Решение № 7677 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2024 г.

Производството е по реда на глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Л. М. Р., съдия в Софийския окръжен съд, срещу решения на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ към датата на вземане на решението, по т. 15.1 и т. 15.2 от протокол 31 от заседанието на тази колегия, проведено на 23.07.2024 г., с които е оставено без уважение предложението от административния ръководител - председател на Софийския окръжен съд (СОС), за поощряването й с парична награда на основание чл. 304, ал. 1 във връзка с чл. 303, ал. 3, т. 1 от ЗСВ и не е прието направеното от О. Керелска предложение за поощряването й със служебна благодарност и грамота . В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за вземане на решението от страна на Съдийската колегия. Твърди се, че административният орган от една страна не е събрал доказателства, които е следвало да събере служебно, а от друга - игнорирал е представени от жалбоподателката доказателства, като в резултат в нарушение на принципа на чл. 7 от АПК не е преценил всички относими факти и доводи, поради което оспорените решения не се основават на действителните факти от значение за случая. Поддържа се, че при обсъждане на предложението за поощрението й не е отчетена натовареността на съдията в ЕИСС в различните периоди и в различните състави в рамките на процесния период, както и не са обсъдени изложените от нея мотиви, внесени за разглеждане от СК на ВСС към предложението на административния ръководител за поощрението й. Ответникът СК на ВСС, изразява становище за недопустимост на жалбата, като поддържа, че решение на съответната колегия на ВСС, с което е оставено без уважение предложение за поощрение на магистрат, не подлежи на правораздавателен контрол. Решаването на въпроса за поощрението на магистрат произтича от съображения за целесъобразност, предоставени на преценката на компетентния орган съответната колегия на ВСС, който в условията на оперативна самостоятелност може да определи при наличието на какви обстоятелства конкретен магистрат може да бъде поощрен с отличие или награда, респ. да определи нейния вид и размер, поради което не е от компетентността на съда да реши има ли право магистратът да получи отличие или награда и да задължи съответната колегия на ВСС да поощри магистрат, тъй като би се отнела възможността на колективния административен орган да преценява предпоставките за поощрение на магистратите и би се ограничила оперативната му самостоятелност. Като допълнителен аргумент се застъпва становище за липса на правен интерес на жалбоподателката да оспорва процесния административен акт, тъй като същият не засяга непосредствено нейни права и законни интереси. Алтернативно ответникът поддържа становище за неоснователност на жалбата с оглед твърдението, че оспорените актове са правилни, обосновани и законосъобразни, при издаването им не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същите са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Конституираната по делото заинтересована страна административният ръководител председател на Софийски окръжен съд, не изразява становище. Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за редовна като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ и отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, и допустима за разглеждане. Не са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК за прекратяване на производството. По отношение наличието на правен интерес на жалбоподателката от оспорването, предвидено в чл. 159, т. 4 от АПК като абсолютна предпоставка за допустимост на производството, настоящият съдебен състав приема, че такъв е налице по отношение на съдия Л. Р., тъй като независимо, че инициативата за издаване на административния акт не й принадлежи, тя е адресат на оспорените решения на СК на ВСС, които рефлектират пряко върху нея в качеството й на магистрат, доколкото поощряването има за цел стимулиране на магистратите в ежедневната им работа, прилагат се към кадровото досие на магистрата и имат значение за кариерното развитие и публичния образ на магистрата. Наред с това, независимо от оперативната самостоятелност, с която разполага органът при издаването им, процесните актове подлежат на оспорване, тъй като обратното не е предвидено изрично в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК основание за недопустимост на съдебното производство е необжалваемост на оспорвания административен акт. Обжалваемостта на административните актове е институт, уреден в Конституцията на Република България - в разпоредбата на чл. 120, ал. 2, според която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. От съдържанието на конституционния текст става ясно, че необжалваемостта на административните актове е изключение от конституционното правило, тя трябва да е изрична, да е предвидена със закон. В Закона за съдебната власт не е налице изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове, въведена с конституционната норма, по отношение оспорените актове, с които са оставени без уважение предложения за поощрение на съдия Р.. Съгласно чл. 36 от ЗСВ, заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: С решение по т. 15.1 от протокол 31 от 23.07.2024 г. СК на ВСС е оставила без уважение предложението на административния ръководител на Софийски окръжен съд съдия Л. Р. да бъде поощрена с парична награда на основание чл. 304, ал. 1 във връзка с чл. 303, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. С решение по т. 15.2 от протокол 31 от 23.07.2024 г. СК на ВСС не е приела предложението на члена на СК на ВСС О. Керелска съдия Р. да бъде поощрена вместо с парична награда, с отличие служебна благодарност и грамота . Решението по т. 15.1. е взето по предложение на ресорната комисия по атестирането и конкурсите към СК на ВСС във връзка с постъпилото на 17.06.2024 г. предложение от административния ръководител председател на Софийски окръжен съд. Съгласно посоченото в него, предложението е отправено в отговор на изпратените въз основа на решение по т. 4.2. от протокол 15 от 02.04.2024 г. на СК на ВСС на председателя на Софийски окръжен съд материали, свързани с подаден сигнал от съдия Р. за неравномерно разпределение на делата, за преценка и отправяне на предложение за поощрение на съдията. Съгласно мотивната част на предложението на председателя на СОС, поощрението във вид на парична награда в размер на едно основно трудово възнаграждение плюс ранг, определени към последното изплатено трудово възнаграждение, се предлага предвид допуснатото свръхнеравномерно разпределение на новопостъпили дела през месец декември 2022 г., когато на съдия Р. като председател на VIII първоинстанционен състав и член съдия на II въззивен граждански състав, в резултат на технически пропуск в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) са разпределени 30 от 60 новопостъпили въззивни граждански дела и 5 от 16 новопостъпили първоинстанционни граждански дела, или половината от всички постъпили граждански дела, въпреки че в съда са правораздавали 7 съдии. Със свое писмо съдия Р. е внесла допълнителни мотиви в подкрепа на внесеното от председателя на СОС предложение за поощрението й, свързани с изясняване на факти и обстоятелства, очертаващи завишена натовареност на съдията в периода септември 2022 г. октомври 2023 г. предвид целия обем и разнообразие на вида възложена й допълнителна работа. Като аргументи за това, че натовареността й сочения период значително е надхвърляла натовареността на останалите съдии от отделението, респ. изисква се да бъде съобразена от административния орган при разглеждане на предложението за поощрението й, са изложени обстоятелства, свързани с предхождащо встъпването й в ГО на СОС, считано от 01.12.2022 г., изпълнение на функциите на председател на два търговски състава, включващо поемането на всички свързани с това задължения по обработка на текущ доклад, новопостъпили дела и съдебни заседания с обявени за решаване дела; поемане от 01.12.2022 г. на функциите на председател на VIII първоинстанционен граждански състав и член на II въззивен граждански състав със съответната им висящност; разпределяне на новопостъпили дела през месец декември 2022 г., представляващи половината от постъпилите в отделението въззивни дела и една трета от постъпилите в отделението първоинстанционни дела; разпределение в периода от 01.12.2022 г. до 02.07.2023 г. и като постоянен член-съдия на още един въззивен състав без доклад; допълнително разпределение на две граждански дела, които е следвало да бъдат разпределени на друг докладчик; участие в две открити съдебни заседания по наказателно дело поради липса на възможност за формиране на състав от съдиите от наказателното отделение; заместване на председателя на ГО на СОС в открито съдебно заседание като член-съдия през месец октомври 2023 г. С решение по т. 4 от протокол 15 от 02.04.2024 г. СК на ВСС е приела за сведение възражението на съдия Р. от 14.03.2024 г. относно становище изх. Ж-23-945 от 27.02.2024 г. на инспектора в ИВСС Л. Крумов по повод подадения от нея сигнал и е изпратила материалите на председателя на Софийски окръжен съд за преценка и отправяне на предложение за поощрение на съдия Л. Р. с оглед на всички данни за нейната натовареност и на останалите съдии от Гражданско отделение на СОС, както и съобразявайки становището на ИВСС. В становище изх. Ж-23-945 от 27.02.2024 г. по сигнал вх. 37347/11.12.2023 г., подаден от съдия Л. Р., председател на VIII първоинстанционен състав и член съдия на II въззивен граждански състав на Гражданско отделение на СОС, след извършено предварително проучване и анализ на статистическите данни за разпределението на делата в ЕИСС в ГО на СОС се установява частична основателност на сигнала, като се констатира, че съдия Р., като е поела съставите си в последния месец на 2022 г. в ГО на СОС, при автоматичното разпределение на делата в ЕИСС за месец декември действително е получила повече дела от останалите съдии, работили от началото на годината. По-конкретно е установено, че в периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. на съдия Р. са разпределени общо 56 дела, от които 18 първоинстанционни и 38 второинстанционни дела, докато останалите съдии през този месец са получили постъпление от между 1 и 3 първоинстанционни дела и между 2 и 7 второинстанционни дела. За периода от 01.12.2022 г. до 15.12.2023 г., се установява че на съдия Р. са разпределени общо 163 дела, 128 автоматично и 35 ръчно, или с 13 дела повече от тези на повечето от останалите съдии, работещи при натовареност 100% в ГО на СОС. Установено е, че разпределението на делата е извършено чрез ЕИСС, в съответствие с чл. 9 от ЗСВ и Вътрешните правила за случайното разпределение на постъпващите дела в СОС, на принципа на случайния подбор, автоматично, съобразно поредността на постъпването им, но не равномерно. По отношение неравномерността при разпределението е констатирано, че липсва механизъм, приложим в подобни случаи, като спиране от разпределение за определен период, намаляване на натовареността с цел изравняване на делата с тези на останалите съдии, като е посочено, че е в компетентността на ВСС да вземе мерки относно ЕИСС и да предприеме последващи действия по отношение правомощията на административните ръководители на съдилищата за преодоляване спрямо съдии на неравномерно разпределение на делата в ЕИСС. Становището завършва с извод за липса на основание за извършване на проверка от ИВСС по смисъла на чл. 56 - чл. 58 от ЗСВ. С оглед последната констатация от становището на ИВСС във възражението си, прието за сведение от СК на ВСС с решението по т. 4.1. от протокол 15 от 02.04.2024 г., съдия Р. обосновава, че неоснователно е отказана проверка по смисъла на чл. 56 - чл. 58 от ЗСВ на ГО на СОС и е налице бездействие на административните ръководители допуснатата през декември 2022 г. свръхнатовареност да бъде преодоляна чрез административни мерки като освобождаване от разпределение или намаляване на процента натовареност за определен период от време, което е довело до значително нарушаване на трудовите й права. Подчертава се във възражението, че преодоляването на допуснатата свръхнатовареност към месец март 2024 г., с обявяването на съдебния акт по последното от множеството дела, разпределени й през месец декември 2022 г., се дължи единствено на усилията на съдията и системното лишаване от почивка и спокойствие, което от своя страна обосновава отправеното от страна на съдия Р. искане до СК на ВСС да бъде надлежно компенсирана със заплащане на допълнително трудово възнаграждение и/или поощрение, доколкото изключването от разпределение или намаляване на натовареността би създало тежест за колегите й. С оглед така депозираното искане е приетото решение по т. 4.2. от протокол 15 от 02.04.2024 г. на СК на ВСС на председателя на Софийски окръжен съд да бъдат изпратени материалите, свързани с подадения сигнал от съдия Р. за неравномерно разпределение на делата, за преценка и отправяне на предложение за поощрение на съдията. С решението по т. 15.1 от протокол 31 от 23.07.2024 г. СК на ВСС е приела мотивираното предложение на Комисията по атестирането и конкурсите да остави без уважение внесеното предложение на административния ръководител на Софийски окръжен съд съдия Л. Р. да бъде поощрена с парична награда на основание чл. 304, ал. 1 във връзка с чл. 303, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. В мотивите на комисията, представени в заседанието на колегията, е прието, че въпреки констатираното свръхнеравномерно разпределение на новопостъпили дела през месец декември 2022 г., предложението на административния ръководител не обосновава изпълнението на всички изисквания по т. 17 от Правилата за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи с оглед обстоятелството, че в периода от постъпването й в ГО на СОС на 01.12.2022 г. до 31.12.2023 г. данните за натовареността й по брой постъпили дела, съпоставен с тези на другите съдии от отделението, е малко по-висок, а броят на разгледаните дела - сходен или по-малък, а за периода на работа на съдията в търговското отделение на СОС до 01.12.2022 г. данните за натовареност по брой постъпили и решени дела също са съпоставими с тези на другите съдии в отделението, като търговските дела, разпределени й до встъпването й в гражданското отделение, са разгледани от останалите съдии от търговското отделение. Видно от мотивите на комисията, както и от съдържащите се административната преписка материали, общата картина на натовареността на съдията е очертана на базата на цитираното становище на Инспектората на ВСС, както и на изискана допълнителна информация за натовареността на съдия Р. спрямо останалите й колеги за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., както и други данни във връзка с изискванията на чл. 17 от Правилата за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи. В изказванията на докладчика по точката от дневния ред на заседанието на СК на ВСС изрично е изложено разбирането, че в приложното поле на правилата, приети от СК на ВСС, попадат случаи на работа при висока натовареност през продължителен период от време, докато констатираното натоварване на съдия Р. е епизодично и инцидентно и натовареността й е регулирана през следващите месеци, като в края на годината не се отличава и не е най-висока в сравнение с това на другите съдии от отделението. С решението по т. 15.2 от протокол 31 от 23.07.2024 г. СК на ВСС не е приела внесеното в заседанието предложение от члена на колегията О. Керелска съдия Р. да бъде поощрена с отличие служебна благодарност и грамота . Отхвърлянето на предложението е мотивирано с изказване на член на СК на ВСС, в което е застъпен същият аргумент относно инцидентната натовареност на предложения за поощрение съдия, която не представлява изключителен случай, тъй като спецификите на ЕИСС обуславят условието за равномерност по чл. 9 от ЗСВ да не е изпълнимо в рамките на кратък период, а едва на годишна база, при което са многократни случаите в които един съдия през конкретен месец получава значително повече дела отколкото през друг. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е назначена съдебно-техническа експертиза. В приетото в резултат от извършването й заключение вещото лице приема, че в ЕИСС не е отчетена натовареността на съдия Р. по заместване на титуляра на V състав на Търговско отделение на СОС в периода от 01.09.2022 г. до 15.11.2022 г., като член-съдия на III въззивен граждански състав в периода от 01.12.2022 г. до 30.06.2023 г., участието в заседания на други въззивни граждански състави на СОС, различни от II състав, за цялата 2023 г., както и не са били въвеждани за периода от 01.09.2022 г. до 31.12.2023 г. дела, образувани преди въвеждане в действие на ЕИСС през 2021 г. Въз основа на така установените факти, съдът от правна страна намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК и оспорените административни актове са правилни и обосновани, издадени при законосъобразно упражняване на правомощията на органа. Оспорените решения на СК на ВСС са приети при спазване изискванията на ЗСВ за кворум и мнозинство, предвидени съответно в чл. 34, ал. 1 и чл. 33, ал. 5, във връзка с правомощията на колегията по чл. 303 от ЗСВ. Решението е мотивирано в съответствие с разпоредбите на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, като за мотиви на решенията се смятат съответно и мотивите на вносителя му, изложени в решението от 15.07.2024 г. на Комисията по атестирането и конкурсите, досежно решението по т. 15.1, и отрицателните изказвания на членовете на ВСС срещу предложението досежно решението по т. 5.2. Съгласно чл. 303, ал. 1 от ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. В чл. 304, ал. 1 от ЗСВ законодателят изчерпателно е посочил кои лица могат да правят предложение за поощрение до съответната колегия на Висшия съдебен съвет: министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба, председателят на апелативен, военно-апелативен, окръжен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, както и трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация. Видът на поощрението, условията, реда и критериите, при които съответните колегии на ВСС могат да поощрят магистратите, са установени в правила, приети от ВСС през 2013 г., изменени и допълнени от пленума на ВСС през 2017 г. и 2022 г. и обявени на интернет страницата на ВСС Правилата за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ЗСВ не е императивна и не създава задължение за съответната колегия на ВСС да поощри магистрата при определени, точно установени предпоставки. Не е налице и субективно право на магистрата да бъде поощряван при определени предпоставки с определен вид поощрение. Самият институт на поощрението, отличие или награда, въплъщава идеята за изключителност, за извънредност, отличаване и има наградителен характер. В духа на това разбиране са формулирани и разпоредбите на Правилата за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи, които предвиждат преценка на органа за висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения, високи нравствени качества, съществен принос, изключителен принос, високи професионални резултати, безупречно изпълнение и др., като всяко от тези понятия няма точни параметри, а почива на комплексното възприятие на решаващия орган и индивидуалната по отношение на всеки магистрат преценка за наличието на предпоставките за поощрение. Институтът на поощрението, създаден с чл. 303 и следващи от ЗСВ, в никакъв случай не е по характера си допълнително трудово възнаграждение, включително такова за постигнати резултати, и не се явява компенсаторен механизъм за положените в по-голям обем труд и усилия от страна на магистрата. В настоящия случай административният орган е спазил приложимите административнопроцесуални правила, в т.ч. и приетите вътрешни правила за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи по отношение и двете постановени решения. Разгледал е постъпилото от оправомощено от разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от ЗСВ лице предложение за поощрение на съдия Р. с парична награда поощрение по смисъла на т. 4.2., б. а във връзка с т. 17 от Правилата за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи, обосновано с допуснатата спрямо съдия Р. свръхнатовареност при разпределението на дела през месец декември 2022 г. Решението е подробно мотивирано, като в мотивите му са обсъдени всички изисквания на т. 17 от цитираните правила, като е прието, че не е обосновано тяхното изпълнение в цялост, поради което и не е взето решение за поощрение на съдията. По делото е безспорен фактът на допуснатата свръхнатовареност на съдия Р. през м. декември 2022 г., когато при постъпването й в ГО на СОС са й разпределени 30 от 60 новопостъпили въззивни граждански дела и 5 от 16 новопостъпили първоинстанционни граждански дела, или половината от всички постъпили в отделението граждански дела, въпреки че са правораздавали 7 съдии. Тази натовареност е мотивирала административния ръководител на СОС да предложи поощрението на съдия Р. с парична награда. Същата е отчетена и от административния орган и обсъдена в мотивите на акта. Административният орган е съобразил натовареността на съдията в рамките на по-широка времева база, а именно периодът й на работа в търговското отделение на СОС до 01.12.2022 г. и периодът й на работа в гражданското отделение на СОС от постъпването й до 31.12.2023 г. Посочените периоди не обосновават необичайно завишена натовареност съпоставено с натовареността на останалите съдии от тези отделения, като се съпоставят данните за натовареността по брой постъпили и брой разгледани дела, поради което и не е взел решение за поощрението на съдията. С оглед наведените в жалбата доводи, спорните моменти по делото се свеждат до преценката по същество, доколко цялостното изпълнение на функциите на съдията в периода 2022 2023 г. предпоставя поощрение от страна на СК на ВСС и на какви критерии за натовареност следва да се основава преценката на органа при вземането на решение за поощрение от един или друг вид. Решението за поощрение на съдия, прокурор или следовател на основание чл. 303, ал. 1 от ЗСВ е изцяло в компетентността и правомощията на съответната колегия на ВСС, която, видно от редакцията на законовия текст може да поощрява , действа при условията на оперативна самостоятелност, след преценка на всички обстоятелства от значение за издаване на този акт и след преценка по целесъобразност. Тъй като административният орган не действа в условията на обвързана компетентност, то той няма задължение да поощри съдията дори при наличието на предпоставките за това, а има оперативна самостоятелност да прецени дали да вземе решение за поощрение и какви да бъдат параметрите на конкретното поощрение, включително съобразявайки наличието на финансови средства в бюджета на съдебната власт. Следва да се отчете, че това обстоятелство се възприема и от самата жалбоподателка, която в писмо вх. 15331/01.07.2024 г. във връзка с депозираното от председателя на СОС предложение за нейното поощрение, споделя разбирането си за това, че текстовете на ЗСВ не дават основание да се приеме, че СК на ВСС е обвързана както с приемане на самото предложение на председателя на съда за поощрение, така и с предложения вид на поощрението. С оглед изложеното, като действа при условията на оперативна самостоятелност, преценката на какви критерии ще се опре, за да аргументира решението си, е в дискрецията на административния орган, доколкото тези критерии, прилаганите вътрешни правила и установената практика са огласени публично и еднаквите случаи се третират еднакво. Съгласно т. 17 от Правилата за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи (Правилата) с парична или предметна награда се поощряват магистрати, придобили статут на несменяемост, които при периодични атестирания или при проверки на ИВСС са показали, че за проверяваните периоди са работили при натовареност, близка до най-високата натовареност на съответния орган на съдебната власт, всичките им актове са постановени в разумни срокове и са с отменяемост, равняваща се на най-ниската за съответния орган на съдебната власт. В настоящия случай, въпреки че данните и показателите, представени пред административния орган, не са във връзка с провеждане на периодично атестиране или при проверка на ИВСС, административният орган е спазил определената в текста на т. 17 рамка за оценка на данните и обстоятелствата за един продължителен времеви период, какъвто би обхванал периодичната атестация и проверката на ИВСС. Извършената изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа преценка на натовареността на съдията е осъществена въз основа на показатели, които отразяват съществото от дейността на съдията и при които по обективни данни е съпоставима натовареността на съдиите от двете отделения на СОС и обезпечават възможна сравнимост на показателите по отношение на отделния магистрат. Не намира опора в закона становището на жалбоподателката, че в случая административният орган е следвало да извърши пълен анализ на натовареността й по различна методика и критерии, а именно - съобразно Правилата за оценка на натовареността на съдиите, въз основа на данните от ЕДИС и при отчитане на всички компоненти, допринасящи за общата й работна натовареност. Израз на еднакво третиране на еднаквите случаи е изразеният в изказването на члена на ВСС мотив, че с приемането на решение за поощрение с парична награда в случая би се създал прецедент, при който за първи път ще се използва института на поощрението за компенсация на установено инцидентно и ограничено във времето натоварване, каквото е допуснатото през месец декември 2022 г. по отношение на съдия Р., по повод на което е подаден от нея цитирания по-горе сигнал до ИВСС и искания за предприемане на мерки от ръководството на съда и който е послужил за мотив на административния ръководител да отправи предложението си. Изготвената в хода на съдебното производство и приета по делото съдебно-техническа експертиза не установява конкретни факти и обстоятелства, които биха довели до опорочаване на оспорените административни актове и не доказват тезата на жалбоподателя. Не се установяват и нарушения по отношение събирането на доказателствата и обсъждането на мотивите, изложени от жалбоподателката до СК на ВСС, които да са довели до допуснато нарушение на принципа на чл. 7 от АПК. На първо място, жалбоподателката не е сред лицата, които могат да сезират СК на ВСС с предложение за своето поощрение и да инициират административното производство, респ. да участват активно в него, като сочат доказателства и отправят искания, още повече, че в случая не се касае за защита на субективно право на съдията да бъде поощрен. Същото е образувано по предложение на административния ръководител, който е изразил мотивираното си становище за наличие на основание за нейното поощрение с парична награда, единствено със допуснатото свръхнатоварване на съдията през месец декември 2022 г. При разглеждане на предложението от страна на административния орган освен предоставените от вносителя на предложението данни, е изискана и обсъдена информация за дейността на съдията в широка времева рамка от две години в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., обхващаща значителен период преди и след допуснатото свръхразпределение на дела на съдията, позволяваща да бъде съобразено изпълнението на изискванията на т. 17 от Правилата за определяне на условията, реда и критериите за поощряване на съдии, прокурори и следователи. По отношение второто оспорено решение следва да бъде отбелязано, че предложението за поощряване на съдия Р. с отличие служебна благодарност и грамота поощрение по смисъла на т. 4.1., б. а във връзка с т. 11 от правилата, е внесено в хода на заседанието от члена на СК на ВСС О. Керелска, като формално не отговаря на изискванията на чл. 304, ал. 1 от ЗСВ същото да изхожда от трима от членовете на съответната колегия. Отхвърлянето на предложението с решението по т. 15.2 от протокол 31 от 23.07.2024 г. на СК на ВСС е мотивирано в заседанието с отрицателно изказване на член на колегията и е гласувано с необходимото мнозинство, като по отношение съдържанието на мотивите, законосъобразността на взетото решението и действията на органа при условията на свободна преценка при вземане на решението са относими съображенията, изложени по отношение на решението по т. 15.1 от същия протокол. Не на последно място, решението на СК на ВСС по т.4.2. от протокол 15 от заседанието на 02.04.2024 г., с което на административния ръководител на СОС са изпратени материалите възражение на съдия Р. от 14.03.2024 г. относно становище изх. Ж-23-945 от 27.02.2024 г. на инспектора в ИВСС Л. Крумов, за преценка и отправяне на предложение за поощрение на съдия Л. Р. с оглед на всички данни за нейната натовареност и на останалите съдии от Гражданско отделение на СОС, както и съобразявайки становището на ИВСС, не следва да се възприема като даване на указания от страна на колегията към административния ръководител за отправяне на предложение за поощрение на съдията, нито като предварително изразено становище относно наличието на предпоставки за такова, доколкото такъв извод не произтича от съдържанието на акта. С посоченото решение СК на ВСС е изпратила обсъжданите по точката от дневния ред материали на административния ръководител по компетентност, без изразяване на мнение, с оглед преценка кое от управленските действия от компетентност на административен ръководител на орган на съдебна власт да предприеме предвид наличните данни. Едно от възможните такива действия е да се отправи предложение за поощрение, ако административният ръководител прецени, че са налице предпоставки за това, както въз основа на предоставените материали, така и въз основа на цялостните данни за дейността на съдия Р.. С оглед на така изложените съображения съдът намира, че оспорените решения на СК на ВСС, с които по същество е отказано поощрението на съдия Р., са постановени от компетентен орган, при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон, в условията на оперативна самостоятелност. Няма доказателства постановеният отказ да е в противоречие с целта на закона да стимулира магистратите в ежедневната им работа за проявения от тях висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. Предвид горното, съдът счита, че подадената жалба от Л. М. Р. срещу решението на СК на ВСС е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната жалбоподателова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а следва да се удовлетвори своевременно направеното ответниково искане за присъждане на разноски в негова полза. За осъществената защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ВСС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от жалбоподателката. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващия страната юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 36, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,