Решение № 189 от 10.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60394/2016 г.

Решение № 189 от 10.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60394/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 477/27.04.2017 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Хр. А., против решение № 86/1.06.2016 г. по т. д. № 137/2016 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 373/18.03.2016 г. по гр. д. № 5006/2015 г. по описа на Русенски районен съд и е отхвърлен искът на [фирма] против [фирма] с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 327 ТЗ за осъждането на ответното дружество да заплати сумата от 22 616, 25 лв., представляваща неизплатен остатък от цената на доставена електрическа енергия в периода от 1.11.2012 г. до 31.10.2013 г. по договор № 307/24.10.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от В., ведно със законната лихва върху тази сума от 3.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос относно правните последици на отмяна на административен акт по чл. 32, ал. 4 вр. чл. 30, ал 1, т. 13, предл. първо от Закона за енергетиката /Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР/, с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение на ликвидността на вземането за заплащане на таксата достъп и възможността с него да бъде извършена компенсация. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните в касационната жалба решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. по описа на ВКС, решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/14, ВКС, решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г., ВКС, решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014, ВКС, решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014, ВКС, както и известните служебно на настоящия състав: решение № 162/4.10.2016 г. по т. д. № 3245/2015 г., решение № 164/4.10.2016 г. по т. д. № 160/2016 г., решение № 194/2.11.2016 г. по т. д. № 2706/2015 г., решение № 221/12.01.2017 г. по т. д. № 3645/2015 г. и др., която се споделя изцяло, а именно: Влязлото в сила решение на Върховен административен съд има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички, включително и в търговско-правните им отношения. Освен това влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. В този смисъл е и практиката на ВАС /ТР № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на I и II колегии/, според която проявлението на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт се състои в отпадане на правните последици от издадения акт, считано от момента на издаването му, т.е. с обратна сила. Ето защо отмяната на Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт, води до отпадане на т.нар. "временни цени" с обратна сила - за периода, предхождащ решението на ВАС. Цената за достъп до електропреносната мрежа, макар да е елемент от търговски договор, съдържащ белезите на търговска продажба по гл. Х. от Търговския закон, не подлежи на свободно договаряне от страните, а се определя по административен ред от ДКЕВР. След отмяна на цитираното решение на ДКЕВР от 14.09.2012 г. такава цена липсва и не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, съгл. чл. 326, ал. 2 ТЗ. Достъпът до електропреносната мрежа е бил фактически осъществен за процесния период, но липсващата цена (като административен елемент, подлежащ на определяне от държавен орган) не може да бъде заместена от търговския/гражданския съд по тълкувателен път относно размера й, защото не е цена по търговска сделка под общ режим. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени. С отпадане на основанието за начисляване на временни цени за достъп, не следва да се зачитат и последиците на извършено прихващане. В този смисъл настоящият състав споделя и съображенията в решение по т. д. № 2543/15 г. на II т. о., което препраща към решение по т. д. № 2727/2015 г., II т. о. и решение по т. д. 2956/2014 г., I т. о., според които не е възможно да се извърши прихващане от дружеството - купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп, поради това, че настъпва с обратна сила конститутивното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп, както и че извършената цесия не следва да се счита за породила валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество са отпаднали с обратна сила и липсва ликвидно и изискуемо вземане към ищеца. В този смисъл не са налице предпоставките по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, за извършване на валидно прихващане. По касационните основания В касационната жалба и съдебно заседание се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд е достигнал до неправилни изводи относно правните последици на съдебната отмяна на решението на регулаторния орган, с което са приети цени за достъп до електропреносната мрежа, които са обосновали и крайния извод за наличие на насрещни изискуеми задължения между страните по делото и допустимост на извършеното прихващане. Иска се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски. Ответникът по касация - [фирма], чрез пълномощника си оспорва жалбата, както в съдебно заседание, така и в писмения си отговор. Претендира разноски. Релевираните касационни доводи са основателни. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил от фактическа страна следното: [фирма] е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствена фотоволтаична централа с мощност 68.04. kWp, находяща се в поземлен имот в [населено място] село, [община], която е въведена в експлоатация с издаденото разрешение за ползване № ДК-07-СС-15 от 26.06.2012 г.; с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енегертиката вр. § 197, ал. 2 ЗИДЗЕ, считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени без ДДС за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия; съгласно раздел III, т. 4 за покривни и фасадни Ф. с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. определената цена е 232,64 лв./МВтчл.; между [фирма]"- в качеството му на продавач и [фирма] - в качеството му на купувач, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 24.10.2012 г., по силата на който купувачът се задължил да я изкупува изцяло на цена, определена от ДЕКВР с решение № Ц-18/20.06.2011 г. в размер на 596,50 лв. /MWh без ДДС/; в изпълнение на сключения договор за покупко-продажба [фирма] издало 13 бр. фактури на обща стойност 64 979,61 лв., от която е изплатена сумата от 42 363,36 лв.; [фирма] прехвърлило възмездно на [фирма] вземанията си към [фирма] за цена за достъп на производител на ел. енергия до електроразпределителната мрежа, което е обективирано в протоколи за прихващане на взаимни задължения, в които вземанията на [фирма] за заплащане на произведената електрическа енергия са прихванати с вземанията на [фирма] за заплащане на дължимата цена за достъп до електропреносната мрежа; с влязло в сила решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2012 г. е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР в частта по раздел III, т. 4. Въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът налице ли е погасяване на задължението на [фирма] за плащане на част от цената на произведената ел. енергия чрез извършване на прихващане, щом вземането за плащане на цената за достъп, което [фирма] е придобило по силата на извършена цесия и с което е извършено въпросното прихващане, е отпаднало с обратна сила и на [фирма] се дължи заплащане на произведената енергия в пълен размер. Счел е, че отпадането или първоначалната липса на основанието на вземането /отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР/, с което е извършено прихващане, няма отношение към изискуемостта и ликвидността му. Посочил е, че към момента на отмяната на решението на ДЕКВР, вземането на ищеца за част от цената на произведената ел. енергия вече е било погасено чрез извършване на прихващане. Съдът е взел предвид, че погасителното действие на прихващането се е осъществило към момента, в който двете вземания /за цена за произведена ел. енергия и за цена за достъп/ са могли да бъдат компенсирани, а последващи изменения на ликвидността не могат да се отразят на вече осъщественото прихващане, тъй като вземането е погасено. В допълнение е посочил, че процесното прихващане е извършено в резултат на постигнато между страните съгласие - договорна компенсация, за която не се изисква ликвидност на вземанията. С тези мотиви, като е квалифицирал претенцията на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 22 616,25 лв. като иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за плащане на част от произведената ел. енергия - Русенски окръжен съд е отхвърлил иска. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване, обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да се отмени. Предмет на предявения иск е претенция на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 22 616,25 лв., представляваща неизплатената част от доставената електрическа енергия от възобновяем източник, съобразно издадените фактури. Отпадането или първоначалната липса на основанието на вземането /отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР/, с което е извършено прихващане, се отразява на изискуемостта и ликвидността на вземането за заплащане на цена за достъп до електропреносната мрежа. С отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР липсва ликвидно вземане за цена за достъп, тъй като за процесния период 1.11.2012 г. - 31.10.2013 г то не е определено по размер, т. е. отпаднало е задължението на ищеца за плащане на временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] за този период. Като несъществуващо това задължение не е могло да бъде обект нито на договорите за цесия между [фирма] и [фирма], нито на предприетото от дружеството - ответник прихващане по чл. 103 ЗЗД срещу вземанията на ищеца за цена на изкупената през същия период електрическа енергия, произведена от фотоволтаичната централа. В този смисъл изявлението на ответника, основано на чл. 103 ЗЗД, няма за последица погасяване на задължението за заплащане на цена за произведена електрическа енергия и той дължи на касатора - ищец претендираната сума от 22 616,25 лв., ведно със законната лихва от 3.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество, като искът бъде уважен в пълния предявен размер от 22 616,25 лв., ведно със законната лихва от 3.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на касатора направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 4 982,33 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.