Решение № 3679 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2019 г.

Решение № 3679 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. Генчева срещу Решение № 632 от 21.03.2019 г. постановено по административно дело № 2540/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив. В касационната жалба се сочи, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За неправилен смята извода на съда, че е осъществен фактическият състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, тъй като длъжността заемана от касатора е премахната и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания. Излага съображения, че кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са били налице. Твърди, че от доказателствата по делото се установявало, че длъжността заемана от Генчева като система от функции, задължения и изисквания все още съществува в администрацията на НАП. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Генчева и по съображения изложени в писмени бележки. Ответникът по касация – изпълнителният директор на Национална агенция за приходите оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Генчева срещу Заповед № 2/1978/18.07.2018 г. издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол", ТД на НАП – Пловдив считано от 28.07.2018 г. и е осъдил Генчева да заплати деловодни разноски. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 ЗДСл във връзка с чл. 13, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) орган - изпълнителния директор на НАП. Правилно също е приел, че са спазени изискванията за форма и съдържание, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с установените релевантни факти по делото и приложимите нормативни правила, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при съобразяване с материалния закон. От събраните по делото доказателства и при сравнение на представените длъжностни разписания на ТД на НАП - Пловдив, съдът е установил, че считано от 01.05.2018 г. с приетото ново длъжностно разписание са съкратени 73 щатни бройки от длъжностите "началник отдел", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив. Извел е аргументиран извод, че предвид закриване на целия отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП Пловдив, в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.05.2018 г., длъжността, заемана от жалбоподателката не съществува като нормативно определена позиция и липсва специфична система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика за същата, която да е запазена в същия обем. От анализа на представените длъжностни характеристики, съдът вярно е установил частично съвпадение на функции, което обаче произтича от присъщите функционални задачи на органите по приходите при осъществяване на дейността на НАП. Изложени са съображения, че за да е налице фиктивно съкращаване на длъжността, би следвало системата от функции, задължения и изисквания изцяло да са запазени. Достигнал е до правилен извод, че органите по приходите в отдел "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП осъществяват по-широки и различни по обем и съдържание функции, свързани с извършване на фискален контрол чрез спиране на транспортни средства на територията на страната, т. е. длъжността включва правомощия и задължения, които никога не са изпълнявани от жалбоподателката като "инспектор по приходите" в закрития отдел "Оперативни проверки" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив. Съдът правилно е приел за неоснователен довода на жалбоподателката, че е налице хипотезата на чл. 87а ЗДСл, тъй като липсва закриване на администрация и преминаване на дейността на закритата администрация в друга, а е налице единствено промяна в структурата й. Правилно съдът е приел също, че в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. При това положение, съдът е извел правно издържан извод, че оспорената заповед е законосъобразна, предвид реалното съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, насочени са към правилността на преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед и са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който аргументирано ги е отхвърлил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът коректно е установил, че Н. Генчева е заемала длъжността "инспектор по приходите" в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП - Пловдив. Видно от приетото длъжностно разписание, в сила от 01.01.2018 г., общата численост на териториалната дирекция на НАП Пловдив е била 1419 щатни бройки, а числеността на дирекция "Контрол" - 644 бройки. Към този момент същата е структурирана в пет отдела: отдел "Разследване на особени случаи", отдел "Селекция", отдел "Ревизии", отдел "Проверки" и отдел "Оперативни проверки". Отдел "Оперативни проверки" в който е била назначена Генчева е с обща численост от 73 бройки, като от тях 31 щатни бройки са за длъжността "инспектор по приходите", каквато тя е заемала. Със заповед №ЗЦУ-560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП - Пловдив, считано от 01.05.2018 г., съгласно което числеността на ТД на НАП - Пловдив е намалена от 1419 на 1365 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е намалена на 591 щатни бройки, разпределени в четири отдела: 1. отдел "Разследване на особени случаи"; 2. отдел "Селекция"; отдел "Ревизии" и 4. отдел "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. С новото длъжностно разписание са съкратени 73 щатни бройки от длъжностите "началник отдел", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Пловдив. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че длъжността, заемана от жалбоподателката е премахната като позиция в длъжностното разписание. От представения доказателствен материал по делото първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че длъжността "инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Частичното запазване на част от функциите на закритата длъжност на жалбоподателката, не може да обуслови извода за липсата на реално съкращаване на длъжността, която е заемала служителката. Правилно първостепенният съд е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от Н. Генчева длъжност. В случая е спазена и целта на закона. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП. Правилна и съответна на материалния закон е и преценката на първоинстанционния съд за липсата на предвидените в чл. 87а от ЗДСл хипотези. В случая не е налице закриване на администрацията и преминаване на дейността й в друга, а е извършена промяна в структурата на администрацията. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател Н. Генчева следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК на Национална агенция за приходите сумата 100 лв. разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение