Решение № 16864 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2013 г.

Решение № 16864 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова "Пих Индъстри" АД със седалище и адрес на управление Русе и "Ем Комерс 10" ЕООД със седалище и адрес на управление Русе са подали касационна жалба срещу решението от 29.04.2013 г. по адм. дело № 501/2013 г. по описа на Върховния административен съд, с което е било отхвърлено оспорването на отказа по писмо № 16-12-420/27.11.2012 г. на министъра на финансите за даване на предварително съгласие за отсрочване и разсрочване на публични задължения съгласно оздравителен план на "Прециз Интер холдинг" АД със седалище село Иваново, област Русе, в производство по несъстоятелност по търговско дело № 33/2011 г. на Окръжния съд - Русе. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане Министърът на финансите оспорва допустимостта на жалбата и нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Касационната жалба е подадена от страни в първоинстанционното производство в рамките на предвидения 14-дневен срок за обжалване. Жалбата има необходимото съдържание и съдържа конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение. Липсата на правна квалификация на оплакванията не представлява нередовност на жалбата, тъй като съдът може сам да направи съответната преценка. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 212 АПК, която урежда съдържанието на касационната жалба. Законовото изискване е за точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания, но не и за правната им квалификация. Касационната инстанция намира, че жалбата срещу решението на тричленния състав на Върховния административен съд е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че с решение от 7.03.2012 г. по търговско дело № 33/2011 г. по описа на Окръжния съд - Русе е била обявена свръхзадлъжнялостта на "Прециз интер холдинг" АД със седалище и адрес на управление село Иваново, област Русе, и е било открито производство по несъстоятелност. С молба № 49418/13.08.2012 г. до Националната агенция по приходите, подадена от кредиторите на "Прециз интер холдинг" АД "Пих Индъстри" АД със седалище и адрес на управление Русе и "Ем Комерс 10" ЕООД със седалище и адрес на управление Русе холдинг" АД, бил внесен оздравителен план. С писмо № 16-12- 420/27.11.2012 г. до "Пих индъстри" АД и "Ем комерс" ЕООД министърът на финансите отказал да даде предварително съгласие за предложения оздравителен план по съображения, че той не отговаря на изискванията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на чл. 700 от Търговския закон. В оздравителния план било предвидено отсрочено изплащане на публичните задължения, включително на задължителните осигурителни вноски, макар такова отсрочване да не било допустимо. Планът предлагал намаление на лихвените задължения на публичните вземания, което било възможно само ако главницата се погасява в определени от министъра на финансите срокове съгласно чл. 189, ал. 4 ДОПК. Искането за даване на предварително съгласие не кореспондирало и с чл. 3, ал. 11 от Закона за Националната агенция по приходите, според който оздравителният план или извънсъдебното споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване или разсрочване на вземанията без предварителното съгласие на министъра на финансите. Същевременно на държавата като кредитор не се предлагали достатъчно реални гаранции съгласно чл. 700, ал. 1, т. 4 от Търговския закон. От правна страна съдът приел, че административният орган неоснователно отказал да даде предварително съгласие за отстрочване и разсрочване на публичните задължения с оглед първите три основания, посочени в писмото. С подаването на искане за одобряване на оздравителния план се подавало и искане за отсрочено изплащане на задължителни осигурителни вноски - чл. 189 във връзка с чл. 183 ДОПК, за определяне на срок за изплащане на задължението за главницата във връзка с намаляване на размера на лихвените задължения - чл. 189, ал. 4 ДОПК и за даване на съгласие за отсрочено плащане на частните държавни вземания - чл. 3, ал. 11 ЗНАП. Според първоинстанционния съд, министърът на финансите не се произнесъл по тези искания, с което е било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Независимо от нарушението, тричленният състав на Върховния административен съд счел, че отказът на министъра на финансите е законосъобразен, тъй като с оздравителния план на държавата като кредитор не се предлагали достатъчно реални гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ. При липсата на законоустановени критерии, министърът имал право на оперативна самостоятелност за тази преценка. По делото нямало данни, че той е упражнил правото си на свободна преценка превратно, тъй като становището му било съобразено с това на компетентните органи, посочени в чл. 189, ал. 1 ДОПК. С тези мотиви първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на "Пих Индъстри" АД и "Ем Комерс 10 " ЕООД срещу оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Направеният в него извод за липсата на съществени нарушения при издаване на административния акт е погрешен, при положение, че актът не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, с оглед на които се предлага отсрочване и разсрочване на публичните задължения на акта, и съответстващи на приложимите правни норми съображения, което препятства извършването на проверка за неговата законосъобразност. Не е било обсъдено финансово - икономическото състояние на длъжника, всички негови други публични задължения, включително лихвите по тях, както и другите му задължения към частни кредитори. Не са били направени изводи за наличието на условията за отсрочване и разсрочване на публичните задължения, предвидени в чл. 183, ал. 2 и чл. 189, ал. 2, 3 и 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Фактически отказът на министъра на финансите се обосновава с липсата на предварително съгласие за отсрочване или разсрочване на задълженията. Липсата на предварително съгласие на компетентния орган обаче съставлява основание за започване на производството, така че не може да е основание на взетото от органа решение. Отрицателното становище на Националния осигурителен институт за разсрочване на задълженията за задължителни осигурителни вноски също не аргументира постановения от министъра на финансите отказ, тъй като не е е обсъдена възможността по чл. 184, ал. 3 ДОПК, според която може да се издаде разрешение за разсрочване на задължението независимо от липсата на съгласие от страна на компетентният орган на Националния осигурителен институт, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе такова решение. Освен това публичните задължения на "Прециз Интер холдинг" включват не само задължителни осигурителни вноски, но и данъци, а това изисква те да бъдат разграничени при произнасянето на административния орган. Не са били обсъдени и специалните предпоставки за разсрочване или отстрочване на задълженията по чл. 189, ал. 2, 3, 4 ДОПК. Същевременно органът се е позовал на липсата на гаранции за събиране на вземанията на държавата с оглед на чл. 700, ал. 1, т. 5 от Търговския закон, който не намира приложение, тъй като не е относим към преценката за наличието на законовите предпоставки за отсрочване или разсрочване на публичните задължения на длъжника. Независимо че на административния орган е бил предложен проект на оздравителен план, той няма задължение да формира произнасяне с такъв предмет. По оздравителния план се произнася съдът по несъстоятелността, който го утвърждава, ако са налице изискванията на закона (чл. 704, ал. 1 ТЗ), докато правомощието на министъра на финансите се отнася до вземането на решение относно възможността за разсрочване и отсрочване на задълженията на длъжника. В нарушение на чл. 26 АПК органът не е уведомил за участие в производството длъжника "Прециз Интер холдинг" АД, макар нормата на чл. 183, ал. 1 ДОПК да свързва началото на производството за даване на предварително съгласие със съответно искане на длъжника. При положение, че производството е започнало по искане на кредитори на "Прециз Интер холдинг" АД, министърът на финансите е бил длъжен да изложи съображения относно допустимостта на искането, както изисква чл. 27 АПК. С оглед наличието на посоченото в касационната жалба основание за отмяна, постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд решение е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт и преписката да се изпрати на административния орган за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК петчленният състав на Върховния административен съд