Решение № 119 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2900/2021 г.

Решение № 119 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2900/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалвано е допуснато решение № 375/12.04.2021 г. по гр. д. № 2687/2020 г., с което Софийски апелативен съд е отменил решение № 3173/20.05.2020 г. по гр. д. № 2022/2017 г. на Софийски районен съд и на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на "Банка ДСК" ЕАД договора по н. а. № 119/01.12.2016 г. за прехвърляне на 1737. 41/2194. 41 ид. части от един незастроен поземлен имот в [населено място] от П. Х. П. на "Ню Билдинг Пропърти" ЕООД. Касационният контрол е допуснат при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната) по следните материалноправни въпроси: 1. При решаването на спора по иска по чл. 135 ЗЗД имат ли значение твърденията и събраните в установяването им доказателства, че длъжникът е сключил договора с третото лице като отчетна сделка по договор за поръчка и за тази сделка прилагат ли се изключенията по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД? 2. Какво следва да е съдържанието на договора за поръчка, за да установи косвено представителство за придобиване на имот от името на косвения представител (на довереника) за сметка на косвено представлявания (на доверителя) и в частност, следва ли в договора имотът да е индивидуализиран по местонахождение и граници? и 3. Това, че собствеността е придобита с влязло в сила постановление за възлагане, достатъчно ли е за да изключи съдът по иска по чл. 135 ЗЗД възможността длъжникът да е придобил имота по мандат от договор за поръчка с третото лице? По първия въпрос настоящият състав приема, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД е длъжен да обсъди събраните доказателства по възражението, че договорът, с който длъжникът е прехвърлил имота на третото лице, е отчетна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Верността на тези твърдения изключват обективен елемент в състава по чл. 135 ЗЗД – увреждане на кредитора. Фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД не се прилагат за този договор, с който длъжникът е прехвърлил на третото лице имуществото, придобито по изпълнителната сделка - тази, за която мандатът е учреден. Фикциите са приложими за изпълнителната сделка, защото правата и задълженията по нея по правило възникват за довереника (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Съгласно изключението по чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, възникналите със сключването й права на довереника се считат за права на доверителя в отношенията помежду им и за третите недобросъвестни лица (тези, които знаят за мандата), включително в отношенията с недобросъвестния съконтрахент по изпълнителната сделка. Изключенията по чл. 292, ал. 3 и 4 ЗЗД възпрепятстват възможността кредиторите на довереника принудително да се удовлетворят от имуществото, придобито по изпълнителната сделка; за добросъвестните (онези, които не знаят за мандата), – когато договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора и сделката е по събиране на вземане за доверителя или за придобиване на вещни права и собственост върху движими вещи, а за недобросъвестните – без изискване за достоверна дата и без значение на вида имущество по учредения мандат. Защитата на доверителя за имуществото, придобито по изпълнителната сделка и за лицата, спрямо които то се счита за негово в отклонение на правилото по чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД спира до стриктното прилагане на изключенията по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД. Това е така, защото договорът за поръчка е с оглед длъжността на довереника (основан е на доверието/на добрия избор) и по правило рискът от неизпълнение и от срив в имуществото на довереника е за доверителя, а с отчетната сделка имуществото, което довереникът е придобил от свое име, но за чужда сметка, преминава в патримониума на доверителя. Фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 3 и 4 ЗЗД не се прилагат за изпълнителната сделка по мандат, учреден с комисионен или спедиционен договор (чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 361, ал. 2 ТЗ). Следователно потестативното право по чл. 135 ЗЗД на кредитора не възниква за сделка, с която длъжникът е прехвърлил на третото лице имуществото, придобито по изпълнителна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Тя е в изпълнение на задължението по чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и