Решение № 50104 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4804/2021 г.

Решение № 50104 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4804/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационната жалба на Ц. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. И. от АК-П., против въззивното решение № 260881 от 8.07.2021 г. по гр. д. № 721/2021 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 6.01.2021 г. по гр. д. № 191/2019 г. на Карловския районен съд в частта, с която е допусната да се извърши съдебна делба между Ц. Д. М. и К. Т. А., Д. Т. А., М. Х. А., К. С. А. -С., С. М. С., Д. С. А. и И. Н. А. на съсобствените им недвижими имоти в [населено място], а именно: 1. посевна площ с площ 3. 352 дка по скица, а по нот. акт 3. 350 дка, пета категория на земята, в м. "Х. Б. р. ", представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 г. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Х. Б. р., с площ 3350 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи; 2. посевна площ с площ 3. 060 дка, пета категория на земята, в м. "Д. К. ", представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, образуван от имот *, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 г. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Д. К., с площ 3060 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи; 3. посевна площ с площ 3.060 дка, пета категория на земята, в м. "Д. К. ", ведно с находящата се в имота масивна сграда с площ 139.30 кв. м., , а по скица 35 кв. м., представляващ по земеразделителния план на землището имот № *, при описаните граници, образуван от имот *, а по КККР, одобрена със заповед № РД-18-615 от 4.09.2019 г. – поземлен имот с идентификатор ***, м. Д. К., с площ 3060 кв. м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, пета категория на земята, при посочените съседи, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор **** със застроена площ 35 кв. м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при квоти: за Ц. Д. М. и за К. Т. А. – по 1/8 ид. ч., и по 2/8 ид. части в СИО за съпрузите: Д. Т. А. и М. Х. А.; за К. С. А. -С. и С. М. С.; за Д. С. А. и И. Н. А., като върнал делото на районния съд за ново разглеждане. В останалата му, обжалвана пред въззивния съд от К. А. част – допуснатата делба на движими вещи между него и Ц. М. на основание прекратената съпружеска имуществена общност при развода им, първоинстанционното решение е потвърдено, и същото не е обжалвано от този съделител. Касаторката Ц. М. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната от нея част поради нарушение на материалния закон – чл. 345 ГПК, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на съсобствените между всички съделители имоти бъде уважен. Ответникът К. Т. А. в представения писмен отговор е оспорил касационната жалба по изложените съображения за приложението на чл. 345 ГПК и при делба на обикновена съсобственост, с искане да се остави в сила решението в обжалваната му част и му се присъдят разноските – заплатеното по делото адвокатско възнаграждение. С определение № 241 от 3.06.2022 г. по настоящето дело Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантните за спора въпроси за допустимостта на делбата в едно производство на недвижими имоти, съсобствени между съделители, бивши съпрузи и трети лица, приложима ли е разпоредбата на чл. 345 ГПК в тази хипотеза, следва ли третите лица да бъдат изключени от производството и делбата да се допусне само между бившите съпрузи при условията на чл. 345 ГПК, относно приложението на тази разпоредба при делба на обикновена или смесена съсобственост или същата е приложима само при делба на наследство; допустимо ли е съединяване в едно производство на искове за делба на съсобствен между бивши съпрузи имот и делба на друг имот, част от който е придобит от тях по време на брака в съсобственост с трети трето лице. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да приеме производството за делба на съсобствените между бившите съпрузи и трети лица три поземлени имоти, един от тях застроен, за недопустимо и поради това да обезсили първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд е приел, че в случая се иска прекратяване на съсобствеността върху имущество, придобито в режим на СИО, прекратена с развод и трансформирана в обикновена съсобственост. Обосновавайки се с целта на производството по този иск да се ликвидира състоянието на имуществената общност между бившите съпрузи, в хипотеза на съсобственост на делбените имоти между бившите съпрузи и трети лица, съдът приел, че делбата им следва да се допусне при условията на чл. 345 ГПК, което означава решението да се постанови по отношение на целите имоти, а не само относно притежаваните от съпрузите идеални части, като се определя както общата им квота, така и поотделно квотата на всеки от бившите съпрузи. Съдът приел, че това следва да се извърши без участието на третите лица, тъй като предмет на производството е прекратяване на съсобствеността, възникнала от прекратяване на СИО. По отношение на това основание останалите съделители са трети лица и не следва да се конституират като страни в производството по него. Прекратяване на съсобствеността с тях може да се извърши в отделно производство, а ако това не приключи до даване ход по същество на делбата между бившите съпрузи във втората фаза на производството, тези имоти следва да се изключат от делбата. По поставените въпроси в представената съдебна практика е прието обратното – така в т. 4 на ППВС № 4/64 г. е прието, че делбата между наследниците и третите лица може да се извърши в същото производство. Този извод се обосновава с предназначението на делбеното производство – да прекрати съществуващата съсобственост, независимо от основанието за възникването й, и това е посочено и в решение № 261 по гр. д. № 346/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС. Действително, разгледаният в него казус касае хипотеза, при която само една част от имота е сънаследствена, а другата е притежание на един от наследниците на друго правно основание, в която съдът приел разпоредбата на чл. 345 ГПК да е неприложима. В този случай е прието делбата да се допусне на целия имот, а не само на наследствената част и същата да се извърши по общия ред, което разрешение важи и при наличие на СИО. Както е посочено в същото решение разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителния протокол не бъде извършена делба с третото лице, което представлява въпрос за разрешаване във фазата по извършване на делбата, когато съдът следва да прецени как ще се извърши и дали това ще стане с разделителен протокол. Именно до този момент трябва да е извършена делбата с третото лице. В този смисъл е и решение № 596 по гр. д. № 2074/2008 г. ІV г. о. Такъв въпрос в настоящето производство не се поставя, тъй като искът за делба на придобитата в СИО идеална част е предявен срещу бившия съпруг, както е предявен и иск за делба на имотите и срещу останалите съсобственици. С право на делба разполага всеки съсобственик, какъвто твърди да е ищцата, като разглеждането на отделните искове в едно производство произтича от нейната воля за обективното им съединяване. Така е прието и в цитираната съдебна практика, като настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 345 ГПК е приложима и при делба на обикновена съсобственост, което в случая обаче не е относимо с оглед етапа на делбеното производство. Даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение противоречи и на съображенията в решение, постановено по гр. д. № 3856/2008 г., което е било с предмет на иска за делба придобитата от съпрузите идеална част от имот. При установения и неспорен факт, че съсобственик в имота е трето лице, то също е прието, че разпоредбата на чл. 283 ГПК (отм.), сега чл. 345 ГПК, е неприложима, с оглед обстоятелството, че се касае за един съсобствен между страните и трето лице /лица/ имот, предмет на делбеното производство. Обоснован със съдебната практика е изводът, че делба на идеална част е допустима, като след това имотът трябва да бъде поделен между съделителите и третото лице, за да продължи делбата му. Това е обяснимо с възможността третото лице да оспори участието в съсобствеността на някои от съделителите, но не отрича правото на делба, заявено от един от съсобствениците. Но с оглед установените по делото факти, съдът е следвало да приеме, че няма пречки делбата с третото лице да се извърши в същото производство, както е указано и в т. 3 от мотивите на ППВС № 4/64 г., което би довело до извършване на делбата на целия имот с участието на всички съсобственици. И в този случай е прието, че чл. 345 ГПК е неприложим, поради което обезсилването е неправилно и делото е върнато за даване указания за насочване на иска срещу всички съсобственици, които да бъдат конституирани в процеса по допускане и извършване на делбата на целия имот. Точно обратното е приел съдът в сега обжалваното решение, което противоречи както на горната съдебна практика, така и на съображенията в решение № 39 от 9.09.22 г. по гр. д. № 2555/21 г. на ІІ г. о. на ВКС. Съдът е допуснал нарушение на задължението си да разгледа предявените искове за делба на съсобствените поземлени имоти въз основа на твърденията и доводите на страните и преценка на събраните по делото доказателства за наличие на твърдяната съсобственост, в т. ч. и тази от прекратената съпружеска имуществена общност с първия ответник като основание за определяне на квотите им в рамките на общата такава при придобиването на имота. Съдът дължи произнасяне по същество на предявените искове, за което няма процесуална пречка, а и е в интерес на страните в контекста на целта и предмета на иска за делба за прекратяване на съсобствеността между тях. Тези съображения обосновават извод за неправилност на въззивното решение, но само в обжалваната пред въззивния съд част на първоинстанционното решение – относно поземления имот, застроен със сграда. По отношение на останалите два имота въззивният съд се е произнесъл недопустимо, без да е подадена жалба, в т. ч. и от ответника К. А., т. е. първоинстанционното решение е влязло в сила. Поради това въззивното решение в тези части следва да се обезсили като недопустимо, а в останалата част се върне на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по произнасяне по предявения иск за делба между конституираните в процеса съделители. При повторното разглеждане на делото въззивинят съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение