Решение № 12832 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2015 г.

Решение № 12832 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК). С касационна жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) обжалва решение № 2837/22.04.2015 г. по адм. дело № 1487/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 222501100055/20.06.2011 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден с решение № 2253/12.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Василка София"ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит и съответните лихви, по издадените от "Мега адвъртайзинг"ЕООД 4 броя фактури за доставки на услуги, съответно за данъчен период м. 12.2009 г. - в размер на 30 000 лв. за ДДС и съответните лихви и за м. 01.2010 г. - в размер на 50 000 лв. и съответните лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е извършил обективна преценка на същите. По делото не бил доказан релевантният факт на изпълнение на услугите към момента на издаване на фактурите, тъй като било установено, че жалбоподателят упражнил право на данъчен кредит по тези фактури преди данъкът да бъде изискуем. Пренебрегнати са и писмените обяснения на упълномощеното от доставчика физическо лице Виктор Пламенов Петров, че е подписал процесните фактури, които взел от кафе до Централна гара, фактурите били с предварително положен печат, а лицето не знаело нищо както за съдържанието им, така и за дейността на фирмата- доставчик. Съдът изобщо не коментирал представения по делото ревизионен акт на доставчика, с който се установявало, че той изобщо не осъществява търговска дейност, няма счетоводна отчетност и изцяло отговаря на легалното определение за "липсващ търговец", регистриран с цел фактуриране и префактуриране на доставки с цел приспадане на ДДС. Иска да бъде отменено решението на АССГ в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди изцяло ревизионният акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - "Василка София" ЕООД гр. София, в становище по съществото на спора и в писмени бележки, подадени от адв. Георгиева, в качеството й на процесуален представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба. "Василка София" ЕООД гр. София, чрез управителя Костадин Костадинов, е подало касационна жалба срещу решение № 2837/22.04.2015 г. по адм. дело № 1487/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в останалата му обжалвана част. Твърди необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на решението в тази му част, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно приел, че процесните фактури не отговарят на изискванията по чл. 71, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС; без основание съдът не взел предвид, че за приемането на стоките в склада на ревизираното дружество са представени складови разписки, доказващи получаването на предмета на доставките и предаването му от процесните доставчици. Този извод се подкрепя и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която установявала не само отразяването на покупките на стоки и услуги и плащането по тях в счетоводството на РЛ, но и използването на предмета на фактурите за стоки в дейността на жалбоподателя. Невъзможността за проверка в счетоводствата на доставчиците е обективна, доколкото документите от тези счетоводства са иззети от Прокуратурата, чието специализирано звено не е предоставило достъп. Безспорно е плащането по фактурите по банков път. Неправилно съдът приел и че РЛ не положило дължимата грижа за избягване на участието си в данъчна измама, още повече, че тежест на доказването на органите по приходите е участието на лицето в такава измама. Цитира се съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева, оспорва основателността на касационната жалба на дружеството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 208 и чл. 220 АПК, намира, че касационните жалби са подадени в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и от надлежно легитимирани страни и са процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт (РА) № 222501100055/20.06.2011 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден с решение № 2253/12.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на "Василка София"ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 1 440 678,09 лв. главница и съответните лихви в размер на 229 990,76 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ведима Трейд"ЕООД, "Топ Адвъртайзинг" ЕООД, "Геостройпроект БГ"ЕООД, "Билд Дивелопмънт"ЕООД, "Никбо"ЕООД, "Иби Строй"ЕООД, "Орбитекс КО"ЕООД, Мед Ком" ЕООД, "Титан Сити"ЕООД, "Божила 0705"ЕООД, "Ралица"ЕООД, "Ивкони 1"ЕООД, "Хидросън"ЕООД, "ГСД Комерс"ЕООД, "ВПВ Трейд"ЕООД, "Булекспорт 08"ЕООД, "Експрес Сити"ЕООД, "Кри Д 2009"ЕООД, "Ми 9"ЕООД, "Крамекс 001"ЕООД, "Аниди 54"ЕООД, "Евроканстракшън 1"ЕООД, "Костадинов инвест"ЕООД, "Мега адвъртайзинг"ЕООД за данъчни периоди 01.01.2009 г. - 31.08.2010 г. За да уважи жалбата на ревизираното лице относно непризнатия данъчен кредит по 4-те фактури на "Мега адвъртайзинг"ЕООД за доставки на услуги, съответно за данъчен период м. 12.2009 г. - в размер на 30 000 лв. за ДДС и съответните лихви и за м. 01.2010 г. - в размер на 50 000 лв. и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че резултатът от изпълнението на процесните услуги - излъчване на рекламен телевизионен клип действително е осъществен от фирмата доставчик, като обстоятелствата, че доставчикът е договарял и действал чрез пълномощник и че част от фактурите са за авансови плащания преди осъществяването на услугата не са основание за отказ на данъчен кредит по фактурите. За да постанови съдебния акт в останалата му част, съдът е приел на първо място, че при издаване на обжалвания пред него РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, РА и РД са издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити. Съдът е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на стоки и услуги по издадените от посочените доставчици фактури за процесния период спрямо ревизираното лице /РЛ/, чиято основна дейност е свързана с професионално почистване на жилища и офиси и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Приел е, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. По жалбата на Директора на Д"ОДОП" София. