Решение № 8673 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2012 г.

Решение № 8673 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Нели Пенчева Минева от гр. Велико Търново, против решение № 88/2.03.12 г. по описа на Административен съд - Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски. Ответникът, Началник РДНСК Северен централен район, представляван от юрк. Георгиева, надлежно упълномощена, поддържа неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че оспореното с касационната жалба решение като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на касатора Минева срещу Заповед № ДК-02-СЦР-26/2.05.11 г. на Началника на РДНСК Северен централен район решение, Административен съд - Велико Търново е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че обектът има характеристиката на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ДРЗУТ/ и като извършен при отменени строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж- се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и спор относно правнорелевантните факти няма. С влязло в сила съдебно решение одобреният за строежа инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж са отменени, от което следва неговата незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касационните доводи във връзка с твърдение за нарушение на разпореди на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не следва да бъдат обсъждани, тъй като административноправният спор е на плоскостта на друг закон, ЗУТ. Не се установява и нарушение на административнопроизводствените правила при съставяне на констативния акт, в който, противно на твърдението на касатора, са посочени нарушените разпоредби от ЗУТ. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,