Решение № 3923 от 11.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Родопи, чрез процесуален представител юрк. Сали, против решение 2266 от 01.12.2022г., постановено по адм. дело 2059/2022г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отменена заповед 504/27.05.2022г. на кмета на община Родопи, издадена на основание чл. 62, ал. 2 АПК, с която е извършена поправка на допусната в заповед 393/17.04.2006 г. очевидна фактическа грешка. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на административния съд, че в случая не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка, а с оспорената заповед е променена волята на административния орган. Твърди се, че с допуснатата поправка не се променя вече формираната воля, а се отстранява съществуващ дефект във външния й израз и се разкрива нейното действително съдържание. По така изложените съображения е формулирано искане за отмяна на решението, ведно със законните последици от това. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Потребителна кооперация Съгласие, [населено място], община Родопи, чрез пълномощник юрк. Коцева-Варева, представя писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на ПК Съгласие заповед 504/27.05.2022г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в заповед 393/17.04.2006г. на кмета на община Родопи, касаеща броя на имотите, отписани от актовите книги за общинска собственост съгласно заповед 393/17.04.2006г., като вместо: "Урегулиран поземлен имот I фурна и баня от кв. 46, находящ се по плана на [населено място], обл. Пловдив с площ 2760 кв. м, ведно с построени сгради: масивна сграда фурна с площ от 250 кв. м и масивна сграда баня с площ от 12 кв. м", да се чете: "Находящата се в урегулиран поземлен имот I фурна и баня от кв. 46, по плана на [населено място], обл. Пловдив, с площ на имота 2760 (две хиляди седемстотин и шестдесет) кв.м, едноетажна масивна сграда, съответстваща на сграда с идентификатор 03304.501.216.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 03304.501.216, по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, без данни за последно изм. на КККР, засягащо поземления имот, с адрес в [населено място], [улица], площ 2711 кв.м, трайно предназначение на територията урбанизирана, НТП За друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор няма, номер по предходен план кв. 46, парцел I, с площ на сградата съгласно титул собственост 286 кв. м, а по скица с площ от 266 кв. м". За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Съдът е счел, че целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността органът, издал акта, по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в акта очевидни неточности, но в такова производство е недопустимо да се подменя формираната воля на органа и постановения правен резултат. Приел е, че в настоящия случай с поправката на заповед 393/17.04.2006 г. на кмета на община Родопи са въведени, както нови фактически обстоятелства - заповед РД-18-294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, така и е променена волята на административния орган, които като краен резултат водят до различен изход на административното производство по чл. 64, ал. 1 ЗОС. На следващо място решаващият съд е преценил, че необходимостта за задоволяване на общински потребности не следва да се разглежда като основание за отстраняване на очевидна фактическа неточност в изразената от административния орган воля, а с оглед наличието на спор за собственост, съгласно правилата на чл. 64, ал. 2 ЗОС, същият следва да бъде разрешен по съдебен ред. В допълнение съдът е приел, че с оспорената заповед е направен опит за заобикаляне на закона, като това поведение е в пряко противоречие с принципа за законност, установен в чл. 4, ал. 2 АПК. Така постановеното решение е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика. В случая не е спорно, че със заповед 393/17.04.2006 г. на кмета на община Родопи, на основание чл. 64, ал. 1 ЗОС, нот. акт 186 от 30.12.1999 г. и Разписна книга към отдел "ТСУ", са били отписани от актовите книги и предадени на собственика: ПК "Съгласие", [населено място], следните недвижими имоти общинска собственост: Урегулиран поземлен имот I фурна и баня от кв. 46, находящ се по плана на [населено място], обл. Пловдив, с площ 2760 кв. м, ведно с построени сгради: масивна сграда фурна с площ от 250 кв. м и масивна сграда баня с площ от 12 кв. м, за който имот е бил съставен Акт за общинска собственост 627/08.12.2000 г. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК има за цел да поправи грешно изписване на индивидуализиращи белези, техническа или формална грешка или несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване. В случая с процесната заповед е извършена промяна във фактическите изводи и волята на издателя на акта. От поправения текст се вижда, че волята на административния орган е била формирана неправилно, но същата не може да бъде коригирана под формата на поправка на ОФГ. По правило, както се спомена и по-горе, тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но биха могли да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. С поправката на заповед 393/17.04.2006 г. на кмета на община Родопи е променен изхода на проведеното производство по чл. 64, ал. 1 ЗОС. С първата си заповед 393/17.04.2006 г., в рамките на оперативната си самостоятелност, органът е изразил воля да отпише от актовите книги имот (парцел ведно с построени сгради), актуван с акт за публична общинска собственост 627/08.12.2000 г. Със заповед 504/27.05.2022г. на кмета на община Родопи е формирано волеизявление, различно от първоначално изразеното, а именно да се отпишат само построените в имота сгради. Обстоятелството, че административният орган е формирал воля, която не е съответна на обективната действителност, не представлява грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК, както неоснователно твърди касационният жалбоподател. Правилна в тази връзка е преценката на първостепенния съд, че при съпоставяне на съдържанието на приложения нотариален акт, разписния лист и характера на отписания имот - публична общинска собственост, и изразената от органа воля в първоначалната му заповед, се виждат противоречия, но те не са свързани с фактите, а със съответния правен режим и неговото законосъобразно прилагане, което безспорно е извън предмета на производството по чл. 62, ал. 2 АПК. Със заповед 504/27.05.2022г. на кмета на община Родопи на практика се отричат вещни права на жалбоподателя ПК Съгласие, който спор по аргумент от чл. 64, ал. 2 ЗОС следва да се реши по съдебен ред, а не е основание за издаване на заповед по чл. 62, ал. 2 АПК. С оглед изложеното, не е налице несъответствие между действителната воля на органа и нейното външно проявление, а формиране на съвършено ново волеизявление. Ето защо, като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон, а направените от съда в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение