Решение № 8437 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Лазаров срещу Решение 1909/17.12.2020г. на Административен съд (АС) - Варна по адм. дело 2198/2020 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Л. Лазаров срещу принудителна административна мярка използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средсто, за което не езаплатена дължимата цена за паркиране по отношение на лек автомобил, марка "Ауди", рег. [рег.номер на МПС] , приложена от инспектор в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" в Община - Варна. Касационният жалбоподател - Л. Лазаров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че от инструкциите за работа с мобилно приложение Варна паркинг - Виртуален паркинг метър, е видно, че техническата организация по регистрация и работа с приложението е значително усложнен метод, при който възможността за допускане на техническа грешка е минимална. Сочи, че за разлика от плащането с кратко текстово съобщение (SMS), в мобилното приложение не е предвидено изпращане на обратно потвърдително съобщение за успешно заплащане. Съдът е приел за безспорно твърдението на ответника за извършено плащане по регистрационен номер единица, основавайки се единствено на справка, извършена от ОП Общински паркинги и синя зона, от чието съдържание не може да се направи с категоричност подобно заключение. Счита, че съдът неправилно не е допуснал разпит на свидетел на основание чл.164, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Сочи, че в съответствие с изискванията на закона е изпълнил своето административно задължение и не следва да носи отговорност за технически или системни неизправности на предвидения способ за паркинг. Прави искане за отмяна на решението. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Б. Филев. Ответникът - инспектор Синя зона в Общинско предприятие Общински паркинги и синя зона Община Варна, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактическият състав, при наличието на който прилагането на принудителната административна мярка е законосъобразно, е налице, поради което същата е била приложена правилно. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 15.09.2020 г. Л. Лазаров, в качеството си на шофьор на моторно превозно средство - лек автомобил, марка Ауди, рег. [рег.номер на МПС] , е паркирал на място, определено като "Синя зона - Широк център - подзона 7" бул. "Сливница" 83 на територията на Община Варна. На 15.09.2020 г., в 16:08-16:50 часа, органите по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), приложили по отношение на лек автомобил марка Ауди, рег. [рег.номер на МПС] , принудителна административна мярка "принудително задържане на пътно превозно средство, чрез използване на техническо средство за принудително задържане", тъй като не е заплатена цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Във връзка с приложената ПАМ инспекторът съставил констативен протокол с бланков 42780 и направил снимки на паркирания автомобил "Ауди" с включена предната рег. табела, на която е посочен рег. [рег.номер на МПС] . При така установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган и в законоустановената форма. Първоинстанционният съд е приел, че фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е осъществен - налице е паркиране на МПС в зона, определена за платено паркиране, във време, когато е дължимо заплащане, и това плащане не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи на фактическия състав са били налице кумулативно. Първоинстанционният съд е приел за безспорен фактът, че е извършено плащане, но то е за автомобил с рег. 1, а не за рег. [рег.номер на МПС] . Следователно е извършено неправилно плащане. Въз основа на това, първоинстанционният съд е приел, че приложената принудителна административна мярка е законосъобразна и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводът на съда, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган, е правилен. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. От доказателствата по делото е безспорно, че със Заповед 3144 от 27.08.2020 г. лицето, приложило оспорената принудителна мярка, е сред длъжностните лица от Общинско предприятие Общински паркинги и синя зона, оправомощени от кмета на общината по чл. 167, ал. 2 ЗДвП. Визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принуда по своята правна същност е принудителна административна мярка - мярката е установена в закон, в закон са установени органите, които могат да я прилагат, установен е и начинът на приложение на мярката - чрез използване на техническо средство за принудително задържане на превозното средство. Налице е и исканата от закона специална цел, която прави принудата именно принудителна административна мярка - да се отстранят вредните последици от административното нарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. С оглед на това по своя характер прилагането на принудата представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на принудителната административна мярка, е ясно установен в закона - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане, и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. По делото не се спори, че автомобилът на касатора е бил паркиран в рамките на района и на времето, определени по надлежния ред като "синя зона" за платено паркиране. Спорът по делото е платено ли е или не е платено паркирането. Видно от приложената по делото справка, за процесния лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] не е извършвано заплащане на 15.09.2020 г., а на същата дата и в посочените часове са постъпили плащания за ППС с рег. 1. Следователно в случая е извършено неправилно плащане, както е установил и първоинстанционният съд. Доводите на касатора, че от извършената справка не може с категоричност да се направи подобно заключение, са неоснователни. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК в административното производство са допустими всички доказателствени средства, освен тези, които изрично са забранени със закон и освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извършва с други средства. Законът за движението по пътищата не съдържа такива специални средства за доказване на фактите и обстоятелствата по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това, представената от ответника справка е годно доказателствено средство за установяване на релевантния факт - наличието или липсата на заплащане. С кумулирането на отрицателния факт - липса на заплащане на цена за паркиране за лек автомобил, рег. [рег.номер на МПС] , с положителното обстоятелство на паркиран лек автомобил на място, за което се изисква плащане, е осъществен съставътна принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Следва да се отбележи, че административният орган, прилагащ принудителната административна мярка, какъвто е инспекторът "синя зона", действа в условията на обвързана компетентност при получаване на информация от централизираната система, че за дадено МПС не е заплатена такса. Наведените от касатора доводи за липса на мотиви от страна на първоинстанционния съд, представляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се явяват неоснователни. Съдът е посочил, че оспореният акт представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Посочил е и относимата нормативна уредба. Обжалваното съдебно решение има изложени в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК мотиви, доколкото в тях са изложени становищата на страните, фактите по делото и мотивите на съда. Видно от горното първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд