Решение № 9422 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от водач (оператор), открита платформа с повдигащо устройство екип на СТС Паяк при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД, чрез пълномощник адв. Маринов, против решение 598 от 23.02.2024г., постановено по адм. дело 1076/2023г. по описа на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) Преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач , приложена на 02.11.2023г. по отношение на лек автомобил марка Шкода , рег. [рег. номер]. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение. По подробно развити съображения се твърди безспорна доказаност на фактическия състав на приложената ПАМ с правно основание чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Направено е искане за отмяна на решението на Административен съд Благоевград и постановяване на решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на В. С. М. против описаната ПАМ. Ответникът В. С. М., чрез пълномощник адв. Чорбаджийски, в представен по делото отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на В. С. М. против принудителна административна мярка (ПАМ) Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач , приложена на 02.11.2023г. по отношение на лек автомобил марка Шкода , рег. [рег. номер], управляван от жалбоподателя М.. От фактическа страна по делото е установено, че на 02.11.2023 г., около в 10:30 часа, автомобил марка Шкода , рег. [рег. номер], управляван от жалбоподателя М., е преместен принудително от мястото, където е бил паркиран тротоар в гр. Благоевград, ул. Николай Петрини , до специализиран паркинг за репатрирани автомобили СТАРА АВТОГАРА Кончето . Автомобилът е предаден на жалбоподателя в 13:15 часа на 02.11.2023 г., след заплащане на сума в размер на 80 лв. такса репатриране и сума в размер на 9 лв. паркинг престой. От правна страна решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган и в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 3 АПК, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон поради недоказаност на материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Постановеното решение е неправилно. Не е спорно по делото, а и от представения снимков материал се установява, че процесното МПС с допустима маса до 2.5 тона е паркирано на тротоар в населено място гр. Благоевград. Според приложимата в случая норма на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. С разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП е въведена ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач , която се прилага при осъществяването на три отделни хипотези - паркирано ППС в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличието на която и да е от визираните хипотези, в условията на обвързана компетентност органът прилага посочената ПАМ с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая от приобщения по делото снимков материал по ясен и несъмнен начин се установява, че автомобилът е паркиран по такъв начин, че е заел цялото тротоарно пространство, правейки невъзможно преминаването на пешеходци по него. Превозното средство е паркирано на сантиметри от сградата и е очевидно, че разстоянието между сградата и автомобила е по-малко от два метра. Това създава опасност за участниците в движението, каквито са пешеходците съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, тъй като се налага всеки пешеходец, който се движи по този тротоар, да заобиколи паркирания автомобил, като навлезе в пътната лента, предназначена за движението на ППС. Създаването на опасност за пешеходците попада в обхвата на цитираната разпоредба на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б ЗДвП. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти при прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това изготвеният от органа към момента на прилагане на мярката снимков материал съставлява доказателство за правнорелевантните факти, осъществяващи описаната хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. При което се явява необоснован, като несъответстващ на приетите по делото доказателства, изводът на решаващия съд, че не са доказани материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Не могат да бъдат споделени разсъжденията на съда по приложението на чл. 170, ал. 1 АПК, както и изводът му, че административният орган не е извършил пълно доказване на фактическите основания за прилагане на процесната ПАМ. От изготвения от органа и приобщен по делото снимков материал тези фактически основания са установени по несъмнен начин. Не е в тежест на органа, а на оспорващия да обори направените фактически констатации, като докаже, че конкретното място от тротоара, където е паркирал процесният автомобил, е било определено за престой и паркиране на МПС, че автомобилът е паркиран успоредно на оста на пътя, както и че откъм страната на сградите е било налице разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая при правилно разпределена от съда доказателствена тежест между страните, съгласно разпореждане по делото от 19.12.2023г., фактическите констатации на органа не са опровергани от страна на оспорващия. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови акт по същество, като се отхвърли подадената жалба срещу процесната ПАМ. С оглед на изхода от спора, в полза на Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД - юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, следва да бъдат присъдени претендираните разноски за заплатена държавна такса в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение