Решение № 13512 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2015 г.

Решение № 13512 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. В. Търново (ОД МВР - В. Т.) подадена, чрез Гл. юрисконсулт Гидикова, против Решение № 271/9.07.2015 г., постановено по адм. дело № 429/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АС В. Т.). Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно и необосновано- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция, защото разходите за заплатеното адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. О. Р. Е. Максимова, чрез адв. С. В., в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно списък на същите по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АС В. Т. е постановил правилно решение, което съгласно приложените доказателства по делото и приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ВАС следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по препратена му по компетентност от Районен съд В. Т. искова молба, подадена от Р. Е. М., против ОД МВР - В. Т. с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 350 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 3923/10.10.2008 г., издадено от Началник РПУ към ОДП - В. Т. Към исковата молба, като доказателство е приложено копие от Договор за правна защита и съдействие, серия В, № 148815 от 20.02. 2010 г. Представено е и пълномощно по отношение на адвокат С. В., което се намира на стр. 28 от НАХД № 1194/2009 г. по описа на РС Г. О., по което с решение № 95/24.02.2010 г. е отменено НП № 3923/10.10.2008 г. С обжалваното решение от състав на АС В. Т. е осъдена ОД МВР - В. Т. да заплати на Р. Е. М. сумата от 350 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата 60 лева, представляваща деловодни разноски. Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 95/24.02.2010 г., постановено по НАХД № 1194/2009 г. по описа на РС Г. О., е отменено НП № 3923/10.10.2008 г., издадено от Началник РПУ към ОДП В. Т., с което на Р. Е. М. на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. Посоченото решение на РС Г. О. не е обжалвано и е влязло в сила на 20.03.2010 г. Ищцата е представлявана по делото от адвокат, на когото съгласно горепосочения договор за правна защита и съдействие е заплатила в брой хонорар в размер 350 лева. За да уважи исковата претенция, АС В. Т., посочва, че отмененото НП представлява изпълнение на административна дейност - властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. За безспорно е прието наличието на отменен административен акт, от където и е установена първата предпоставка на ЗОДОВ - отменен като незаконен административен акт. От приложените по делото доказателства е установено и настъпила имуществена вреда - заплатен адвокатски хонорар във връзка с осъществена процесуална защита. В заключение е прието, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на наказателно постановление съставляват претърпяна вреда от ищцата, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. С оглед изложените мотиви, АС В. Т. намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Решението на административния съд, с което е осъдена ОД МВР - В. Т. да заплати сумата от 350 лева обезщетение за имуществени вреди е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС В. Т. намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, Р. М. е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски. Същите са в размер на 350 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК ( лист 26), както и Договор за правна защита и съдействие (лист 27), където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение