Решение № 7692 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2012 г.

Решение № 7692 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Васил Георгиев Тодоров и Лидия Стефанова Петкова, двамата от с. Черни Осъм, за отмяна на влязлото в сила решение № 93 от 28.07.2011 г. по адм. дело № 111/2011 г. на Административен съд-Ловеч, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-СРЗ-84 от 4.04.2011 г. на началника на РДНСК - Северозападен район за премахване на незаконен строеж "Масивна постройка с навеси" в ПИ с идентификатор 80981.229.30 по КК на с. Черни Осъм, местн. Иванска лъка. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК и наличието на новооткрито писмено доказателство - декларация по § 27, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗТСУ вх. № 8606/15.12.1998 г., предоставена им от Община Троян на 27.09.2011 г., което е след приключване на съдебното производство. Ответната страна взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира искането за допустимо-подадено срещу влязло в сила съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар и да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. В разглеждания случай декларацията, която се сочи като новооткрито доказателство, е подадена на 15.12.1998 г. от искателите, поради което тя им е била известна и при полагане на дължимата грижа от тях е можело да бъде приобщена към доказателствения материал по делото. Дори да се счете, че непредставянето й се дължи на обективни причини, тази декларация не съдържа нови правно значими обстоятелства. Тя е подадена по § 27, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗТСУ и с нея искателите са декларирали извършено незаконно строителство, без процесната стопанска постройка. Същата според тях е търпим строеж по смисъла на § 28, ал. 4, т. 1 ПЗР на ЗИД ЗТСУ и не е подлежала на деклариране, както и на премахване. Това са правни аргументи, които е следвало да бъдат наведени в производството за проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Твърдените обстоятелства не са за нови факти от действителността със съществено значение за делото и не могат да бъдат основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Негово евентуално противоречие с материалния закон не би могло да се преодолее чрез извънинстанционния способ за контрол на основанията по чл. 239 АПК. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,