не е увреждаща за кредитора на довереника. За извода е без значение знанието или незнанието на кредитора за мандата. Фактическият състав по чл. 135 ЗЗД е осъществим, само ако съдът установи, че имуществото е включено в договора за поръчка или че договорът за поръчка е нищожен, включително служебно - когато нищожността произтича пряко от този договор (напр. поради неспазената форма по чл. 292, ал. 4 ЗЗД) или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС. По втория въпрос настоящият състав приема, че за учредяване на мандат с поръчка за придобиване на собственост върху имот законът изисква специална форма за действителност – писмена, с нотариална заверка на подписите (чл. 292, ал. 4 ЗЗД), но не изисква имотът да е индивидуализиран по местонахождение и граници в договора за поръчка. Обемът и ограниченията в мандата определят изразената от страните воля. Договорът за поръчка може да е съчетан и с прякото, и с непрякото представителство (аргумент от сравнителен анализ на чл. 282, ал. 1 и чл. 282, ал. 2, изр. 1 ЗЗД), поради което отговорът произтича от задължителното действие на нормативното тълкуване по т. 1 ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). По третия въпрос настоящият състав приема, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не може да изключи възможността длъжникът да е придобил имота в изпълнение на договор за поръчка с третото лице, само защото придобитото е от публична продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане. Участието в публичната продан и придобиването на имота от довереника като взискател или купувач по изпълнително дело се вмества в мандат, учреден с договор за поръчка, освен ако по делото се установи, че третото лице е сред кръга на лицата или имуществото е за обектите в забраната по чл. 185 ЗЗД. При тези отговори и според въведените оплаквания основателна е касационната жалба от ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД П. Х. П. и "Ню Билдинг Пропърти" ЕООД. Съображения: За да уважи иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и да обяви за недействителен по отношение на ищеца "Банка ДСК" ЕАД договора по н. а. № 119/01.12.2016 г. между първия и втория ответник въззивният съд е приел, че: 1) през 2011 г. Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу първия ответник за сумите 183 336. 48 евро главница по договор за ипотечен кредит от 30.08.2006 г., в едно със законните лихви от 12.04.2011 г.; 10 401. 53 евро – договорни лихви за периода 01.10.2011 – 11.04.2011 г.; 5 043. 99 евро – лихви за забава в периода 04.01.2011 – 11.04.2011 г. и разноски в заповедното производство; 2) първият ответник е придобил 1737. 41/2194. 41 ид. части от един незастроен имот в [населено място] като взискател по изп. д. № 176/2009 г. на ЧСИ М. К. с постановление за възлагане от 18.10.2016 г., влязло в сила на 30.11.2016 г.; 3) с договора по н. а. № 119/01.12.2016 г. първият ответник е прехвърлил на втория идеалните части от имота, придобити с постановлението за възлагане, а в нотариалният акт е удостоверено изявление да е срещу платената продажна цена, т. е. договорът е възмезден; 4) този договор уврежда Банката, тъй като е намаляло имуществото на длъжника (на първия ответник) и 5) към сключването му вторият ответник също е знаел за увреждането. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответниците, включително и това, че придобитото от публичната продан е имущество на първия, а не на втория ответник. За извода било достатъчно да се посочи, че първият ответник ги е придобил като взискател от публична продан, завършила с влязлото в сила постановление за възлагане, а способът изключва извода за мандат по договора за поръчка от 15.04.2016 г. между първия ответник (длъжника на Банката) и втория ответник (третото лице). Друго не следвало и от изявлението в н. а. № 119/01.12.2016 г., че продажната цена на имота била платена със средства на втория ответник. Въззивният съд е свързал удостоверителното изявление с договора по н. а., а не с разноските, направени от първия ответник при участието му в проданта. Различен извод не следвал и от договора за поръчка. Първо, в неговото съдържание най-общо са определени правата и задълженията на страните, а той не индивидуализира конкретния имот или идеалните части от него, за да се приеме, че точно той е включен във възложените по мандат правни действия, които първият ответник се е задължил да извърши от свое име и за сметка на втория. Второ, съгласно чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, в отношенията между Банката и първия ответник идеалните части от имота, прехвърлени с договора по н. а. № 119/01.12.2016 г., са права на довереника (на длъжника), а не на доверителя (на втория ответник). Банката е узнала за договора за поръчка след предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, т. е. е добросъвестен кредитор. Поради това за атакувания договор не се прилага изключението по чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Този договор е възмезден. Първият ответник е знаел за задълженията, за които Банката се е снабдила с изпълнително основание и изпълнителен лист. Въззивният съд е установил онази връзка на събраните косвени доказателства и приложените опитни правила, които еднозначно обосновават извод, че и вторият ответник е знаел за увреждането: управителят на ответното дружество е управител и на друго дружество, в което първият ответник е съдружник; управителят е управител на трето дружество, с което първият ответник е в трудово правоотношение, а до работодателя са изпращани съобщения за запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изп. д. № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д. (образуваното по изпълнителния лист и изпълнителното основание, с които се е снабдила Банката); атакуваният договор е от същата дата, на която е вписано постановлението за възлагане и е сключен от управителя на втория ответник и като органен представител на дружеството, и като представител по пълномощие на първия ответник. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Първо, неговият извод, че учреденият мандат не се отнася до придобитото от първия ответник с постановлението за възлагане, защото в договора за поръчка имотът не е индивидуализиран по местонахождение и граници, противоречи на чл. 280 ЗЗД. В установяване на обема на учредения мандат, въззивният съд е игнорирал задължението си по чл. 20 ЗЗД. Второ, неправилен е и неговия извод, че участието на първия ответник в публичната продан, завършила с постановлението за възлагане на идеалните части от имота в [населено място], е несъвместимо в задълженията на довереника по договор за поръчка. В пределите на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД е мандат, учреден с договор за поръчка, да включва участие на довереника в публична продан, освен ако доверителят или имуществото са в обхвата на забраната по чл. 185 ЗЗД. Трето, въззивният съд неправилно е приел, че е възможно договорът по н. а. № 119/01.12.2016 г. да попада в което и да било от изключенията по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД. В съществено процесуално нарушение по чл. 235, ал. 2 ГПК е игнорирал конкретните твърдения и събраните по тях доказателства по възражението, че договорът по н. а. № 119/01.12.2016 г. е сделката, с която първият ответник е прехвърлил на втория имущество, придобито по мандата с договора за поръчка от 15.04.2016 г. Изключенията от фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД се прилагат за изпълнителната сделка, но не и за сделката по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Нарушенията на материалния закон и допуснатото съществено процесуално нарушение са причината въззивният съд неправилно да приложи и чл. 135 ЗЗД в крайния извод, че искът е основателен. Касационният състав е длъжен да отмени неправилното решение и да реши спора по същество. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Ищецът, извеждайки качество на кредитор за вземанията по договора за ипотечен банков кредит, за които се е снабдил с изпълнително основание (заповед по чл. 417 ГПК от 05.05.2011 г. по ч. гр. д. № 15475/2011 г. на Софийски районен съд) и изпълнителен лист (от 11.05.2011 г.) срещу първия ответник, иска съдът да обяви за недействителен спрямо него договора по н. а. № 119/01.12.2016 г., с който първият ответник е прехвърлил на втория ответник 1737. 41/2194. 