Решение № 10665 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 551/2019 г.

Решение № 10665 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 551/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. З. и И. З. подадена чрез адв. Михайлов, и допълнителна такава подадена от М. З. лично и като пълномощник на И. З. срещу Решение № 232 от 09.11.2018 г. постановено по адм.. д. № 224/2017 г. по описа на Административен съд К., с което е отхвърлен предявения иск за обезщетяване на причинени им неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и имуществени вреди общо 7000 лева от които: 3 500 лева за премахната масивна постройка бунгало, 1000 лева за премахната масивна ограда, 1000 лева за премахната лека ограда и 1500 лева за премахнати подпорни стени или общо 32 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба против Областната дирекция "Земеделие " - К.. Вредите се претендират от нищожно решение № 7 от 06.06.1998 г. на ПК - Сапарева баня. В първата касационна жалба с вх. № 5294/5.12.2018 г. се излагат се доводи за неправилността на решението и се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решението е необосновано, тъй като е извършена неправилна оценка на доказателствата по делото, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че ищците претендират неимуществени вреди по 25 000 лева за всеки от тях във връзка с решение № 7 от 06.06.1998 г. на ПК - Сапарева баня, обявено за нищожно с решение по гр. д. № 43/2007 г. на РС - Д.. С решение № 7 от 06.06.1998 г. ПК е намалила размера на собствения им имот от 970 кв. м. на 742 кв. м. или с 228 кв. м. по-малко, върху които кв. м. се намирали постройките - масивно бунгало, лека и масивна ограда и подпорни стени които били съборени, вследствие на което са понесли и описаните имуществени вреди. Платили и сумата от 2 558. 79 лв за промяна на предназначението на земята. Освен това в с. з. адв. Михайлов твърди, че исковата претенция не се основава само на нищожен административен акт, но и на вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията, които са описали още в ИМ и в допълнителните такива. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове се уважат и алтернативно моли да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. В касационната жалба подадена лично от М. З. и И. З. не се сочат конкретни касационни основания. Проследява се хронологията на реституцията по ЗСПЗЗ на собствения им имот и издаването на Решение № 7 от 06.06.1998 г. на ПК - Сапарева баня, с което е възстановена собствеността на н-ци на К. Кметски и с което техния имот е засегнат по площ. С решение № 7 от 06.06.1998 г. ПК е отменила Решение № 1580 Р от 26.03.1993 г. на ПК - Сапарева баня и от признати 970 кв. м. на ищците са признати 742 кв. м т. е. с 228 кв. м. по-малко. След обжалване от М. и И. З. решение № 7/1998 г на ПК е обявено за нищожно със съдебно решение на Р С -Д. постановено по гр. д. № 43/2007 г. Счита, че неправилно съдът не е обсъдил всички доказателства, а се е ограничил единствено с въпроса относно направеното възражение за давността. Ответникът – Областна дирекция "Земеделие " гр. К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Поддържа доводи, че доказването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е в тежест на ищците и при липсата на една от тях или изтичане на предвидената в закона давност за предявяването на исковете определя същите като неоснователи. В конкретния случай исковете се претендират, като причинени от незаконосъобразен акт - нищожно Решение № 7 от 06.06.1998 г. на ПК - Сапарева баня и изводът на съда, че е налице изтекла погасителна давност, предвид направеното възражение е законосъобразен. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Производството пред Административен съд К. се е развило по исковата молба на М. З. и И. З. срещу Областна дирекция "Земеделие " - К., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди и 7 000 лева имуществени вреди причинени от неправилно премахнати сгради в процесния имот. Неимуществените и имуществените вреди, които ищците твърдят, са претърпени и причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от ОСЗ - Сапарева баня. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба за издадени множество административни актове от които са настъпили вредите, същевременно се посочват и незаконосъобрази действия и бездействия. С определение № 359 от 11.08.2017 г. съдът е дал указания да бъдат уточнени исковите претенции - ако се претендират от незаконосъобразни административни актове да бъдат посочени конкретно или ако се претедират от незаконосъобразни действия да се конкретизират, както и да се конкретизират неимуществените вреди и имуществените за които се твърди. С писмени молби вх. № 3390 от 12.09.2017 г. и вх. ...60 от 23.10.2017 г. (л. 20 и л. 49) ищците са конкретизирали че вредите се търпят от Решение № 7/06.06.1998 г. на ПК -гр. С. баня, обявено за нищожно с Решение № 36 от 05.09.2008 г. по гр. д. № 43/2007 г. на РЛС- Д.. Посочените сгради са се намирали в частта от имота ползвана от ищците и са премахнати по сигнал на Л. В., тъй като тази част от имота според цитираното решение попадала в съседния имот - този собственост по покупко- продажба на Величков. За неимуществените вреди се посочва, че се дължат по 25 000 лева за всеки от тях и са причинени от притеснения, тревожност, неспокойство и постоянна ангажираност, като по отношение на И. З. те са довели до влошаване на здравето и. С молба вх. № 3729 от 03.10.2017 г. подадена от М. З. се описва отново хронологията на реституцията на земеделската земя на братята И. Кметски и К. Кметски (наследодател на ищците) и извършените делби и замени между наследниците. Налице е и разпореждане от 23.10.2017 г. (л. 49) и от 05.10.2017 г. (л. 51) с което са давани неясни указания на ищците с оглед уточняване дали подадените уточнителни молби се поддържат и от И. З.. След поредицата от уточнения в с. з. на 01.03.2018 г. с доклада по делото е уточнен предмета на иска: имуществени вреди 7 000 лв от които 3500 лв. за премахната масивна постройка бунгало; 1000 лв. за масивна ограда; 1000 лв. за лека ограда и 1500 лв. за премахнати подпорни стени, както и 25000 лв. неимуществени вреди(като не е посочено общо за двамата ищци ли е претенцията или по отделно ) - общо 32 000 лв. ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Прието е, че вредите се претендират от обявеното за нищожно Решение № 7/06.06.1998 г. Приети са становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, разпитани са свидетели. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, но не ги е обсъдил, както и доводите и възраженията на страните. Решаващият съд е приел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Установено е, че се претендират вреди от обявено за нищожно решение № 7 от 06.06.1998 г на ПК - Сапарева баня, със съдебно решение № 36 от 05.09.2008 г. по гр. д. № 43/2007 г. влязло в сила 16.10.2008 г. Исковата молба е подадена на 18.07.2017 г. Съдът е извел извод, че съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. Приел е още, че досежно началния момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия/бездействия на административни органи и длъжностни лица е моментът на преустановяването им съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС и от този момент тече погасителната давност. Във връзка с това, съдът е направил извод, че наличието на изтекла погасителна давност е достатъчно за обосноваване на неоснователност на исковата претенция. В тази връзка административният съд е отхвърлил предявения от М. З. и И. З. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо 7 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди 25 000, поради това, че е погасен по давност. Липсва произнасяне по отношение на иска за неимуществени вреди претедира от И. З., както и данни по делото за оттегляне на този иск. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена, както незаконосъобразността на действията и бездействията, така и наличието на отменен административен акт, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. В дадения случай правото на обезщетение за касаторите М. З. и И. З. да претендират обезщетение за вреди, причинени от нищожния акт на ответника, а именно - решение № 7/06.06.1998 г. на ПК - Сапарева баня. От фактическа страна е безспорно, че процесното решение е било издадено на 06.06.1998 г., като исковете са били предявени едва на 18.07.2017 г. Основателно обаче е възражението на касатора, че съдът преди да се произнесе по възражението за погасителна давност, направено от ответника е следвало да се произнесе по основателността на исковете. Това е така, тъй като изтичането на срока, предвиден в закона погасява материалното право, което за да се погаси следва да е възникнало. Изводът за изтекъл срок на погасителната давност по заявения иск, би могъл да бъде направен само и доколкото съдът е констатирал, че правото на обезщетение на имуществените и неимуществени вреди, търсено по реда на чл. 1 ЗОДОВ, е възникнало. Следователно, преди да се произнесе по възражението за погасителна давност на ответника, съдът е следвало да прецени налице ли е правото за обезщетяване на ищците за твърдените от тях имуществени и неимуществени вреди произтекли от обявения за нищожен акт на ответника. Съдът не е изложил мотиви по фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ във връзка с предявените искове, като въобще липсва произнасяне по отношение предявения иск за неимуществени вреди от И. З., както в мотивите така и в диспозитива на решението. Не става ясен периодът, за който се претендират неимуществените вреди, нито пък периодът в който са премахнати и от кого цитираните сгради, подпорни стени и огради с оглед преценката за изтекла погасителна давност. Ето защо неправилно съдът е заключил, че предявените искове от ищците са неоснователни само, като погасени по давност. Първоинстанционният съд, както се посочи по-горе в мотивите е кредитирал единствено съдебното решение с което е обявено за нищожно решението на ПК - Сапарева баня, но след като липсват изложени мотиви за наличие или не на комулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с оглед прилагането на възражението за давност, то основателен е доводът за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени процесуални нарушения които налагат неговата отмяна. Предвид допуснатите нарушения касационата инстанция не би могла да провери и отговори на касационните доводи в касационната жалба. По отношение на поставените въпроси от М. З. в заявлението с вх. № 3729 от 03.10.2017 г. относно правилността на извършената реституция и издаваните по повод на това административни актове, тъй като би излезнал и извън предмета на делото, който е във връзка с иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ причинени от конкретен нищожен административен акт посочен от ищците. По изложените съображения, решението предмет на контрол следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав от първоинстанционния съд, при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделениие