Решение № 15057 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2016 г.

Решение № 15057 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2016 г., I о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. В. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] подадена чрез адв. К. Д., срещу решение № 1487/29.08.2016 г., постановено по адм. д. № 2371/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас. Със оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт №Р-02000215001416-091-001/18.08.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта с която са определени задължения по чл. 48 от Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за периоди 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 22 191, 07 лв. главница и лихва в общ размер 11 340. 34 лв. С касационната жалба се навеждат твърдения за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора пороците на решението се изразяват в следното: Неправилно от първоинстанционния съд е възприето, определеното от органите по приходите нулево начално салдо за ревизирания период от 1.01.2007 г- до 31.12.2010 г., като на касатора не са признати никакви доходи към 1.01.2007 г., въпреки представените пред съда доказателства и изслушаната ССЕ. Неправилен е и изводът на данъчната администрация, който е споделен и от съда, че е налице несъответствие между получените доходи и извършени разходи от ревизираното лице. Тази констатация е довела до определяне задълженията на П. В. при спазване на особените правила по чл. 122-124 от ДОПК. С допълнителна касационна жалба се навеждат твърдения за нищожност на ревизионния акт. Основание за това е обстоятелството, че по делото липсва удостоверение издадено по реда и условията на чл. 24-28 от Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ изм. заглавие ДВ бр. 87/2017 г. /, относно компетентността на органите посочени като издатели на съответните електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Въз основа на горните мотиви, се иска прогласяване на нищожност на ревизионен акт №Р-02000215001416-091-001/18.08.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, като алтернативно се поддържа искане за отмяна на акта като незаконосъобразен в оспорената част. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно направените такива, за които са представени доказателства по делото. Ответникът по касационната жалба-Директорът на "ОДОП" [населено място], в представена по делото молба възразява срещу твърдението за нищожност на РА. В тази връзка прилага доказателства относно компетентността на органите по приходите подписали акта. По останалите твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура, намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Предлага решението на Административен съд Бургас, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, разгледана по същество я намира за неоснователна. Пред АС–Бургас е оспорен Ревизионен акт №Р-02000215001416-091-001/18.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД – Бургас, в частта, с която е потвърден с решение № 288/11.11.2015 г. на Началник отдел "Обжалване" в дирекция "ОДОП" – Бургас, при ЦУ на НАП. При осъществената съдебна проверка на РА, в оспорената му част, АС-Бургас е приел, че същият е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената от чл. 120 ДОПК, форма и съдържа всички необходими реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, установени с ДОПК и не са нарушени материално правни разпоредби. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е ревизионния акт, в частта с която след обжалването по административен ред, са потвърдени следните задължения по отношение на ревизираното лице: За период от 1.01.2009 г. – 31.12.2009 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, в размер на 19 229. 87 лв. главница и лихва 10 038. 34 лв. и за период от 1.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 2961. 20 лв. главница лихва 1 302 лв. За същия период 1.01.2009 г. – 31.12.2010 г., са определени и задължения за фонд ДОО в общо в размер на 4 379. 06 лв. главница и лихви 3006. 11 лв., както и за фонд НЗОК главница в общ размер на 1993. ЗЗ лв. и лихви в размер на 947. 34 лв. Горните задължения са установени в производство по реда на чл. 122-124 от ДОПК, като е прието, че особените правила са приложими, тъй като е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Първоинстационният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимите правни норми е приел, че правилно органите по приходите са извършили ревизия на П. К. В. по реда на чл. 122-124 от ДОПК, тъй като се констатира несъответствие между стойността на извършените разходи и декларираните доходи на лицето. Това е причината ревизията да бъде извършена при спазване на особените правила, поради което по отношение констатациите на РА, действа презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Според преценката на първоинстанционния, тя не е оборена от жалбоподателя в хода на съдебното производство. По тази причина въз основа на събраните доказателства АС-Бургас е приел, че за 2009 г. и 2010 г. задълженията по ЗДДФЛ са определени правилно и законосъобразно. Обосновал се е в мотивите на съдебното решение защо не възприема твърденията на жалбоподателя и защо представените от него доказателства не могат да опровергаят констатациите на данъчната администрация. В тази част РА е преценен като законосъобразен и жалбата срещу него за определяне на задължения по ЗДДФЛ е отхвърлена. По особения ред са изчислени и дължимите от П. В. осигурителни и здравно осигурителни вноски. При преценката на определените задължения по ДОО и ЗОВ за 2009 и 2010 г. е направен извод от в оспореното решение за незаконосъобразност на РА, тъй като неправилно е приложена разпоредба на чл. 124а от ДОПК. Според първоинстанционния съд разпоредбата е процесуално правна, но по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, при произнасянето си той е обвързан от приетото ТР № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС на ВАС. Като краен резултат приема, че по отношение на задълженията по ДОО и ЗОВ ревизионния акт подлежи на отмяна, като незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, не се прилага за задължения възникнали преди 15.02.2011 г. Постановеното от АС – Бургас решение е правилно. Ревизията на касатора е извършена след констатиране на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и превишаване на разходите над приходите. В хода на ревизионното производство и пред АС-Бургас, касатора е твърдял, че неправилно е приложен особения ред за определяне на задълженията, тъй като не е установено укриване на доходи. При проверката в хода на ревизията е установено, че са налице декларирани доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Пред органите по приходите и в хода на съдебното производство, касаторът не е доказал твърденията си, че е разполагал с големи парични суми в брой, които са му дали възможност да предостави на [фирма] средства в размер на 214000 лв. през 2009 г., а през 2010 г. в размер на 36 208. 51 лв., като доходите му от трудово правоотношение са били в размер на 438-646 лв. месечно. Правилна е преценката на решаващия състав за наличие на предпоставки за определяне на задължения по особения ред в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, относно формирането на паричните потоци за процесните ревизирани години, като отново се твърди наличие на парични средства в брой, държани в сейф в дома на касатора, които не са съобразени при проверката. Доказателствата събрани пред съда относно наличието на каса/сейф в дома на П. В. не установяват, че в него действително са се съхранявали в брой парични средства в размер на 755 000 щатски долара в продължение на почти двадесет години. Твърденията са обсъдени в оспорения съдебен акт, но правилно е прието, че не е надлежно установено наличието на пари в брой за конкретния ревизиран период. Не се споделят от настоящата инстанция и наведените в касационната жалба при оспорването доводи, за липса в решението на мотиви относно това кои доказателства се кредитират и защо, както и защо не се ценят представените от П. В. доказателства. В оспореното решение са обсъдени твърденията на ревизираното лице поддържани пред данъчните органи и в съдебното производство за наличие на парични средства в брой, като съдът се е обосновал защо не ги възприема. Изготвената по делото, експертиза е осъдена на основание чл. 202 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в едно с останалите писмени и гласни доказателства събрани в хода на първоинстанционното производство, като при преценката й се налага извод, че същата е изготвена според твърденията на ревизираното лице за наличието на парични средства в брой. Ето защо правилен е изводът на АС – Бургас, че заключението на вещото лице макар и да е коректно и да е определило правилно задълженията съгласно поставените му задачи, почива на твърдения за паричните потоци на П. В., които не са установени с други години доказателства по надлежния ред. По отношение на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и НЗОК, правилно е приел съдът, че нормата на чл. 124а от ДОПК не се прилага за периоди преди влизането й в сила на 15.02.2011 г., като се е съобразил с ТР № 1/18.05.2016 г. на ОССК на ВАС по т. д. № 3/2015 г., според което разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК, относно установяване на дължимост на задълженията от осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на правната норма. С допълнение на касационната жалба се поддържа твърдение за нищожност на ЗВР, РА и РД, тъй като не са подписани от органите по приходите с квалифициран електронен подпис. По делото не са представени удостоверения издадени по реда на чл. 24-28 от ЗЕДЕУУ /загл. изм. ДВ бр. 85/2017 г. /, които да са надлежни доказателства за компетентността на положилите подписите лица. В съдържанието на представената ревизионна преписка има актове /ЗВР, РА и РД/, които са издадени чрез информационната система "Контрол", като електронен документ и са подписани с електронен подпис. Няма пречка, по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК връзка § 2 от ДР на ДОПК, същите да бъдат представени на хартиен носител като заверен от страната препис. За да установят, че електронните документи са надлежно подписани данъчните органи следва да представят по делото удостоверение за квалифициран електронен подпис. Видно от приложените пред касационната инстанция писмени доказателства, по отношение на длъжностните лица Г. Д. П. и Е. Р. К., които са подписали с КЕП ревизионния акт са представени удостоверения издадени от доставчика на удостоверителни услуги. От тези доказателства се налага извод за неоснователност на твърденията на касатора за липса на компетентност, тъй като е надлежно установено, че актовете в хода на ревизията и тези, с които тя е приключила са подписани с КЕП, който е притежаван от длъжностните лица и използван във връзка със служебните им задължения. Предвид горното, настоящият съдебен състав на Първо отделение на ВАС намира, че касационната жалба се явява неоснователна. При осъществената касационна проверка на съдебното решение, не се установиха пороци, които да обосновават неговата отмяна. Ето защо решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция се претендират само от касатора, но при този изход на делото не се дължи присъждане на такива. Мотивиран така, Върховен административен съд, Първо отделение