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд за доказана реалност на доставките на рекламни услуги по фактурите на "Мега адвъртайзинг"ЕООД. Въз основа на удостоверяването, в резултат на проверката в Телевизия "Европа", че рекламен клип за дейността на ревизираното дружество е излъчен по телевизията в резултат именно на процесния договор с посочения доставчик, съдът правилно е приел, че е доказано наличието на реален резултат от осъществяване на услугите, който е в непосредствена връзка с независимата икономическа дейност на дружеството-получател по доставката. С основание съдът е приел, че издаването на две от фактурите за авансово плащане преди датите на излъчване на клипа не променят извода за правомерно начисляване на ДДС от страна доставчика на ДДС по авансово издадените фактури, по които доставките са осъществени реално. Неоснователни са касационните оплаквания за необсъждане на всички представени доказателства в тази част на спора. Съдът е изложил достатъчно ясни мотиви, че след като е установено, че подписалият фактурите за издател и останалите документи, свързани с тях, е упълномощено от фирмата-доставчик лице и резултатът на договора за услуги е осъществен, не може да се иска от дружеството-получател да събира и представя доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика и за вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника. Евентуален отказ на право на данъчен кредит на получателя поради непредставяне на такива доказателства би било частен случай на санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка поради действия на доставчика, което е отречено от съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Не може да се сподели тезата на този касатор, че ревизионен акт на доставчика, издаден по особения ред на чл. 122 и сл., в мотивите на който се установява, че дружеството не осъществява реална дейност, нито има редовно водено счетоводство, сам по себе си, е достатъчно доказателство за недобросъвестност на получателя по доставката и участието му в данъчна измама. Правилно съдът е приел, че тежест на приходните органи е било доказването на обстоятелството, че представляващият ревизираното дружество е знаел или не е могъл да не знае, че участва в такава измама, за което не са правени твърдения, нито са представяни доказателства. В тази част съдебното решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на ревизираното дружество. Решението е правилно и в частта, с която жалбата на ревизираното дружество е отхвърлена. Съдът с много подробно е анализирал представените доказателства за всеки един от доставчиците на стоки и услуги и обосновано е приел, че по фактурите им не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. Всички доставчици, с изключение на двама, не са били открити в ревизионното производство, а всички, без изключение, не са представили каквито и да е доказателства, свързани с фактурите. В ревизионното производство са приобщени протоколи за разпит на управителите на значителна част от фирмите-доставчици, съгласно които тези физически лица са получавали възнаграждения, за да подписват фактури и счетоводни документи от името на въпросните дружества, без да имат каквато и да е представа от предмета им на дейност и без да са свързани с такава дейност. Съдът правилно е преценил доказателственото значение на тези протоколи, а и в касационната жалба на ревизираното лице няма оплаквания в тази насока. С основание първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки на услуги са с неконкретен предмет. Това е така, защото не са конкретизирани изобщо обектите, на които се твърди да са извършвани фактурираните услуги по почистване. От една страна, бланкетните документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни обекти, а от друга, това пречи на каквато и да е ефективна проверка на обектите, на които се твърди, че са престирани услугите. Впрочем, най-лесният начин да се докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги по почистване е да се удостовери, че това е извършено на конкретни обекти, което не само, че не е направено в ревизионното производство и при оспорването на РА, но не са и ангажирани твърдения в тази насока. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът неправилно не приел за доказано предаването на родово-определените фактурирани стоки, въпреки представянето на стокови разписки и осчетоводяването на стоките при получателя. Обосновано съдът е изтъкнал, че представените стокови разписки нямат никаква връзка с конкретните процесни фактури за доставка на стоки, а осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. Обратно на поддържаното в касационната жалба съдебно-счетоводната експертиза е установила, че е невъзможно свързването на изписаните стоки от вида на процесните от страна ревизираното дружество с конкретни почистващи услуги, извършени от него. В съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в съдебната практика на СЕС, първоинстанционният съд е приел, че при недоказана реалност на фактурираните доставки, добросъвестността на получателя по фактурите е изключена. Предвид изложеното съдебното решение и в тази част не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на Д"ОДОП" при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 23 467,85 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение