Решение № 8479 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2019 г.

Решение № 8479 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, представено от адв. С. Рафаилов, срещу решение № 213/02.01.2019 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 383 по описа за 2017 г. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме наведения от него довод за нищожност на индивидуалния административен акт заради липсата на компетентност на издателя му, който не е притежавал качеството директор на БДИБР към момента на издаване на АУПДВ, както и за отсъствие на материалните предпоставки за издаване на АУПДВ /незаплатени такси от задължено лице по ЗВ - относно установени задължения за такса за водовземане за отчетни периоди 2010 – 2016 г. по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в общ размер 2 800 лева с лихви за забава 956. 10 лева и по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в общ размер 483 лева с лихви за забава 164. 93 лева./, доколкото определените с него задължения не са ликвидни и изискуеми. Аргументира се с позоваване на разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ; описва и "текущия контрол" върху декларирането по чл. 194б, ал. 3-5 ЗВ и възразява против определянето на съставените от администрацията на насрещната страна констативни протоколи като такива по чл. 195б, ал. 2, т. 4 ЗВ. Обвързва забавата си не с изтичането на сроковете за плащане по тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ, а с изтичането на срока по поканата от 22.08.2017 г. Оспорва изводите на съда за спиране на давността за вземанията за такси за 2010 и 2011 г. за срока на разсрочване на плащането със споразумение от 07.06.2012 г., тъй като директорът на басейновата дирекция не е бил компетентен да разсрочи вземането с оглед размера му. Иска отмяна на решението и прогласяване на нищожността на АУПДВ, а евентуално отмяна на решението в отхвърлителната му част и отмяна на съответната част на АУПДВ или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АС Сливен АУПДВ № 63/18.08.2017 г. са установени в тежест на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД задължения за такса за водовземане от подземни води за отчетни периоди 2010 – 2016 г. по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в общ размер 10 178. 48 лева с лихви за забава 3 076. 56 лева и по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в общ размер 9 634. 98 лева с лихви за забава 4 004. 46 лева, както и за такса за водовземане от подземни води по разрешително № 301168/09.12.2005 г. за отчетни периоди 2012 – 2016 г. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифата за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект (отм.); и Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.);. Издател на акта е М. Маринов, действащ за директор на БДИР. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ в частта за определените задължения за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. за сумата от 7 378, 48 лева главница и 2 120, 46 лева лихва за забава; по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. за сумата от 9 151, 98 лева главница и 3 839, 53 лева лихва за забава и по разрешително № 301168/09.12.2005 г. изцяло. Отхвърлено е оспорването срещу АУПДВ относно установени задължения за такса за водовземане за отчетни периоди 2010 – 2016 г. по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в общ размер 2 800 лева с лихви за забава 956. 10 лева и по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в общ размер 483 лева с лихви за забава 164. 93 лева. Съдът е отхвърлил довода на жалбоподателя за нищожност на акта заради липса на компетентност у издателя му с позоваване на разпоредбата на чл. 195б от Закона за водите и на цитираната в акта заповед № РД-562/07.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите. В решението е изключен от обхвата на доказване като безспорен отрицателният факт на липса на плащане на такса за водовземане за периодите 2010 - 2016 г. Ценено е заключение на комплексна съдебна технико-икономическа експертиза за констатацията, че водоснабдяването на селата Загорци и с. Съдиево се осигурява и от собствени водоизточници извън тези, за които са издадени съответно разрешително № 31510163/15.04.2009 г. и по разрешително № 31510112/01.12.2008 г., а се измерват общо смесени водни количества без възможност да се измерят само тези от каптираните дренажи по разрешителните, поради което таксата следва да се определи за разрешените водни количества – 400 лева на година по първото разрешително /общо 2 800 лева за осемте отчетни периода/ и 69 лева на година по второто /общо 483 лева за седемте отчетни периода/. Отмяната на АУПДВ е за размерите на вземанията над тези суми. Отмяната в частта за таксата за водовземане по третото разрешително е мотивирана с установяване, че използваните водни количества са от друг водоизточник, вземането за такса за който е установено с друг акт. Според съда не е изтекла давността за вземанията за такса за 2010 и 2011 г., тъй като те са в обхвата на споразумение от 07.06.2012 г. за разсрочване, което е основание за спиране на давността и давността изтича в средата на 2018 г., но давността е прекъсната с издаването на АУПДВ. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Диспозитивното начало в процеса обвързва съда да се произнесе ако е потърсена защита, докато се търси и в пределите на сезирането. Касаторът е градирал исканията си до касационната съдебна инстанция в отрицателна връзка на евентуалност. Първото искане е за отмяна на първоинстанционното решение и за прогласяване на нищожността на АУПДВ. Легитимацията за оспорване на цялото решение, включително в отменителната част следва от различният интензитет на защита, осигурена с решение, което установява изначалната невъзможност да възникнат правни последици от създадената с нищожния акт правна привидност и конститутивното решение за отмяна на унищожаемия акт. Тази защита е неприложима в случая заради пропускът на първостепенния съд да изпълни точно процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 4 АПК. Обсъдената от съда заповед № РД-562/07.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите е опит за прилагане на института на заместването по чл. 84 от Закона за държавния служител, доколкото "упълномощава" М. Маринов /издал АУПДВ/ да изпълнява правомощията на директор на БДИР при отсъствие на директора по уважителни причини. На ответника не е указано да представи доказателства за предпоставките за заместване. Неточното изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК е пречка касационната съдебна инстанция да приложи правилата на доказателствената тежест, като приеме за неосъществени правните последици на недоказания факт – т. е издаването на АУПДВ от длъжностно лице, което не е имало право да замества директора на БДИР, а с липсата на компетентност да обвърже решение по съществото на спора. Обхватът на касационното оспорване, извън обвързаното с доводите за нищожност на АУПДВ, е ограничен до отхвърлителната част на първоинстанционното решение. И за частта на АУПДВ, за която оспорването е отхвърлено, е дължима проверка на валидността /арг. чл. 168, ал. 2 АПК/, което предполага изследване на предпоставките за заместване на директора на БДИР от посоченото в заповедта на МОСВ длъжностно лице. Такова установяване от касационната инстанция е недопустимо /вж. чл. 220 АПК/. Непълнотата на доказателствата е по причини у съда. Причината е соченото процесуално нарушение по чл. 171, ал. 4 АПК. Средството за изправянето му е отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да изпълни точно задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК /като съобрази и новата разпоредба на чл. 170, ал. 3 АПК/. Въпреки доводите за нищожност, които засягат целия АУПДВ и освен заради ограниченият обхват на сезирането, недопустима е отмяна на цялото първоинстанционно решение заради потенциалното нарушаване на забраната за reformatio in peius. В същото време е мислимо по арг. за противното от чл. 177, ал. 3 АПК прогласяването на нищожността на акта и в отменената част. По деловодните разноски следва да се произнесе административният съд в новото първоинстанционно производство – чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение