Решение № 140 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 326/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение16.05.2017 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2707/08.02.2017 г. на Районен съд - Горна Оряховица за тълкуване на решение № 200/20.01.2017 г., постановено по гр. д. № 326/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 140 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 326/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Производството е образувано по молба вх. № 2707/08.02.2017 г. на ответника Районен съд - Горна Оряховица за тълкуване на решение № 200/20.01.2017 г., постановено по гр. д. № 326/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение. Молбата за тълкуване молителят е обосновал с наличието на неяснота в диспозитива на съдебното решение, доколкото от постановеното не се установява точният размер на присъдената сума - 1 500 лв. или 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. Й. М. неимуществени вреди от прилагане от съда задължително настаняване за лечение. Ответната по молбата не е депозирала становище. Настоящият състав на ВКС, III г. о., като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, намира: Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК - специфична форма на авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебният акт, а именно, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза в размер на сумата от 1 500 лв. Доколкото крайният извод, до който е достигнала касационната инстанция частично не съвпада с постановеното от въззивният съд решение, последното е оставено в сила в частта, с която Окръжен съд - Велико Търново е присъдил обезщетение в размер от 1 500 лв. и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за присъждане на сумата от 500 лв. Последното е отменено в частта, с която въззивният съд е присъдил обезщетение от 1 000 лв. Върховният касационен съд е постановил изричен диспозитив за отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за вреди от прилагане от съда на задължително настаняване за лечение в размера над 1 500 лв. Въпреки формалната неточност в потвърдителната част на диспозитива, последната е отстранена с произнасянето на съда за отхвърляне на иска над присъдения размер от 1 500 лв. до пълния му предявен размер от 5 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение