Решение № 13394 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14134/2018 г.

Решение № 13394 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14134/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Прътева от [населено място ], чрез пълномощника й – адв. Новаков, против решение № 1832/14.08.2018 г. по адм. дело № 423/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на район "Централен" при Община Пловдив, редовно призован, не се представлява. Ответникът: Е. Прътева, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. Прътева срещу Заповед № РД-17-1921/21.12.2017 г. на кмета на район "Централен" при Община Пловдив, с която на основание чл. 178, ал. 6 вр. с ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 и чл. 223, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е забранено ползването на строеж: "Вътрешно преустройство на избено помещение и коридор в жилище", собственост на Е. Прътева и Н. Прътева, намиращ се на партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. в УПИ II-818, 815, кв. 468-стар, по плана на Трета градска част, гр. Пловдив, който не е въведен в експлоатация по надлежния ред. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Обсъдил е подробно законовите предпоставки за издаване на заповедта на посоченото правно основание, като е приел, че в случая те са налице поради това, че е налице строеж от пета категория, който подлежи на приемане по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Съдът не е приел доводите на оспорващата за незаконосъобразност на заповедта, по подробно изложени мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че описания в заповедта строеж: "Вътрешно преустройство на избено помещение и коридор в жилище", намиращ се на партерния етаж на триетажна сграда, се ползва от касаторката за живеене без да е сменено предназначението и да е въведен в експлоатация по установения от закона ред. Установено е и не се оспорва от страните, че строежът е от V категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 б. "а" ЗУТ, поради което подлежи на приемане и въвеждане в експлоатация, чрез издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от гл. архитект на Община Пловдив, респ. гл. архитект на район "Централен", каквото в случая липсва. Също така липсва и документ за смяна на предназначението. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Ползването на процесния строеж в нарушение на цитираната разпоредба обосновава материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Законосъобразни са и изводите за спазена процедура - заповедта се предхожда от КА № 92/25.09.2017 г., чийто констатации се ползват с доказателствена сила съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, и които не са опровергани от жалбоподателката чрез визираните в чл. 171, ал. 2 АПК доказателствени средства, включително и чрез представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация и за смяна на предназначението на процесния строеж. Предвид изложеното неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон - чл. 178, ал. 1 ЗУТ. При издаване на заповед, с която се забранява ползването на строеж е без значение въпроса дали строежа е търпим или не. Този въпрос е извън обсега на предмета на делото, поради което са неотносими оплакванията на касаторката за наличие на търпим строеж по § 16 и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение