Решение № 7515 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2016 г.

Решение № 7515 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Е. Е. Т. и А. Е. Т., двамата от гр. П. против решение № 1103/31.05.2016 г. по адм. д. № 1354/2015 г. по описа на Административен съд-П., поправено с определение № 1566/30.09.2016 г. по същото дело, с молба за отмяната му като неправилно. Постъпила е и частна жалба от началника на РДНСК Южен централен район, с която се претендира отмяна на определение № 1098/29.06.2016 г. по ад. д. № 1354/2015 г. по описа на Административен съд П.. О. Б. Ш. Х., представлявана от адв. Пенев, поддържа становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Процесуалният представител на частния жалбоподател, началник РДНСК Южен централен район, поддържа частната жалба и оспорва касационната такава. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, намира частната такава за основателна. Върховният административен съд намира касационната и частната жалби процесуално допустими като подадени от надлежни страни в преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: По касационната жалба: Със заповед № ДК-10-ЮЦР 34/2.04.2015 г., издадена в производство по чл. 216 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, образувано по жалба вх. № ДК-04-14-00-096/14.01.2015 г., на Б. Ш. Х. началникът на РДНСК Южен централен район е отменил разрешение за строеж № 415/14.11.2001 г., издадено от главния архитект на община П. по заявление на възложителите Тилкиян за обект "Вътрешно преустройство на сутерен в механа" в сграда, находяща се в УПИ I-2029,2039 по плана на Централна градска част на П. в частта на санитарен възел и е оставил в сила разрешението за строеж в останалата му част. По жалба на възложителите Е. Е. Т. и А. Е. Т., срещу заповедта в отменителната разрешението за строеж част, е образувано производсто по адм. д. № 1354/2015 г. по описа на Административен съд П.. По жалба на Б. Ш. Х. срещу същата заповед с частта, с която разрешението за строеж е оставено в сила е образувано производство по адм. д. № 1355/2015 г. по описа на Административен съд П., присъединено към по-рано образуваното адм. д. № 1354/2015 г. по описа на същия съд. С постановеното по делото решение № 1103/31.05.2016 г., поправено с определение № 1566/30.09.2016 г., Административен съд П. е отхвърлил оспорването на Е. Е. Т. и А. Е. Т. срещу заповедта в обжалваната й част, с която по жалбата на Б. Ш. Х. разрешение за строеж № 415/14.11.2001 г. е отменено в частта на санитарния възел, а оспорването на Б. Ш. Х. е уважил с отмяна на заповедта в частта, с която разрешението за строеж е оставено в сила и е върнал преписката на административния орган с конкретни указания по прилагане на материалния закон. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е установено, че строежът, предмет на разрешение за строеж № 415/14.11.2001 г. е реализиран и въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 548/18.12.2001 г., издадено от н-к отдел "Териториална инспекция П." - ДНСК. Разрешението за строеж представлява индивидуален административен акт, с който се създава право инвеститорът да извърши строеж въз основа на одобрени инвестиционни, представляващи неразделна от разрешението за строеж. Разпоредбите на ЗУТ, раздел III "Разрешаване на строителството" от Г. осма "Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството" разкриват спецификата на разрешението за строеж като индивидуален административен акт с времево действие. Така, съгласно чл. 153, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, разрешението за строеж губи правно действие, ако строежът не започне в продължение на три години от влизането му в сила и ако в продължение на пет години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, вкл. покривът на сградите. Десетгодишен срок, след изтичане на който разрешението за строеж губи правно действие, е предвиден с разпоредбата на т. 3 касателно строителството на елементите на техническа инфраструктура, за националните обекти, за обектите с национално значение и за обектите с първостепенно общинско значение. Анализът на тези разпоредби налага извода, че създадените с влизане в сила на разрешението за строеж права за възложителя могат да отпаднат, преди лицето да ги е упражнило. Инвестиционният процес за реализиране на строежа завършва с изпълнение изискванията на чл. 175 - 176в ЗУТ, упражняване от възложителя правото по чл. 177, ал. 1 ЗУТ и издаване от компетентният в зависимост от категорията на строежа административен орган на акт за въвеждане на строежа в експлоатация. За строежа, извършен въз основа на процесното разрешение за строеж, е издадено разрешение за ползване № 548/18.12.2001 г. С издаването на този акт се счита, че правото възложителят да извърши строежа е изчерпано - създаденото с разрешението за строеж право за извършване на строежа е усвоено в пълнота и строежът е станал част от обективната и правна действителност. От датата на влизане в сила на разрешението за ползване разрешението за строеж придобива характер на удостоверителен законността на строежа документ и не може да бъде предмет на обжалване, тъй като е произвело правно действие и субективното си право, породено от него, възложителят е реализирал. В производството по чл. 216 ЗУТ административният орган не е съобразил горните разпоредби, игнорирал е факта, че строежът е въведен в експлотация, предвид което заповедта в частта за отмяна на разрешението за строеж в частта относно санитарния възел се явява издадена в нарушение на материалния закон. В останалата част, в която разрешението за строеж е оставено в сила, независимо от мотивите за това, обжалваната заповед се явява правилна като резултат. Първоинстанционният съд не е съобразил спецификата на разрешението за строеж като индивидуален административен акт, поради което като е отхвърлил жалбата на Е. Е. Т. и А. Е. Т. срещу заповедта в отменителната разрешението за строеж част и по оспорването на Б. Ш. Х. е отменил същата заповед в останалата й част с връщане на преписката за ново процедиране, е постановил неправилно, в нарушение на материалния закон, решение. Следва това решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Е. Е. Т. и А. Е. Т. срещу заповедта в частта за отмяна на разрешението за строеж по отношение санитарния възел бъде уважена с отмяната й като незаконосъобразна, а жалбата на Б. Ш. Х., подадена в останалата, потвърдителна разрешението за строеж част на заповедта, се отхвърли. По частната жалба: Тази жалба е подадена срещу определение № 1098/29.06.2016 г., с което първоинстанционното решение в производство по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК е изменено в частта относно разноските и присъдените на Б. Ш. Х. разноски, платими от РДНС Южен централен район, са намалени от 2900 лв на 2880 лв. С оглед решаващият извод за неправилност на първоинстанционното решение, следва частната жалба против определението по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК да бъде уважена с отмяната му. При този резултат претенцията на касационните жалбоподатели Тилкиян за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции следва да бъде уважена в размер на 630 лв съгласно представен в първоинстанционното производство списък и платежни документи за внесени ДТ за двете съдебни инстанции. Воден от изложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд