Решение № 15693 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 975/2013 г.

Решение № 15693 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 975/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет против решение № 6297 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 7342/2012 г. на Административен съд София - град, като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна Мохамед Сабар Халаф, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отменил по жалба на Мохамед Сабар Халаф решение № 496/05.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Прието е, че в разглеждания случай не са налице данни и не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Също така е посочено, че е нарушен и материалния закон, като не е обсъдена обстановката в Сирия, поради което административното решение е отменено, а преписката върната с указания Мохамед Сабар Халаф да бъде запознат с правото му на правна помощ по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето и при изразено желание, такава да му бъде осигурена. Посочено е също така отново да бъде проведено интервю, след осигуряване на правна помощ и с участието на служебен защитник, както и да се обсъди положението в Сирия, както и обстоятелството къде и при кого би живял непълнолетният непридружен при завръщане в страната му по произход - Ирак, въз основа на което да извърши преценка за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно. Правилно съдът е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената от закона писмена форма и не е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗУБ, тъй като ответния административен орган е приложил изключението по чл. 25, ал. 5 ЗУБ и Мохамед Сабар Халаф е бил представляван от социален работник назначен със заповед № ЗД - РД/09/10 от 05.04.2012 г. Настоящата инстанция споделя извода на съда за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Правилно е посочено, че не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Имайки се предвид, че в случая се касае за дете, което е непълнолетно и в случая е непридружено, дори и Мохамед Сабар Халаф да е бил изрично запознат с правото му на правна помощ, редът, по който това право следва да бъде реализирано и неправителствените организации, с които ДАБ е сключила договор за предоставяне на правна помощ, спецификата на конкретния случай е изисквала по - специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето. Правилно съдът е посочил, че административното решение е постановено и в нарушение на материалния закон, като е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. След като родителите на детето, което е непридружено, живеят в Сирия, следвало е административния орган да се произнесе и относно положението в Сирия. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, каквато в конкретния случай се явява Сирия. На основание казаното до тук обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,