Решение № 2602 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2009 г.

Решение № 2602 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, против решение № 869 от 30.07.2009 г. по адм. дело № 653 по описа за 2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № 36/17.04.2009 г. и разпореждане № 0-02-000-00-00151537/25.02.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 4, ал. 4 от КСО, на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Ответницата Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 36 от 17.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 0-02-000-00-00151537 от 25.02.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 6.12.2008 г. до 5.01.2009 г. по болничен лист № 1940650, серия А 2007, издаден на 13.02.2009 г., по мотиви, че в ТД на НАП липсва заявление от самоосигуряващото се лице за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. За да отмени оспорените административни актове и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, Административен съд - Бургас неправилно е приел, че Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас има качеството на осигурено лице за общо заболяване на основание чл. 4, алинея 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.), която създава възможност за лицата по ал. 3, т. 2 по свой избор да се осигуряват освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Съдът е приложил неправилно чл. 10 от КСО и необосновано е приел, че събраните по делото доказателства установяват внасянето на осигурителни вноски в съответствие с нормативните изисквания, считано от месец май 2007 г. По силата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3 от КСО, които внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, установяват правно-релевантния факт на започнато упражняване на трудова дейност по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.), като в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството подават подписана от тях декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че до 20.11.2008 г. Людмила Михайлова Аристотелова не е подала декларация пред ТД на НАП Бургас по реда на чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба за започната трудова дейност. Неподкрепено от доказателства е твърдението й, че от м. април 2007 г. е подлежала на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като упражняващ трудова дейност едноличен собственик на търговското дружество "Аристис" ЕООД. Констатираното внасяне на осигурителни вноски не е извършено в размерите и по реда, установен за самоосигуряващите се лица. Осигурителните вноски се дължат върху получения доход, като определянето и внасянето им се извършва от самоосигуряващите се лица в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО. С ал. 7, т. 1 е предвидено авансово внасяне на осигурителните вноски, а с ал. 8 (доп. - ДВ, 105 от 2006 г.) е предвидено окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 да се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. По делото не са представени доказателства за определяне и внасяне на осигурителни вноски за 2007 г. по реда и в размерите по чл. 6, ал. 8 от КСО. Съгласно твърдението на касационната ответница тя е в състояние на временна неработоспособност (болнични), считано от м. април 2008 г. до подаването на жалбата до съда на 7.05.2009 г. Невъзможността за упражняване на трудова дейност е предпоставка за прекратяване на осигуряването, което също се извършва по реда на чл. 1 от наредбата. Декларацията, подадена в ТД на НАП Бургас на 12.11.2008 г. от лице в състояние на временна неработоспособност, за започнало осигуряване за всички осигурени рискове по чл. 4, ал. 4 от КСО, считано от 27.04.2007 г., не е породила обратно правно действие. Касационната ответница няма качеството на осигурено лице за общо заболяване с придобит осигурителен стаж с продължителност най-малко шест месеца за този осигурен риск съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО, а недължимо внесените суми като осигурителни вноски за ДОО върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица подлежат на възстановяване. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,