Решение № 12466 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2011 г.

Решение № 12466 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "МОЗ - 77" ЕАД, гр. София, представлявано от адвокат пълномощник Елза Костова, срещу решението от 21.02.2011 г. по адм. д. № 713/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи предявената претенция, или алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Процесуалният представител на ответниците физически лица наследници на Блаже Трайков Божинов, адвокат Кристина Бобева, устно в съдебно заседание и в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Досев, поддържа, че оспореното решение е обосновано и законосъобразно и затова следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.) във връзка с чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, е отхвърлена жалбата на "МОЗ -77" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Жени Радкова Шараф, срещу Заповед № РД - 21 - 567/01.06.1998 г. на Областния управител на област София, с искане за прогласяване на нейната нищожност, като неоснователна. Спорът е разгледан и решен при спазване задължителните указания в отменително определение № 7533 от 23.06.2008 г. по адм. д. № 1679/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Събрани са всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. С оспорената заповед № РД - 21 - 567/01.06.1998 г. на Областния управител на област София, на основание чл. 72, ал. 1 ог ЗМСМА във връзка с чл. 6, ал. 11 и ал. 3, чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ и молба вх. № РД - 97 - 00 - 717/04.02.1998 г., е наредено да се уважи искането на наследниците на Блаже Трайков Божинов за обезщетяване със съсобственост, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, в магазина за хляб, включен в капитала на ОФ "Хлебни изделия" и магазина за дрегу, включен в капитала на ОФ "Нармаг", находящи се на бул. "Ал. Стамболийски" № 143/143а, които са общинска собственост, за следните имоти, одържавени по реда на ЗОЕГПНС: фурна със сервизни помещения и съседния магазин от двуетажната къща в кв. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 143, със съответните тавански и избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, като в случай, че стойността на отчуждения имот надвишава тази на гореописания имот, разликата да се покрие с жилищни компенсаторни записи. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че тази заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съобразено е, че ЗОСОИ е специален закон, целящ справедливо обезщетяване на правоимащите за имущества, които те не могат да си възстановят реално по реда на ЗВСОНИ. Общият принцип е да се зачетат предпочитанията на собствениците за способа на обезщетение, посочен в чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОСОИ. Предвид това се явява неоснователно възражението на касатора, че не са налице елементите на фактическия състав за реституция по реда на ЗВСОНИ, тъй като се извършва обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ предвид факта, че одържавения имот реално не може да бъде върнат. Така извършеното обезщетяване е съобразено със закона. Не е налице твърдяното особено съществено нарушение, свързано с компетентността на административния орган, обуславящо нищожност на издадената от него заповед. Неоснователно е и възражението на касатора относно мотивите на съда по отношение на § 6 от ЗППДОП. Тази разпоредба е материално правна и не може да се прилага по възникнали вече правоотношения, когато собствениците са заявили своето право на обезщетение. Към датата на заявяване на това право, както и към датата на издаване на обжалваната заповед на областния управител, няма решение за приватизация на "Нармаг" ЕАД, нито е била сключена приватизационна сделка за търговското дружество. При издаване на обжалваната заповед не е нарушена разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП, поради което и на това основание не може да се приеме нищожност на същата. Неоснователно е и твърдението на касатора, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ, тъй като процесният имот не е публична държавна и общинска собственост до 25.02.1992 г, нито пък на добросъвестни лица до тази дата е отстъпено правото на строеж и строежът е започнал при влизането на закона в сила. От изложеното е видно, че не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до направеното искане за присъждане на разноски на ответниците - физически лица, съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение, тъй в договорите за правна защита и съдействие, приложени на л. 11 - л. 16 от делото, не е посочено договорено и съответно платено възнаграждение за адвокат, а други доказателства в тази насока не са представени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение