Решение № 15969 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2010 г.

Решение № 15969 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 246/18.05.2010 г., постановено по административно дело № 335/2008 г., Административен съд - Хасково е: отменил Решение № 40 от 11.04.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, в частта му, с която на основание чл. 101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО е разпоредено личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО на Тодорка Костова Пенева да се изплаща от 27.11.2003 г. в размер на 84.64 лв., от 8.03.2004 г. в размер на 85.88 лв. и от 1.06.2004 г. в размер на 91.03 лв.; разпоредил изпращане на административната преписка на директора на РУСО - Хасково за ново произнасяне (да се изчислят съответните размери на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст за изплащане от посочените дати) при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението; осъдил е РУСО - Хасково да заплати на Пеню Стойнов Пенев, Станислав Пенев Пенев, Вълко Стайков Вълков и Тодорка Вълкова Генова (наследници на Тодорка Костова Пенева, заместили я в производството след кончината й), общо направените по делото разноски в размер на 580 лв. С касационна жалба на Пеню Стойнов Пенев от гр. Димитровград, действащ и като пълномощник на Станислав Пенев Пенев от гр. Димитровград, Вълко Стойков Вълков от гр. Хасково и Тодорка Вълкова Генова от гр. Хасково, всички наследници на починалата Тодорка Костова Пенева, се оспорва Решение № 246 от 18.05.2010 г. по административно дело № 335/2008 г. на Административен съд - Хасково. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Формулираните искания касаят произнасяне на съда по съществото на спора и присъждане на направените разходи. Директорът на РУСО - Хасково не изразява становище по допустимостта и основателността на тази касационна жалба, но свой ред също подава такава против визираното решение на Хасковския административен съд, в която моли то да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което първоначалната жалба срещу Решение № 40 от 11.04.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково да се отхвърли, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост (основания за отмяна от касационния съд по чл. 209, т. 3 от АПК). В писмена молба, депозирана по делото в хода на касационното производство, Пеню Стойнов Пенев от свое име и от името на останалите наследници на покойната Тодорка Костова Пенева оспорва касационната жалба на директора на РУСО. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, поради което предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с тях решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи неоснователност и на двете касационни жалби: атакуваното с тях съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Решението на Хасковския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е Решение № 40 от 11.04.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, в частта му, с която имплицитно се потвърждава законосъобразността на Разпореждане № 2908078491 от 10.06.2004 г. и на Разпореждане № 2908078491 от 21.09.2004 г., издадени от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Хасково на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и т. 6 от КСО (с цитираните норми законодателят е уредил правомощието на пенсионния орган да измени издадено от него влязло в сила разпореждане по отпускане и изменяне на пенсия в случаите, когато пенсията е неправилно отпусната или е определена в неточен размер). Въз основа на събраните доказателства и компетентно изготвените заключения от вещото лице Мария Цанева по възложените й експертизи, съдът е установил, че пенсионният орган неправилно е преизчислил индивидуалният коефициент на Тодорка Костова Пенева, като съотношение между средномесечното брутно трудово възнаграждение на лицето за избрания от него базисен период, към средномесечната работна заплата за страната за същия период. До погрешното изчисление се е стигнало защото административният орган не е обсъдил твърденията за неточно приложена тарифна ставка и не е извършил проверка за наличието, респективно липсата на данни в Приравнителната таблица по смисъла на отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) относно приравняване на изпълняваната от лицето длъжност в СССР към същата и подобна длъжност у нас, преди да се изиска справка от Окръжна държавна инспекция по труда. Действайки по този начин, администрацията е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, довело до постановяване на акт в противоречие с приложимите в случая материалноправни разпоредби. И в двата варианта, предложени от вещото лице, индивидуалният коефициент на пенсионерката е по-висок от определения от административния орган, което обуславя извода, че размерите на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която с процесното решение на директора на РУСО - Хасково е определено да бъде изплащана на Тодорка Пенева съответно от 27.11.2003 г., от 8.03.2004 г. и от 1.06.2004 г., са неправилно изчислени в по-нисък размер от дължимия. Правилното им изчисление е изцяло в правомощията на съответния компетентен административен орган, поради което съдът в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК е постановил изпращането на преписката за произнасяне по същество съобразно дадените в мотивната част на съдебния акт конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, което е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Досежно твърденията в касационната жалба на наследниците на пенсионерката трябва да се отбележи, че същите са изяснени и обсъдени от първоинстанционния съд, а естеството на въпроса не позволява съдът да се произнесе вместо компетентния административен орган касателно индивидуалния коефициент и определяне размера на пенсията, каквото желание имат касаторите - физически лица. Инвокираните възражения в касационната жалба на директора на РУСО - Хасково също не могат да бъдат споделени. Дадените му указания с оглед правилното изчисляване на индивидуалния коефициент с решения на предходни съдебни състави не са изпълнени от административния орган с решението му от 11.04.2007 г. Тезата, която се силаеше да докаже този касатор за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, категорично се опровергава от изложеното по-горе. При този изхода на спора няма основание да се присъждат на страните претендираните от тях разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,