Решение № 151 от 5.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 526/2016 г.

Решение № 151 от 5.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 526/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. В. П. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 649/2015 г., отмяна на влязлото в сила определение № 82 от 10.11.2015 г. на Хасковски окръжен съд и прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В искането са развити доводи, че със споразумението е осъден за деяния, за които вече е бил наказан по административен ред с наказателни постановления, което се явява нарушение на принципа ne bis in idem, закрепен в закона и в ТР № 3 от 2015 г. на ОСНК. В съдебно заседание осъденият М. В. П. не взема становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите устно в съдебно заседание съображения на страните и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С определение от 10.11.2015 г. по н. о. х. д. № 649/2015 г. Хасковският окръжен съд одобрил споразумение, въз основа на което осъденият М. В. П. се признал за виновен в това, че в периода от 24.03.2011 г. до 27.03.2015 г., през ГКПП "К. А.", четири пъти пренесъл през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, акцизни стоки (цигари) без поставен бандерол, на обща стойност 1 649, 00 лв., като деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. "а" от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. След приключване на наказателното производство осъденият П. сезирал Хасковската окръжна прокуратура с искане за възобновяване и отмяна по административен ред на влезлите в сила четири наказателни постановления. С постановление от 28.03.2016 г. (пр. пр. № 498/2016 г.) окръжният прокурор на Хасково отказал да удовлетвори искането на осъдения П. за възобновяване на наказателни постановления № № 940/2011 г., в сила от 03.05.2011 г., № 229/2014 г., в сила от 9.06.2014 г., № 676/2014 г., в сила от 14.11.2014 г. и № 403/2015 г., в сила от 22.06.2015 г. С постановление от 26.04.2016 г. прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура потвърдил отказа да бъдат възобновени административно-наказателните производства по реда на чл. 70, б. "г" от ЗАНН. В обстоятелствената част на акта се съдържа указание, че осъденият може да предяви правата си по реда на чл. 421, ал. 3 от НПК. По делото няма данни дали постановлението е било обжалвано пред Върховната административна прокуратура. Процесуално допустимото искане на осъдения М. В. П. е неоснователно. Искането за възобновяване на наказателното дело се позовава на допуснато съществено нарушение на правилото "ne bis in idem", закрепено в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК - осъден е за престъпление по същите факти, по които е бил наказан по-рано по административен ред. Не е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на завършилото в влязло в сила споразумение наказателно производство. Всички посочени по-горе съдебни производства са приключили преди постановяването на ТР № 3 от 22.12.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, разрешенията по което са вдъхновили обосновката на подаденото искане за възобновяване. Тълкувателните решения на ОСНК не са сред предвидените в закона самостоятелни основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 от НПК. Приемането им като част от съдебната практика не води автоматично, безусловно и задължително до преуреждане на вече приключило наказателно производство, правните разрешения по което не са в съгласие с даденото отпосле тълкуване. По своя характер тълкувателното решение на ОСНК е призвано да даде единно тълкуване на правна норма, която съдилищата са приложили различно или противоречиво в практиката. Задължителността се простира до всички висящи и бъдещи наказателни производства, но не и спрямо приключилите дела, с оглед на правната сигурност. Правилността на приключилото наказателно производство по н. о. х. д. № 649/2015 г., по описа на Хасковски окръжен съд, следва да бъде преценявана според тогава действащата нормативна уредба и задължителната за съдилищата съдебна практика. Защото, ако към момента на постановяване на съдебния акт не е било налице задължително тълкуване по смисъла на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, не е съществувала и обвързваща съдебна практика, с която съдът да съобрази правоприлагането, поради което нарушение на закона не е допуснато (повече за правната природа на тълкувателните решения вж Решение № 84 от 16.05.2016 г. по н. д. № 269/2015 г. на ВКС, II н. о.). Към момента на постановяване на споразумението по н. о. х. д. № 649/2015 г. Хасковският окръжен съд се е ръководил от задължителните (тогава) постановления на ТР № 85/1966 г. и ТР № 51/1978 г. Затова и приключилите преди одобряване на споразумението административнонаказателни производства (с влезли в сила наказателни постановления) не са представлявали пречка за образуване на наказателно производство с обвинение по чл. 242, ал. 1, б. "а" от НК. Наказателният процес е бил допустим да възникне и да се развие независимо от движението на административните дела. И след като влезлите в сила четири наказателни постановления не са били пречка за водене на наказателно производство по същите факти (при наличие на idem), съответната окръжна прокуратура е имала задължението още при влизане на споразумението в сила да поиска възобновяване на приключилите (макар и първи по време) четири административнонаказателни производства, на основание чл. 70, б. "г" от ЗАНН и в срока по чл. 71 от ЗАНН. Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е въвеждала забраната ne bis in idem спрямо други наказателни (углавни) производства, но не и спрямо административнонаказателните производства. Едва по-късно, с въвеждането на критериите "Енгел" в практиката на ЕСПЧ и съобразно правните съображения на ТР № 3/2015 г., в понятието "наказателно производство" по чл. 24 от НПК се включват и "административнонаказателните производства с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ" (вж ТР № 3/2015 г. на ОСНК). С постановяване на тълкувателното решение то става задължително за съдилищата. По изложените вече съображения първоинстанционният съд е одобрил споразумение при действието на друга задължителна за съдилищата практика и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С влизане в сила на определението, с което споразумението е одобрено, правната сигурност на съдебния акт не допуска неговата изменчивост, освен при изрично предвидените в закона правни основания. А тълкувателните решения на ОСНК на ВКС по чл. 124, ал. 1 от ЗСВ, с които се преодолява противоречива или неправилна съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона, не представляват самостоятелно основание по чл. 422, ал. 1 от НПК за възобновяване на приключило наказателно производство. При така изложените съображения искането на осъдения М. В. П. за възобновяване на приключило н. о. х. д. № 649/2015 г., по описа на Хасковския окръжен съд, е неоснователно и следва да се остави без последици. Върховният касационен съд, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432 от НПК