Решение № 8807 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5252/2010 г.

Решение № 8807 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5252/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Каролина Тодорова Илиева - Христова от гр. Монтана, против решение от 01.02.2010 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 448/2009 г. Касаторът счита съдебното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалноправните норми и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с доводи, че е представил необходимите документи, удостоверяващи надлежно предоставено право на ползване по силата на нормативните актове, изчерпателно изброени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновава спазване на § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ в хипотезата на ал. l, изр. 2-ро, предл. 1-во, от където извежда довод, че съдът е достигнал до необоснования извод, че не следва да му се признава правото да придобие собствеността върху процесния имот. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорената заповед. Претендира деловодни разноски. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - кметът на община Монтана и заинтересованите страни не се явяват. В писмени становища и чрез упълномощения адв. Паунов Младенка Александрова и Александър Александров оспорват касационната жалба и правят искане за разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице твърдяните нарушения на материалния закон, водещи до неправилност на съдебното решение, както и необоснованост на мотивите. Съгласно събраните по делото доказателства решаващият съд е направил обоснован извод, че представеното пред административния орган удостоверение № 3491 не легитимира жалбоподателката като ползвател на имота по някой от нормативните актове, посочени в § 63 ППЗСПЗЗ, тъй като в него не е посочено въз основа на кой нормативен акт е предоставено. Освен това жалбоподателката не е представила доказателства, че това е единствената земеделска земя на семейството й. При тези данни правилно съдът е приел, предвид липсата на предвидена в закона предпоставка, че не може да бъде признато правото на собственост по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и решението му следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № 2366/01.09.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която му е отказано да придобие право на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 500 кв. м от имот № 1503 по помощния план на зона"Парта", местност "Кацарското", землище Монтана. За да обоснове този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице кумулативно предвидените в ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване право на собственост върху предоставен за ползване на наследодателя на оспорващата имот. Обосновал този извод с мотиви, че по инициираното с молба вх. № ОТС-94-К-109/30.01.1998 г. от оспорващата К. Илиева като съпруга на покойния Илия Владимиров Илиев административно производство за оценяване ползваните 500 кв. метра земеделска земя в м. "Кацарското", землище Монтана, за да я заплати и придобие собственост, тя не е приложила декларация, че предоставения му имот е единствена земеделска земя, не представила удостоверение за наследници на Владимир Илиев Леков, а като удостоверителен документ посочила удостоверение № 3491, без дата на издаване и без да е посочено на какво основание е предоставено правото на ползване. Оттук извел извод, че Каролина Илиева не е представила изискуемия от разпоредбата на § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ документ, т. е. не е представила доказателства, че правото й на ползване е надлежно учредено по силата на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална законосъобразност, е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав, състоящ се от различни предпоставки в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на ограниченото вещно право - правото на ползване върху земеделската земя. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове, изчерпателно изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд, след анализ на представените по административната преписка доказателства обосновано е приел, че в настоящия случай липсва документ за надлежно учредено право на ползване. За да докаже качеството си на легитимиран ползвател с молбата си от 30.01.1998 г. /л. 11 от делото/ оспорващата К. Илиева, в качеството си на наследник на починалия си съпруг Илия Владимиров Илиев, поискала да бъде извършена оценка на ползваните 500 кв. метра земеделска земя в м."Кацарското", землище Монтана, за да я заплати и придобие собственост, и в нея като удостоверителен документ посочила удостоверение за право на ползване № 3491, без дата на издаване и без да е посочено на какво основание е предоставено правото на ползване. Видно от приложеното на л. 12 удостоверение № 3491, подписано със запетая "за кмет", без отразяване на име и длъжностно качество на издателя на документа, в него липсва посочване на дата на издаване, както и отразяване на какво основание е предоставено правото на ползване на Владимир Илиев Леков, с допълнено вляво име на Илия Владимиров Илиев като негов наследник, върху празно място от 500 кв. метра земеделска земя в м."Кацарското", землище Монтана.. Отделно от това, в удостоверението не е отразено на какво основание се предоставя правото на ползването, т. е. по силата на кой от актовете, визирани в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая дори не е безспорно установено дали имота е предоставен по силата на някой от изброените нормативни актове, след като приложеното удостоверение е издадено през 1992 г., видно от заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, т. е. след обнародването на първоначалната редакция на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 17/01.03.1991 г./. При всички положения правото на ползване трябва да е било предоставено преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, тъй като с § 4 от с. з. то се прекратява. Посочените обстоятелства налагат извод, че този документ представлява косвено доказателство за фактическо ползване на имота, но не може да замести липсата на първичен документ, удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. При така установената фактическа обстановка законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е легитимиран ползвател по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно е без правно значение дали са налице останалите предпоставки за превръщането на правото на ползване в право на собственост в хипотезата на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички представени доказателства и е достигнал до обоснования извод, че заявителят не е легитимиран ползвател по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма право да придобие собствеността върху земята по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Затова са неоснователни доводите в жалбата за наличие на основанията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в хипотезата на ал. l, изр. 2-ро, предл. 1-во за възникване на правото на закупуване на процесния имот от ползувателя. Правилен е извода на съда, че след като не е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, е ненужно да се изследват останалите законови предпоставки - дали зем. земя е единствена за семейството на ползвателя, и дали той постоянно живее в населеното място, в чието землище е процесния имот. Неоснователно е твърдението, че с молба вх. № ОТС-94-К-109/30.01.1998 оспорващата "поискала довършване" на производство, започнато с първоначално подадена от Илия Владимиров Илиев с вх. NАБ-94-И-620/03.07.1992 г. молба, тъй като искане в такава насока в молбата си тя не е посочила. Неоснователен е доводът за несъобразяване на оспорената заповед с дадените в предходното решение на съда указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като, видно от нейното съдържание, кметът именно в изпълнение на указанията на съда подробно е мотивирал отказа на ползвателя Каролина Тодорова Илиева да придобие собственост върху процесния имот в местност"Кацарското", землище на Монтана като посочил, че тя не притежава документ за надлежно учредено право на ползване, издаден по силата на актове на държавните органи, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че не са налице условията на § 4б на ПЗР на ППЗСПЗЗ. Несъстоятелно е позоваването на предходното съдебно решение, с което е отменен отказа на кмета на община Монтана за придобиване на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предходният административен акт - Заповед № 2496/26.05.2006 г. е отменен поради констатирани процесуални нарушения при издаването му, като преписката е върната на кмета за ново произнасяне, т. е. със съдебното решение е отменена предходната заповед на кмета, но спорът не е решен по същество. Последният довод - за "явил се по делото родител на заинтересуван съдия" е необоснован и недоказан, а и оспорващият не е реализирал процесуалната възможност по чл. 23, ал. 1, вр. с чл. 22 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за отвод. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Искането за разноски, направено от заинтересованите страни Младенка Александрова и Александър Александров, чрез адв. Паунов за защита пред ВАС е основателно, но недоказано-по настоящото дело не е представен документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в представеното на л. 40 от делото адв. пълномощно такова е само договорено в размер на 200 лева, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - IV отделение,