Решение № 7375 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2017 г.

Решение № 7375 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Ф.- И., от гр. Р., подадена чрез пълномощника адвокат К. К. против решение № 18 от 06.04.2017 г. по адм. дело № 22/2017 г. на Административен съд Р., в частта му, с която преписката е върната на Териториално поделение на НОИ град Р. за ново произнасяне по задължението за лихви за времето до 29.02.2016 г. Подадена е и частна жалба от Н. Е. Ф.- И., от гр. Р., чрез пълномощника адвокат К. К. против определение от 03.05.2017 г. по адм. дело № 22/2017 г. на Административен съд Р., с което е отхвърлена молбата й по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл извън правомощията си, като е преразгледал спор предмет на присъда. Иска се отмяна на решението в тази му част. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Поддържа се, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като непредставянето на списък на разноските не е пречка за уважаване на искането за изменение на решението в частта му за разноските. Иска се отмяна на определението и присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и частната жалба. По касационната жалба на Н. Е. Ф.- И.: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 18 от 06.04.2017 г. по адм. дело № 22/2017 г. Административен съд Р. е отменил Решение № 1012-16-1/31.01.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ- град Р., с което е потвърдено Разпореждане № 3045-16-86 от 22.12.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на Н. Ф. е разпоредено да възстанови неправилно изплатената сума за пенсия в размер на 27 842,89 лева, от които главница в размер на 17 353,75 лева и лихва в размер на 10 489,14 лева, начислена към 13.10.2016 г., и е върнал преписката на Териториално поделение на НОИ град Р. за ново произнасяне по задължението за лихви за времето до 29.02.2016 г. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган се е снабдил с изпълнителен титул за дължимата главница и лихвите върху нея от 29.02.2016 г. - изпълнителен лист издаден въз основа на влязла в сила присъда № 413/15.07.2016 г. по нох дело № 390/2016 г. на Районен съд Р.. Приел е, че по това дело е присъдена законна лихва върху дължимата главница от 17 353,75 лева считано от 29.02.2016 г., и претенцията на ТП на НОИ гр. Р. за дължима се лихва върху главницата до 29.02.2016 г. е основателна. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с присъда № 413/15.07.2016 г., постановена по нох дело № 390/2016 г., Н. Ф. е призната за виновна в това, че в периода 10.04.2008 г- 29.02.2016 г. включително в град Р., действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ- експертно решение № 0592/17.03.2008 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "С. И. Р." АД- град Р., представен на 10.04.2008 г. пред С. Х.- служител на Районно управление "Социално осигуряване"- град Р., е получила без правно основание чуждо движимо имущество- пари на обща стойност 17 353,75 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ- град С., с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е осъдена на две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. С присъдата е уважен изцяло предявеният на 09.06.2016 г. от НОИ граждански иск. Ф. е осъдена да заплати на НОИ сумата от 17 353,75 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.02.2016 г. В мотивите към постановената присъда е посочено че гражданският иск е основателен и подсъдимата следва да заплати на НОИ претендираната сума ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Присъдата не е обжалвана и протестирана, и е влязла в сила на 02.08.2016 г. Видно от представения по делото заверен препис, на 08.11.2016 г. в полза на НОИ-С. е издаден изпълнителен лист за сумата 17 353,75 лева. С разпореждане № 2141-16-92/13.10.2016 г. на ръководител "ПО" на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО са отменени всички разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатите на Ф. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. С разпореждане № 3045-16-86 от 22.12.2016 г. на ръководител "ПО" на Ф. е разпоредено да възстанови недобросъвестно получената сума, която е в размер на 17353,75 лева и лихва върху нея начислени до 13.10.2016 г. в размер на 10 489,14 лева. По жалба на Ф. разпореждането е потвърдено с решение № 1012-16-1/31.01.20173 г. на ръководителя на ТП на НОИ. В мотивите към постановеното решение е посочено, че за времето от 10.04.2008 г. до 29.02.2016 г. Ф. е получавала пенсии за инвалидност, без да има право на това и посочено е, че лихвата върху дължимата главница е изчислена от датата на всяко едно от плащанията. Въз основа на изложеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил правилен извод, че след като НОИ вече се е снабдил с изпълнителен титул за дължимата главница и лихвите върху нея от 29.02.2016 г., е недопустимо да се издава повторен акт за събиране на същото вземане от длъжностното лице, ръководещо пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Р.. Правилно е приел, че лихвите за периода 29.02.- 13.10.2016 г. следва да се изчислят в рамките на изпълнителното производство, а дължимите лихви до 29.02.2016 г. следва да бъдат изчислени от административният орган, поради което е върнал преписката на ТП на НОИ за ново произнасяне. Изложените в обратната насока касационни оплаквания от Ф. са неоснователни. Присъдата на Районен съд Р. не е формирала сила на пресъдено нещо по отношение дължимата се лихва до 29.02.2016 г., тъй като съдът не се е произнесъл за периода преди тази дата. По делото е безспорно установено, че датата на получаване на първата пенсия от Ф. е 23.05.2008 г., и това е началната дата, от която следва да бъде направена преценката за дължимата се лихва. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. По частната жалба на Н. Е. Ф.- И.: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение от 03.05.2017 г. по адм. дело № 22/2017 г. на Административен съд Р. е отхвърлена молбата на Н. Ф.-И. по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Съдът е приел, че страната не е направила искане за присъждане на разноски в хода на съдебното производство, както и че не е представен списък на разноските. Определението е правилно. Задължение на страната, която е поискала присъждане на разноски, е да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Това е императивно изискване и засяга правото на защита на насрещната страна и принципа на равенство на страните в процеса, като съответно задава и пределите за произнасяне на съда по искането за разноски. Жалбоподателката и нейният пълномощник не са изпълнили това законово задължение. Освен това искане за присъждане на разноски не е направено нито от страната, нито от пълномощникът й, както с жалбата, така и в хода на съдебното заседание. Административният съд законосъобразно и обосновано е посочил, че не са налице основания за изменение на атакуваното решение. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение