Решение № 1880 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2018 г.

Решение № 1880 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Патарински от [населено място] против решение № 21 от 14.02.2018 г., постановено по адм. д. № 202 по описа за 2017 г. на Административен съд – Л., с което е отхвърлена жалбата му против издаденото от Дирекция "Инспекция по труда" Л. постановление изх. № 17210284/11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В. Патарински като работодател и А. Шейтанов за извършване на работа като работник в дърводобива. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 405 а, ал. 1 от КТ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда" – Л. е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Ловешкия административен съд e постановление изх. № 17210284/11.05.2017 г., издадено от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Л. на основание чл. 405 а, ал. 1 и 4 от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между В. Патарински като работодател и А. Шейтанов за извършване на работа като работник в дърводобива в експлоатирания от работодателя обект – имот горска територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. К., общ. Л., считано от 23.03.2017 г. С постановеното решение Административен съд – Л. е отхвърлил оспорването, след като е приел, че на 23.03.2017 г. лицето А. Шейтанов е предоставяло работна сила на посочения по-горе обект имот - горска територия, без да е имал сключен нито трудов, нито граждански договор, с наелото го на работа лице В. Патарински. Така постановеното решение е в нарушение на чл. 405 а, ал. 1 и 2 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. За да се приеме, че правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: мястото и характера на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. От приложения договор за възлагане на дейности в горски имоти, сключен на 05.08.2016 г., се установява, че С. К. като собственик на четири горски имота е възложила на инж. Х. Гечев да изпълни комплекс от дейности съгласно Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии добиване на дървесина в общо четири имота. Договорът е със срок на действие до 31.12.2017 г. Позволителното за сеч № 11215/17.02.2017 г. за имот 35198.215.43 е издадено на името на инж. Гечев, като срокът за сеч на дървесината е от 20.02.2017 г. до 30.06.2017 г. Издадено е разрешително за достъп до насажденията, в които се извършва добивът на дървесината до 30.06.2017 г., на общо шест лица, но А. Шейтанов не е сред тях. Проверката от Дирекция "Инспекция по труда" – Л. е започнала на 03.04.2017 г. по повод злополука, станала при извозване на дърва от имот 35198.215.43 на 23.03.2017 г. и причинила смъртта на А. Шейтанов. В показанията си св. Е. Иванов – главен инспектор в ДИТ – Л. е посочил, че е викнал работниците, за да дадат писмени пояснения относно възникналия инцидент. Всички с изключение на Патарински, Косева и Гечев, са били неграмотни, поради което гл. инспектор Иванов сам е записал дадените устни обяснения, а лицата са се подписали. Така изготвените обяснения са приложени в административната преписка, като изложените в тях обстоятелства се отнасят изключително до обстоятелствата, при които е настъпила злополуката на 23.03.2017 г. По първоинстанционното дело са разпитани като свидетели собственицата на имота С. К. и нейният съпруг П. Косев, М. Филипов – брат на починалия А. Шейтанов, М. Щрегарски – работник на сечището, Д. Василев – шофьор и товарач, Г. Патаринска – съпруга на оспорващия Патарински и Б. Братанов – негов първи братовчед. Показанията на свидетелите са разнопосочни и противоречиви. Така например св. Василев е дал показания, че починалото момче е било доведено от М. Щрегарски, В. не знаел, че "това момче е там"; работата е била организирана от "Дядо П. " и "В. "; В. им плащал, но П. давал парите. Св. Щрегарски от своя страна е дал показания, че В., на когото не помни второто име, е събирал момчетата и им плащал всеки ден на изкарване на дървата "кой каквото си изкара"; пострадалият А. Шейтанов е работил 2-3 седмици на обекта като товарач и събирач. Тези показания не кореспондират с показанията на М. Филипов, според когото с брат му са били заедно на сечището за втори ден; наел ги е В. Патарински, но са пътували с кола на Щрегарски; Патарински обещал да им плаща по 4 лв. на кубик, но първия ден не им платил, щял да плати на втория ден. Св. С. К., която е собственик на имота, е заявила, че двамата със съпруга й не са участвали в дърводобива; съпругът й познавал отдавна В. Патарински и го помолил да изсече гората. Според св. П. Косев уговорката с Патарински е била да им заплаща по 20 лв. на кубик; работниците си ги намирал Патарински и той им плащал. В различен смисъл са показанията на св. Патаринска – съпруга на жалбоподателя, според която съпругът й страда от тежко заболяване и след като Косев се обърнал към него за съдействие, му предоставил камионите си и го насочил към М. Щрегарски за набиране на работници; работата е била извършвана с резачка на М. Щрегарски. В същата насока са показанията на св. Братанов – първи братовчед на Патарински, който е карал камион на сечището няколко дни, но същия ден не е бил там, според когото "П. продаваше дървата" и "В. не правеше нищо". Дадените от изброените свидетели показания са непълни и противоречиви, което се обяснява с личната заинтересуваност на всеки от тях от изхода на спора. За да бъде издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с работник, който е починал до установяване на нарушението, е необходимо да бъде установено с всички доказателствени средства, че работникът е предоставял работна сила в полза на конкретно лице - работодател, без страните да са оформили отношенията си с трудов договор. В разглеждания случай в хода на административното производство е установено, че А. Шейтанов е загинал, докато е предоставял работна сила, но останалите съществени факти и обстоятелства във връзка с правоотношението не са били изяснени. В хода на съдебното производство е постигната известна яснота чрез показанията на разпитаните свидетели, но противоречията в тези показания не дават възможност за установяване на правнорелевантните факти. Не съществуват категорични данни кое от лицата, ангажирани в организацията и добива на дървесина в процесния имот, е постигнало договорките с пострадалия работник за възлагане и извършване на работата, като се има предвид, че той не е бил в списъка на лицата с разрешение за достъп. Не е установено за какъв период от време е постигната уговорка, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е щял да бъде действителният платец на тези възнаграждения. Ако това е бил жалбоподателят Патарински, както е приел контролният орган, не е изяснено дали той е действал в лично качество или чрез някое от двете еднолични търговски дружества, които притежава според извършената служебна справка в търговския регистър. Според св. М. Филипов двамата с брат му са били наети от Патарински, за което свидетелства и М. Щрегарски, но според други свидетели като Д. Василев работниците са били заведени от М. Щрегарски с негова кола. Не са изяснени действителните отношения между Патарински и Щрегарски, както и между Патарински и Косев, поради което не може да се приеме за доказано, че Патарински е "експлоатирал" обекта - имот горска територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. К., общ. Л., наел е на работа пострадалия работник и се е ангажирал да му изплати трудово възнаграждение за своя сметка. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно прилагане на материалния закон. Постановлението по чл. 405 а, ал. 1 и 2 от КТ е издадено без да е установено фактически съществувало на 23.03.2017 г. правоотношение по предоставяне на работна сила между А. Шейтанов и В. Патарински като работодател в експлоатиран от него обект - горски имот, което на основание чл. 1, ал. 2 от КТ следва да бъде оформено като трудово. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата на В. Патарински е отхвърлена като неоснователна, е неправилно, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за разноски в размер на 310 лв. за първоинстанционното производство и 300 лв. за второинстанционното производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,