41 ид. части от незастроения имот в [населено място]. Ответниците са оспорили иска по чл. 135 ЗЗД (и) с възражението, че този договор не уврежда кредитора. Твърденията по това възражение са, че с договора от 15.04.2016 г. вторият ответник е възложил на първия да купи идеалните части от имота в [населено място]; по учредения мандат първият ответник ги е придобил от участие в публична продан с влязло в сила постановление за възлагане и ги е прехвърлил на втория ответник с договора по н. а. № 119/01.12.2016 г. Касационният състав намира, че с договора от 15.04.2016 г. вторият ответник е възложил на първия да проучва и купува имоти, идеални части от имоти и право на строеж върху имоти в или около [населено място] на цени, каквито намери за добре. Договорът е за поръчка (чл. 280 ЗЗД). Спазена е и формата за действителност по чл. 292, ал. 4 ЗЗД – писмена, с нотариална заверка на подписите. В договора са изброени възможните сделки за придобиването на имоти в или около [населено място], включително чрез участие в публична продан и търгове от името на първия ответник за сметка на втория. При така изявената воля, тълкувана според критериите по чл. 20 ЗЗД, касационният състав приема, че по мандата, учреден с договора за поръчка от 15.04.2016 г., първият ответник е придобил идеалните части от имота в [населено място] с постановлението за възлагане по изп. д. № 176/2009 г. по описа на ЧСИ рег. № 788 по списъка към КЧСИ, влязло в сила на 30.11.2016 г., а впоследствие ги е прехвърлил на втория ответник с договора по н. а. № 119/01.12.2016 г. Изводът е от тълкуване на волята в договора по нотариален акт, включително поради изявлението на страните по този договор, удостоверено от нотариуса, във връзка с писмените доказателства, събрани от протокола от 07.10.2016 г. за разпределение на сумите от публичната продан на идеалните части от този имот по изп. д № 176/2009 г. Протоколът, съставен на основание чл. 460, вр. чл. 495, пр. 1 ГПК, засвидетелства, че поради привилегии – за разноски и такси по изпълнителното дело (чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД), за местни данъци и такси (чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД) и ипотека в полза на "Банка ДСК" АД (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД) и поради това, че е непривилегировано и е останало непокрито от сумите от публичната продан вземането на първия ответник, той следва да плати общата сума 301 580 лв. като хирографарен взискател, участвал в публичната продан, и лицето, обявено за купувач. В договора по н. а. № 119/01.12.2016 г. първият и вторият ответник засвидетелстват пред нотариуса, че цената на прехвърлените идеални части от имота в [населено място] вече е платена със средствата на втория ответник. Следователно разходите за участието на първия ответник в публичната продан и за придобитото имущество с постановлението за възлагане са платени от третото лице (от доверителя) в изпълнение на задължението му за това по договора от 15.04.2016 г. При тези доказателства настоящият състав намира, че договорът по н. а. № 119/01.12.2016 г. не уврежда кредитора-ищец в смисъла по чл. 135 ЗЗД. Със сключването му първият ответник е прехвърлил на втория имуществото, придобито от участието в публичната продан по изп. д. № 176/2009 г. Първият ответник е участвал в публичната продан и е сключил договора в изпълнение на задълженията по чл. 281 и по чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, възникнали към втория ответник с договора за поръчка от 15.04.2016 г. Искът по чл. 135 ЗЗД е неоснователен. Допълнително, с договор за покупко-продажба по н. а. № 120/02.12.2016 г. вторият ответник придобива и останалите идеални части от същия имот в [населено място] (457/2194. 41), а с договор по н. а. № 121/02.12.2016 г. вторият ответник учредява право на строеж върху имота на "Ню Билдинг Пропърти" ЕООД срещу задължението суперфициарят да му предаде определени обекти в бъдещата сграда, обект на ограниченото вещно право. Само поради това, че договорът по н. а. № 119/01.12.2016 г. е сключен от Д. Ц. Г. като представител на първия ответник по пълномощие и като органен представител (управител) на втория ответник, като тя е продавачът по договора по н. а. № 120/02.12.2016 г. и органен представител (управител) на двете дружества, страни по договора по н. а. № 121/02.12.2016 г., не произтичат никакви изводи от значение за изхода на спора по чл. 135 ЗЗД и в частност, че договорът за поръчка между ответниците е абсолютно нищожен (напр. поради абсолютна обективна симулация). Такъв довод по делото от ищеца няма. Той е твърдял, че участието на първия ответник в публичната продан и придобиването на идеалните части от имота с постановлението за възлагане са правни действия извън мандата по договора от 15.04.2016 г., евентуално – че незнанието за мандата, учреден с договора за поръчка, има значение за фактическия състав по чл. 135 ЗЗД. Неоснователността на тези доводи касационният състав изведе. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация (на ищеца) са разноските по делото, така както са направени от всеки касатор (ответник по иска). При тези мотиви, съдът