Решение № 10185 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12084/2019 г.

Решение № 10185 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12084/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Кьосева, подадена чрез процесуалния й представител адв. А. Тодорова, срещу решение № 5112 от 22 юли 2019 година, постановено по адм. дело № 206/2018 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РА-30-336/02 ноември 2017 година на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община и Кьосева е осъдена да заплати на Столична община сума в размер на 100. 00 (сто) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез главния архитект на Столична община, в постъпил писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Т. Кьосева срещу заповед № РА-30-336/02 ноември 2017 година на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Едноетажна постройка с идентификатор 68134.607.1135. 4 с размери в план 7, 50/3, 50 м. и приблизителна височина 2, 50 м.", находящ се в имот с идентификатор 68134.607.1135, част от УПИ VII за озеленяване, кв. 322, м. "комплекс Ботевградско шосе" и с административен адрес: [населено място], [жк], [улица]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че жалбоподателката е изградила в собствения си имот, отреден за озеленяване, описаната в заповедта едноетажна постройка, състоящата се от стая, антре, баня-тоалетна, разположена на регулационната граница със съседния имот с идентификатор 68134.607.690. Постройката е с дървена скелетна конструкция, стените са облицовани отвътре с гипсокартон, а в банята-тоалетна е монтирана фаянсова облицовка, а подът е покрит с теракот. Установено е също така, че за осъщественото строителство не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван инвестиционен проект. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в настоящия случай, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В случая се касае за строеж пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ, както обосновано е приел административният съд, съответстващо с посоченото в административния акт. Предвид правилно приетите от съда данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че строежът не е търпим и подлежи на премахване. Недоказани и неоснователни са доводите на касатора за търпимост на строежа, като в негова тежест на доказване са правнорелевантните обстоятелства за това- времето на извършване и че строежът е допустим по правилата и нормативите по време на извършването му или по ЗУТ. Строежът е извършен върху терен, отреден за озеленяване и не е допустим, както правилно е прието в обжалваното решение. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчени на жалбоподателката по законоустановения ред, като последната е упражнила правото си да направи възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както обосновано е приел административният съд. Неоснователно е и оплакването относно извършителя на установения строеж. От данните по делото е установено, че имотът, в който е изграден незаконният строеж е собственост именно на касаторката. Също така не се и отрича, че тя е собственик на изграденото. В тази връзка следва да се отбележи, че изграждането на строеж, без наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от неговата собственост. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, каква част подлежи на премахване и къде се намира. В заповедта изрично е посочено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Наведените в обратна насока твърдения в касационната жалба не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което са неоснователни. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да бъде уважено, като Т. Кьосева ще следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сума в размер на 100. 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,