Решение № 6385 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2362/2015 г.

Решение № 6385 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2362/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на К. С. Ц. и Р. С. Ц. против решение № 184 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 152 по описа за 2014 г. на Административен съд - Кюстендил. Релевират оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - областен управител на област Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на Административен съд - Кюстендил да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалбата на К. С. Ц. и Р. С. Ц. против Заповед № АС-17-129/9.05.2014 г. на областния управител на област Кюстендил, постановена на основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, в частта, с която е отказано удовлетворяване на искане вх. № 94-Р-5/28.07.2011 г. на оспорващите за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. По делото съдът е установил, че административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало въз основа на искане вх. № 94-Р-5 от 28.07.2011 г., подадено от Ж. Б. П., З. Б. Р. и оспорващите К. Ц. и Р. Ц. в качеството им на наследници на Б. П. Ш., бивш жител с. Гюешево, община Кюстендил за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Като основание за изплащане на обезщетението, заявителите са посочили осъждане на техния наследодател на смърт с присъда на Народния съд, която е изпълнена на 25.03.1945 г., определено като репресия по чл. 2 от ЗПГРРЛ. Постоянната комисия, назначена със заповед № РД-22-344/2.10.2013 г. на Областния управител е приела, че наследодателят на заявителите е осъден на смърт с присъда на Кюстендилския народен съд от 23 март 1945 г. по наказателно дело № 1/1945 г. за престъпление по чл. 2, т. 7 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея и убит на 25.03.1945 г., което съставлява репресия по чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 9 от Наредба дъщеря и син са от категорията на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 3 от Наредбата, и на същите следва да се изплати обезщетение по чл. 8 от Наредбата в размер на 4 845,00 лв.; по отношение на искането за обезщетяване на оспорващите е прието, че следва да се постанови отказ, доколкото заявителите са внуци на репресираното лице и не попадат в лимитативния кръг от наследници, предвиден в чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ, респ. чл. 1, ал. 3 от Наредбата. С оспорената Заповед № АС-17-129/9.05.2014 г., областният управител на Кюстендилска област е уважил искането на първите двама заявители за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени от техния наследодател вреди в общ размер на 4 845,00 лв. и е отказал да удовлетвори искане с вх. № 94-Р-5/28.07.2011 г. по отношение на жалбоподателите с мотив, че не попадат в лимитативния кръг наследници на репресираното лице, предвиден в чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 3 от Наредбата. С решението си административният съд е възприел като правилни и законосъобразни мотивите на административния орган при преценката за законосъборазност на административния акт не е установил порок на същия по критериите в чл. 146 АПК, водещ до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решените е валидно, допустимо и правилно. По делото не е налице спор за факти, а спор относно начина по който следва да се тълкува и прилага нормата на чл. 3 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица, определяща кръга на правоимащи по този закон лица. Видно от разпоредителната част на оспорената заповед на областния управител, административният орган е признал право на обезщетение по реда на този закон на наследниците на репресираното лице Б. Ш., а именно на Ж. Б. Ш. и З. Б. Ш., които са заявили правото си на обезщетение лично. Жалбоподателите са внуци на репресираното лице - деца на негова дъщеря, починала през 2009 г. Съгласно чл. 3 ЗПГРРЛ когато лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, 8, 9, 10, 11 и 12 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници. Законово очертаният кръг от правоимащи по този ред включва репресираните лица и ограниченият кръг от наследници по закон. Видно от съдържанието на нормата право на обезщетение не се признава на всички наследници по закон. Разпоредбата на чл. 3 ЗПГРРЛ има специален характер и не признава право на обезщетение на наследници по право на заместване на репресираното лице. Що се касае до наследяване на правото на обезщетение, в случая, към датата на откриване на наследството на пряката наследодателка такова право по чл. 3 ЗПГРРЛ не е възникнало, не се намира в патримониума й и не е част от наследството. Като е отчел този специален характер на кръга от правоимащи относно правото на обезщетение, в разпоредбата на чл. 3 ЗПГРРЛ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд