Решение № 14620 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2010 г.

Решение № 14620 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 12.11.2009 г. по адм. дело № 1503/2004 г. на СГС, АО, III Д състав, с което е прогласен за нищожен ДОА № ДС-15-53/28.05.1999 г., издаден от ДС "Младост" гр. София, потвърден с решение № 691/04.08.2000 г. на директора на РДД гр. София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно СГС е приел, че в случая липсват заповеди за възлагане на ревизия. Твърди се, че по делото е налице заповед № ДС-15-557 от 14.05.1999 г., подписана от началника на ДС "Младост" - гр. София, с която е изменена Заповед № ДС-15-513 от 12.05.1999 г. в частта на определените за извършването на ревизията длъжностни лица и съответно издаденият ДОА е валиден. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на СГС и потвърден ДОА. Алтернативно моли да бъде отменено решението, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител юрк. Михайлова представя заповед № ДС-15-557 от 14.05.1999 г. като поддържа, че същата е приложена по делото на л. 79, но въпреки това отново я представя с оглед твърдението, че същата не е приложена по делото. Ответникът - ЕТ "Бо инженеринг и сервиз - Борис Попянков", чрез процесуалния си представител - адв. Миленкова, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Възразява да бъде приета Заповед № ДС-15-557 от 14.05.1999 г., оспорва автентичността й и иска да бъде представена в оригинал. Твърди, че е изтекла абсолютната 10-годишна давност по ДОПК. Подробни съображения развива в писмена молба представена в с. з. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховен административен съд, първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: За да прогласи за нищожен процесния ДОА, с който на ЕТ "Бо инженеринг и сервиз - Борис Попянков" са определени задължения за периода 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г., СГС е установил, че процесната ревизия, както и изготвените въз основа на същата Акт за констатации и ДОА са издадени през 1999 г., т. е. при действието на ЗДП (отм.) и Наредба № 4 от 20.03.1995 г. за извършване на данъчни проверки и ревизии (отм.). Съдът е приел, че издаването на заповед по чл. 6, ал. 1 от цитираната наредба и връчването на тази заповед на жалбоподателя съставляват задължителни предпоставки за действителността на актовете, които са издадени в резултат на проведена ревизия. Посочено е, че въпреки многократно дадената възможност, ответника не е представил заповед № ДС-15-557 от 14.05.1999 г. на началника на ДС "Младост". Единствено с писмо вх. № 29-00-513/26.03.2007 г. на ТД на НАП - София е представено извлечение от регистъра за 1999 г., в който е заведена заповед № ДС-15-557 от 14.05.1999 г. за възлагане на ревизия на жалбоподателя за 1997 г., като съдът е установил, че в същия регистър е заведена и заповед № ДС -15-513/12.05.1999 г. също за възлагане на ревизия на жалбоподателя за 1997 г., като самите заповеди не са представени. Съобразно с горните констатации СГС е приел, че по делото не е представена заповед № ДС-15-557 от 14.05.1999 г. на началника на ДС "Младост", с която е разпоредено извършването на ревизията и това обстоятелство следва да се приравни на липса на такава заповед, което води до нищожност на оспорения ДОА /както и нищожност на акта за констатации/. Според съда представената от ответника извадка от регистъра, в който се завеждат заповедите за възлагане на данъчна ревизия не може да санира констатирания от съда порок на обжалвания ДОА и не може да се приравни на липса на представяне на самата заповед. Също така е посочено, че в регистъра не се отбелязват и задължителните за заповедта по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 4 реквизити, липсата на които също води според съда до опорочаване на извършената ревизия и до нищожност на издадените въз основа на нея Акт за констатации и ДАО. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото се установява, че процесния ДОА № ДС-15-53/28.05.1999 г. е издаден от ДС "Младост" гр. София на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗДП (отм.) и Акт за констатации № ДС-15-57/28.05.1999 г., издаден на основание чл. 2, ал. 2 от ЗДП (отм.) и Заповед № 15-557/12.05.1999 г. Безспорно се установява, че по делото не е налице такава заповед. На л. 428 е приложена Заповед № 15-557 от 14.05.1999 г., с която е изменен състава на длъжностните лица по заповед № ДС-15-513 от 12.05.1999 г. Въпреки дадените многократно възможности от СГС тази заповед не е представена и към настоящия момент. В тази връзка ВАС намира изводите за нищожност на ДОА за правилни. Наред с горното касационната инстанция счита за основателно възражението на ответника за изтекла 10-годишна давност. Следва да се посочи, че от възникването на данъчните задължения /01.01.1997 г. - 31.12.1997 г./ до настоящия момент са действали три закона, регламентиращи тяхното погасяване по давност. Първата разпоредба е тази на чл. 22 от Закона за данъчното производство (отм.), според алинея първа от която данъчното задължение се погасява с петгодишна давност, а според алинея втора давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. Втората разпоредба е тази на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Третата разпоредба е чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ДПК и ДОПК е регламентирана и т. н. "абсолютна давност" - чл. 141, ал. 2 от ДПК, чл. 171, ал. 2 от ДОПК, според която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 01. януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъчното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Към настоящия момент този 10-годишен срок е изтекъл. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника по делото също не могат да бъдат присъдени съдебни разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, I А отделение,