Решение № 7140 от 14.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Родопска тъкан АД (в несъстоятелност), представлявано от синдика К. Иванов, чрез адв. И. Лулев и адв. О. Михайлов, против Решение 235 от 02.07.2021 г., постановено по адм. дело 91/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларации 933/18.11.2020 г. на орган по приходите в отдел Местни приходи при Община Смолян, потвърден с Решение 1/19.01.2021 г. на началник отдел Местни приходи при Община Смолян. Касаторът поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт са останали неизяснени от съда, тъй като ответникът не е провел пълно доказване на спорното обстоятелство относно реалното предоставяне на услугата събиране на отпадъци по отношение на Родопска тъкан АД (н) в периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила се посочва, че депозираните от ответника писмени доказателства са били приложени без препис за другата страна, както и че съдът е приел доказателства, представени след дадения срок. Счита, че АУЗД е допустимо да бъде издаден само при липса на подадена декларация или при несъответствия в подадената такава. Иска отмяна на решението на АС Смолян и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД, ведно с присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът началник на отдел Местни приходи в дирекция Финансово-счетоводна дейност и бюджет при Община Смолян, в писмен отговор и становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., заявено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е законосъобразността на АУЗД 933/18.11.2020 г. на орган по приходите в отдел Местни приходи при Община Смолян, потвърден с Решение 1/19.01.2021 г. на началник отдел Местни приходи при Община Смолян, с който на Родопска тъкан АД (н) са определени задължения за ДНИ и ТБО по четири декларации от 18.08.2010 г. за имоти земя и производствени обекти, намиращи се в гр. Смолян, [улица]за 2020 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, като ДНИ е определен в съответствие с чл. 11, ал. 1 и чл. 13 ЗМДТ. Декларираните имоти попадат в границите на населеното място гр. Смолян, като за всеки от имотите е посочена облагаемата основа, която е по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка, с размер на данъчната ставка 1,9 промила, определен в чл. 16 от Наредба 3 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Смолян. Конкретният размер на данъка не се оспорва. По отношение на задълженията за ТБО, съдът е мотивирал извод за доказаност на предоставянето на трите компонента на услугата. Позовал се е на Маршрутен график за сметосъбиращата техника на територията на община Смолян за 2020 г., който е неразделна част от заповед РД-1177 от 30.10.2019 г. на кмета на община Смолян, с която на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 66 ЗМДТ са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци. Според графика за [улица]в [жк], гр. Смолян е определено сметосъбиране всеки ден, 7 дни в седмицата. Посочил е, че от заповедта на кмета се установява, че община Смолян за 2020 г. извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; третиране на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За последната от изброените услуги са представени месечни Протоколи за установяване на извършените работи по поддържане чистотата на обществените места за всички райони в община Смолян. Представени са и месечни справки за 2020 г. за количествата приети смесени битови отпадъци от депото в Теклен дол, включително и Разрешително за неговото използване. От жалбоподателя е ангажиран като свидетел И. Френкев, според когото сметоизвозването се е извършвало 3 пъти седмично, а не всеки ден, но тъй като свидетелят нямал впечатления за почивните дни, съдът е извел извод, че от показанията му не се установявало, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване не са били осъществявани от общината, поради което въз основа на изброените документи е приел за доказано извършването им. Посочено е, че жалбоподателят не е установил за него да е налице някое от условията на чл. 71 ЗМДТ за недължимост на ТБО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да се отбележи, че поддържаното възражение за незаконосъобразност на АУЗД поради несъответствие с чл. 103 и чл. 107, ал. 3 ДОПК е неоснователно. Както е посочено в Решение 1/19.01.2021 г. на началник отдел Местни приходи при Община Смолян и в първоинстанционното решение, АУЗД е издаден поради неплащане на задълженията изрично предвидена хипотеза за издаване служебно на АУЗД в чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК. Не представляват съществени процесуални нарушения и посочените като такива непредставяне на заверено копие от доказателствата и представяне на доказателства, след дадения от съда срок, тъй като съдът е длъжен и служебно да събира доказателства с оглед установяване на релевантните факти по делото. Тъй като, както с жалбата пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба не са изложени конкретни възражения за определения размер на ДНИ, то следва да се отбележи, че жалбата е неоснователна в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая страните не спорят, че за посочените в АУЗД имоти са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ от касатора и спрямо него са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за 2020 г., което е правилно определено в размер съобразно чл. 22 ЗМДТ и Наредба 3 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Смолян, като размерът не е оспорен от жалбоподателя. С оглед изложеното, решението на съда в частта относно определените в АУЗД задължения за ДНИ за 2020 г. в размер на 3 127, 95 лв. главница и 68,22 лв. лихви за забава е правилно, като не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Правилно е решението и в частта относно задълженията за два от компонентите на ТБО. Обосновано съдът е приел, че от представените месечни справки за 2020 г. за количествата приети смесени битови отпадъци от депото в Теклен дол и Разрешително за неговото използване, се установява, че община Смолян за 2020 г. извършва услугите по третиране на битови отпадъци в депа. А предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се установява от представените Протоколи за установяване на извършените работи по поддържане чистотата на обществените места за всички райони в община Смолян. Неоснователни са и оплакванията на касатора свързани с начислените задължения за компонента на ТБО - сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като ответникът е успял при условията на пълно главно доказване на установи осъществяването му. Маршрутният график за сметосъбиращата техника на територията на община Смолян за 2020 г., който е неразделна част от заповед РД-1177 от 30.10.2019 г. на кмета на община Смолян, с която на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 66 ЗМДТ са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, според който за [улица]в [жк], гр. Смолян е определено сметосъбиране всеки ден, 7 дни в седмицата, наистина не представлява доказателство за реалното престиране на услугата. Той е доказателство за договорни отношения с дружеството, което следва да я осъществява, но не и за реалното ѝ осъществяване. Константна е практиката на Върховен административен съд, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект. Доказателствената тежест е на органа и за да докаже този елемент от фактическия състав по посочения компонент следва да представи като доказателства по делото: заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; договор с дружеството изпълнител за извършване на услугата по периоди; график, схеми и райони, в които се предоставя услугата съгласно заповедта на кмета; протоколите за текущ контрол по изпълнение на услугата; решение на Общинския съвет съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси за определяне на годишния размер на таксата, пътни листа на обслужващите машини и др. В случая не са представени част от изброените и изискани доказателства за предоставяне на услугата по този първи компонент за имотите в гр. Смолян липсват пътни листа, които изрично са изискани, но е заявено, че не се съхраняват от дружеството доставчик на услугата. Представени са обаче месечни справки за количествата приети смесени битови отпадъци с код 20 03 01 на регионално депо, подписани от изпълнителя Еко Титан Груп АД и представител на Община Смолян. В тези справки е отразено ежедневното събиране на отпадъци, като е посочен номер на автомобила и маршрут, от който са събрани отпадъците. В тези протоколи са отразени дните на сметосъбиране от ул. Наталия, като има дни от месеца, в които сметосъбиране от тази улица не е налице, което е в съответствие с дадените показания на св. Френкев, но и двете представляват доказателства за реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от имотите на дружеството касатор. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд - Смолян е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които предвид материалния интерес и нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК са в размер на 847,93 лв. Такива са поискани в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради което в този размер се присъждат. Воден горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,