Решение № 3934 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 525/2018 г.

Решение № 3934 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 525/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К, срещу решение № 439 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 721 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че при издаването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) не е взето предвид, че контролиращите органи не са спазили реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства, регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/Наредбата), обн. ДВ. бр. 63 от 17.07.2001 г., отм. ДВ. бр. 61 от 28.07.2017 г. Съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредбата и на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В АУАН актосъставителят не е описал видимото състояние на водача, обясненията му за вида и количеството на употребения алкохол, както и времето на употребата му. Не споделя изводите на първоинстанционня съд, че посоченото нарушение не е съществено. Налице е и нарушение на чл. 3, ал. 2 – ал. 4 от Наредбата. В издадения талон за медицинско изследване не е вписано лечебното заведение, в което нарушителят е следвало да се яви, както и срокът на явяване. Поради това заповедта за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна. В хода на първоинстанционното производство ответникът не е представил годни доказателства, че К. е извършил вмененото му административно нарушение и поради това е следвало да му бъде наложена ПАМ на посоченото правно основание. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за първата и касационната инстанция. Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. К. К. против заповед за прилагане на ПАМ № 17-1275-001019 от 14.08.2017 г. – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че със заповед № 17-1275-001019 от 14.08.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Велико Търново по отношение на А. К. е приложена на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Актът е основан от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият, като водач на товарен автомобил, е управлявал същия след употреба на алкохол, като измерената с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта, в издишания въздух е била 0,93 на хиляда. Счел е, че изложените в заповедта фактически основания са се осъществили така, както сочи административният орган. След анализ на разпоредите на чл. 172 и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно заповед № 366 з-2141 от 27.07.2017 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново, с която са определени длъжностните лица компетентни за издаване заповеди за налагане на ПАМ и удостоверение № 366000-24501 от 05.10.2017 г., видно от което издателят на процесната ПАМ е титуляр на длъжността началник сектор "Пътна полиция", отдел "ОП" при ОД на МВР - Велико Търново. Изложил е, че заповедта е мотивирана и съдържа конкретно описание на обстоятелствата, въз основа на които е издадена, а такива се съдържат и в посочения като основание за издаването й АУАН, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Приел е, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е за неоснователно възражението, че АУАН не е редовно съставен. Посочил е, че липсата на описание на видимото състояние на водача, както изисква чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30, не прави акта нередовен и не разколебава доказателствената му стойност. Видимото състояние на водача, дори да е описано като адекватно, не може да преодолее показанията на техническото средство, за което не се спори, че е одобрен тип средство за измерване. Няма данни водачът да е давал обяснения за употребата на алкохол. В издадения на водача талон за медицинско изследване е отразено, че водачът следва да се яви в ЦСМП гр. Горна Оряховица до 16:47 часа. С това изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 30 са спазени. Съдът е приел също, че заповедта за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС" е постановена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на нормата на чл. 171, т. 1, б "б" от ЗДвП, а именно управление на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. Въпреки издадения талон за медицинско изследване на кръвна проба, пред съда не са представени резултати от такова, нито се твърди да е осъществено. При прилагането на ПАМ органът е действал в условията на обвързана компетентност. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката. В случая, при извършената на А. К. на 13.08.2017 г. проверка с техническо средство е установено, че той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,93 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Както в жалбата си пред административния съд, така и в касационната жалба, Колев не е оспорил констатациите отразени в АУАН, нито е твърдял, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което е приложена процесната ПАМ. Правилно съдът е приел, че липсата на описание на видимото състояние на водача, съгласно изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30, не опровергава отразените в АУАН показания на техническото средство, с което е измерена концентрацията на алкохол в кръвта на Колев. Противно на изложеното в касационната жалба в издадения по отношение на водача талон за медицинско изследване са посочени, както лечебното заведение, в което трябва да се яви, така и времето, в което следва да стане това. Правилен е и направеният от съда извод, че резултатът от кръвната проба би имал определящо значение, единствено при наличието на такъв, който сочи концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 на хиляда. Това обстоятелство в настоящия случай не е налице. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,