Решение № 14713 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10709/2016 г.

Решение № 14713 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10709/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане на П. Х. Д. от [населено място], на основание чл. 239, т. 1 от АПК, за отмяна на влязлото в сила решение от 14.11.2008 г. по адм. д. № 710/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ "А" състав, с което е отхвърлена жалбата на П. Х. Д., за обявяване на нищожност на решение № 45/6-2000 г. от 01.03.2000 г. на Централната военномедицинска комисия. Към искането е като основание по чл. 239, т. 1 от АПК е цитирано определение № 2158/07.06.2016 г. на Плевенски районен съд по гр. д. № 3553/2016 г. В допълнителни молби с приложения Д. излага и аргументи имащи отношение по съществото на правния спор. Ответникът: Военномедицинска академия за структурно звено [наименование], редовно призован, не се представлява и не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, тъй като представеното писмено доказателство - определение № 2158/07.06.2016 г. на Плевенски районен съд по гр. д. № 3553/2016 г., за което се твърди, че е ново, е различно и не е представяно по искането за отмяна на П. Д. по адм. д. № 8904/2009 г. на ВАС, шесто отделение, по което има влязло в сила решение № 13377/10.11.2009 г., по адм. д. № 12437/2010 г., по което е постановено решение № 5430/18.04.2011 г., както и по адм. д. № 13583/2011 г. по което е постановено решение № 3074/01.03.2012 г. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно условията за приложение на разпоредбата е новите писмени доказателства, на които се позовава искателя, да са от съществено за делото, да не му са били известни като страна по делото и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна да не е могъл да ги представи по обективни причини. В случая тези условия от хипотезиса на правната норма не са налице, тъй като посоченото и представено с искането писмено доказателство, не може да се приеме, че са от съществено значение за делото. С определение № 2158/2016 г. на Плевенски районен съд, по гр. д. № 3553/2016 г. е определно да се впише в особената за това книга, водена в Районен съд П. приемане от Д. на наследството оставено от неговия прадядо М. Ф. Т., роден на 17.02.1875 г. и починал на 24.03.1956 г., б. ж. на [населено място]. Това определение не следва да се приеме като относимо и имащо значение за правния спор във връзка с отхвърленото искане на Д. за прогласяване на нищожността на решение № 45/6-2000 г. от 01.03.2000 г. на Централната военномедицинска комисия. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. Въз основа на представените с искането за отмяна и допълнителните молби към него доказателства и съдебни определения, се налага изводът, че в случая не са налице нови обстоятелства или писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК – които да са от съществено значение за предмета на правния спор по делото, които да са съществували по време на производството, но да не са били известни на страните. По останалите основания от 2 до 6 на чл. 239 АПК не са представени никакви доказателства, поради което искането следва да се отхвърли изцяло като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение