Решение № 23 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 663/2008 г.

Решение № 23 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 663/2008 г., II т. о., ТК, докладчик председателя Татяна Върбанова Производството е по чл. 251 ГПК Образувано е по подадена от "Г" А., гр. С. молба за тълкуване на постановеното по делото решение № 95/06.07.2009 г., с което след отмяна на решение № 59 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 1485/2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, са отхвърлени предявените от "М" О., гр. С. срещу "И"О., Република К., гр. Н. и "Н" О., гр. Б. искове по чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 336 ГПК (отм.) за установяване, че "М" О. е собственик на 686.080 МТ соев шрот, с произход Р., находящ се в склад във Ф. завод - Н. З. Молителят е участвал в процеса като трето лице помагач. В молбата се поддържа, че са налице предпоставките за тълкуване на решението по следните въпроси: чия е собствеността върху процесното количество соев шрот и на кого следва да го предаде дружеството - молител; в случай, че соевият шрот следва да бъде заплатен от кого и на кого следва да се заплати. Искането за тълкуване е основано на част от съобразителната част към касационното решение. Ответникът по молбата- "И", чрез пълномощника си, счита искането за недопустимо, а по същество за неоснователно, по съображения в писмен отговор. Останалите ответници по молбата не са заявили становища. След изискване на делото от Софийски градски съд и след администриране на молбата, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 251, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, II т. о. приема следното: Молбата за тълкуване на постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК касационно решение е неоснователна. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за тълкуване на решението по предявените установителни искове, тъй като в диспозитива ясно е отразена волята на съда за неоснователност на твърденията на "М. Сийд О., че е собственик на имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение за парично вземане на първия ответник срещу втория ответник. Поставените от молителя въпроси, по които се иска тълкуване на решението, са извън предмета на делото, очертан от поддържаните с исковата молба обстоятелства и формулираният петитум. Действително, при тълкуване на решението следва да се изхожда от мотивите, въз основа на които е постановен съдебният акт. В случая обаче, съображенията на касационния съдебен състав за неоснователност на установителните искове не са допълнени и със доводи за недопустимост на иска, тъй като резултатът би бил друг, а именно прекратяване на делото, като резултат от обезсилване на обжалваното въззивно решение. В мотивите на стр. 5 изрично е отразено, че.. " Независимо от горните изводи......", а именно изводите, с които е прието, че сделката сключена между "М" О. /купувач/ и "Н" О. за закупуване на соевия шрот, не е породила валидни правни последици, тъй като е сключена в нарушение на забраната по чл. 10, ал. 4 от Закона за фуражите (отм.) за търговска дейност с фуражи за животни от нерегистрирани търговци, касационните оплаквания, че ищецът не е активно легитимиран по искове, са основателни. Последващите фактически и правни изводи са направени единствено с оглед задължението на съда да обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване, а не като допълнителни съображения в подкрепа на изводите за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран във фактура № 315/28.10.2003 г., на която ищецът е основал твърдяното от него право на собственост върху процесния соев шрот. Останалите доводи на молителя касаят изпълнителното производство и са неотносими към производството по тълкуване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение