Решение № 13453 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2017 г.

Решение № 13453 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Д. против решение № 5107/ 03.08.2017 г., постановено по адм. д. № 3607/2017 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 8890/13.11.2016 г. на инспектор 02 Група, 01 сектор при отдел "Пътна полиция" СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от Закона за движение по пътищата - до заплащане на дължимата глоба ". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът инспектор втора група, първи сектор при Отдел "Пътна полиция"-СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на Д. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 447731 от 13.11.2016 г. за това, че на същата дата по АМ "Л." по посока към гр. П. е управлявал товарен автомобил "Мерцедес", с регистрационен номер [рег. номер на МПС], като при извършена проверка водачът не е представил контролен талон към СУМПС, знак за ПТП, без валиден винетен стикер, без да е заплатил наложени от органите на "Пътна полиция" глоби в указания срок. По делото не е спорно, че на водача е бил издаден фиш № К-1080458/23.11.2015 г., връчен на 21.12.2015 г. с който му е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Съдът е установил, че глобата е заплатена на 03.04.2017 г. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Заключил е, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. Изложил е мотиви, че заплащането на глобата е извършено след прилагането на принудителната административна мярка и съответно е неотносимо към проверката за нейната законосъобразност. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Съгласно чл. 157, ал. 8 ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. А съгласно чл. 186, ал. 7 ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. По смисъла на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от водач, който не е платил наложена му глоба с фиш в 7-дневен срок. Към датата на проверката и на издадената заповед за прилагане на ПАМ – 31.11.2016 г. глобата не е била платена. Водачът я е заплатил на 03.04.2017 г. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок - до заплащане на глобата. Ето защо обстоятелството, че след прилагането на ПАМ водачът е заплатил глобата, не води до извод за незаконосъобразност на заповедта, но служи като правопрекратяващ факт по отношение действието на мярката. Към датата на издаване на заповедта е безспорно установено, че водачът е имал неплатена в срока за доброволно плащане глоба. Необосновано е твърдението на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП не е била действаща към момента на прилагане на ПАМ. Приложимата разпоредба в актуалната редакция към датата на издаване на заповедта предвижда, че се отнема свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 - до заплащане на дължимата глоба - чл. 171, т. 1, б. "д" в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 101/ 2015 г., в сила от 22.12.2015 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, приложима към момента на издаване на ПАМ, предвижда наказателното постановление да заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Процесната мярка е приложена във връзка с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 51/ 2007 г. /, която предвижда наложеното наказание "глоба" да се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е за жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. Заповедта, която делегира компетентност на издалия оспорената заповед орган, е заповед № 4332з-95/2015 г. на директора на СДВР. Заповед № 4332з-95/2015 г. на директора на СДВР е приета като доказателство по делото, с което компетентността на издателя на ПАМ е установена. Същата, както е посочено в нея, е издадена въз основа на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции на Министерство на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП. Тези обстоятелства са обсъдени в първоинстанционното решение, поради което твърденията на касотар в тази насока са неоснователни. Предвид изложеното, правният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд