Решение № 6385 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 964/2011 г.

Решение № 6385 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 964/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Робин Абдулкадер, гражданка на Сирия, против решение № 14281/25.11.2010 г., постановено по адм. д. № 14480/2009 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 421 от 15.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС за отказан бежански и хуманитарен статут при липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в страната по произход, където следва да се върне. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС чрез юрк. Станкова оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне в сила на съдебното решение на ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение, е било решение на ДАБ за отказан бежански и хуманитарен статут на лицето Робин Абдулкадер, гражданка на Сирия. За да отхвърли жалбата, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ, поради това, че фактите, които са посочени в бежанската си история, не доказват наличието на основателен страх от преследване. Съдът е приел, че в днешна Сирия кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност, се третират като араби. Поради това, искането за предоставяне на бежански статут, е отхвърлено като неоснователно. Съдът е приел, че спрямо Робин Абдулкадер не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, поради това, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че е била принудена да отпътува от родината си поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Молителката е напуснала Сирия легално със самолет, с виза и редовен паспорт, без да има никакви проблеми от страна на сирийските власти, следователно държавните институции нямат никакво отношение спрямо нея. Съдът се е позовал на справка вх. № 75 от 12.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, според която в Сирия не се наблюдава прилагане на нечовешки или унизителни за личността наказания или мерки. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю лицето твърди заплахи, които са свързани със съпруга й, но същите са относими към неговото лично заявление за предоставяне на бежански статут. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Основателни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Сирия не е преценена към момента на постановяване на съдебното решение, а е обсъждана справка от м. 01.2009 г. Според изложеното в мотивите на решението на Предсадетлеля на ДАБ, както и в решението на ВАС, Трето отделение, липсват мотиви относно сигурността на страната по произход към момента, където следва да бъде върната заявителката за статут. Не е обсъдена разпоредбата на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. и постановеното решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, сега - Съда на Европейския съюз, по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на същата разпоредба, в което е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт" и съществуващи сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б."в" от директивата. При липса на анализ на актуални данни за ситуацията в Сирия, обжалваното решение в частта му, в която е потвърдено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Сирия към настоящия момент, доколкото последната справка, приложена по делото е от м. януари 2009 г. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия