Решение № 14326 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2012 г.

Решение № 14326 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Шаукат Али, гражданин на Пакистан, против решение № 808 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 8273/2011 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 18 състав. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, представляван от юрк. Станкова, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Шаукат Али, гражданин на Пакистан, против решение № 361/04.07.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на пакистанския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. Решението е правилно. Съдът е приел, че административният орган е обсъдил наличието на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е достигнал до законосъобразен извод за липсата на такива основания. Съдът е преценил като правилен изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съдът е преценил като законосъобразен изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ), липсват данни, че в страната си жалбоподателят би бил подложен на смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ). Тъй като не са налице основанията, посочени в трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ, даващи основание да се предостави хуманитарен статут, съдът е потвърдил оспорения акт и в тази част. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Не е спорно по делото, че в страната си по произход касационният жалбоподател не е бил преследван поради етническата си принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия и липсва основателен страх от преследване на това основание. Видно от приложените по делото доказателства, спрямо чужденеца не са били предприети никакви действия, нито от официалните пакистански власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Няма данни, чужденецът да е осъждан и арестуван в Пакистан. Единствените доводи, които жалбоподателят е изложил са, че решението му да напусне страната си на произход са единствено икономически. Следователно правилно първоинстанционният съд е посочил, че изводът на интервюиращия орган е правилен и изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че жалбоподателят не може да се позове на тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. От приложената справката на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Пакистан не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и че единствено поради присъствието там възникват опасности от тежки посегателства. Освен това при завръщането си лица, на които е отказан статут на бежанец не се наказват от пакистанските власти. При направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход, обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение в касационната жалба пред настоящата инстанция не водят до правен извод, различен от този, направен от първоинстанционния състав. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,