Решение № 171 от 9.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 61227/2016 г.

Решение № 171 от 9.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 61227/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сано България"АД [населено място] срещу решение № 770 от 22.10.15 г. по т. дело № 930/15 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1750 от 15.04.15 г. по гр. дело № 13750/14 г. на Варненския районен съд. С него на основание чл. 415 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните, че "Сано България"АД [населено място] дължи на "Консорциум ПБЕС"ООД [населено място] сумата от 23 100 лв, представляваща част от главница по неформален договор за паричен заем от 21.09.11 г., с падеж 21.09.12 г., на обща стойност от 115 500 лв. С определение № 744 от 25.10.16 г. състав на ІV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за процесуалните правомощия на въззивния съд при оспорено заключение на вещото лице и при направено искане съдът да назначи друго или повече вещи лица. В решение № 243 от 31.05.11 г. на ВКС по гр. дело № 976/10 г. на І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор, като е прието, че според чл. 200, ал. 3 ГПК при оспорване заключението на единичната експертиза, съдът може да назначи друго, или повече вещи лица. Допълнителна експертиза се възлага когато заключението е непълно или неясно, за да се допълни или изясни депозираната експертиза, а повторна експертиза се назначава тогава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. С определение № 46 от 6.02.17 г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение № 3/16 г. на ОСГТК на ВКС. След постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.19 г. по ТД № 3/16 г. на ОСГТК на ВКС производството по делото е възобновено. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е допуснал повторна или тройна експертиза, въпреки изричното оспорване на експертизата от негова страна. На второ място счита за необоснован изводът на съда, че поканата за връщане на процесната сума му е редовно връчена. Ответникът по жалбата "Консорциум ПБЕС"ООД моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени касационните оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение, приема за следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който от сметката, водена в К. А. България ЕАД, с титуляр "Консорциум ПБЕС"ООД, със записи от 21.09.11 г. на три транша, съответно от 16 300 лв, 59 200 лв и 40 000 лв, с експресни преводи с основание "съгласно договор за заем от 21.09.11 г. ", по сметка на "Сано България"АД е предоставена сумата от 115 500 лв. За да направи този извод съдът е възприел заключението на вещото лице, извършило проверка по счетоводните записвания в ищцовото дружество, които според разпоредбите на чл. 182 ГПК и на чл. 55 ТЗ могат да послужат като доказателство в негова полза с оглед търговския характер на сделката. Изложени са съображения, че ответникът не е доказал възраженията си, че сумите се дължат на друго основание. Въззивният съд не е допуснал повторна експертиза или разширяването й в тройна такава въпреки оспорването й от страна на ответника, с мотиви, че същата е обоснована и мотивирана, а и ответникът не е оказал съдействие на вещото лице, като не е осигурил достъп до счетоводните си записвания. Не е установено по делото наличие на изрична уговорка относно конкретна дата като краен срок за възстановяване на заетата сума, поради което съдът е приел, че същата подлежи на възстановяване в месечен срок от поканата, изпратена на адреса на ответното дружество, актуален към момента на връчването й по реда на чл. 50 ГПК. Поради липсата на данни по делото заемателят да е изпълнил задължението да върне заетите пари в месечен срок след поканата, съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК задължението е изискуемо и ликвидно и ответникът дължи плащане. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.19 г. по ТД № 3/16 г. на ОСГТК на ВКС – т. 2 е посочено, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В разглеждания случай искът е предявен като частичен за сумата 23 100 лв като част от неформален договор за заем в общ размер от 115 500 лв. По делото са представени влезли в сила съдебни решения /р. № 2591 от 10.06.15 г. по гр. д. № 13754/14 г. на В., р. № 972 от 12.12.15 г. по гр. д. № 1329/15 г. на В., р. № 800 от 30.10.15 г. по гр. д. № 1186/15 г. на В., р. № 72 от 10.07.19 г. по гр. д. № 549/16 г. на ВКС/, с които са били уважени предявени като частични искове за други части от сумата, дължима по същия договор за заем от 21.09.11 г., сключен между страните. В решение № 72 от 10.07.19 г. по т. д. № 549/16 г. на ТК, І т. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, с аналогичен предмет на спора, е прието, че пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела винаги е свързан с конкретно въведен от страните факт, чието доказване е ненужно, поради осъществената от съда служебна справка, която е надлежно обективирана и приложена към делото и обявена на страните, като факт съобразно чл. 155 ГПК, ненуждаещ се от доказване и като такъв, съобразяван при разрешаване на спорното право и мотивирането на съдебния акт. Следователно, с влезлите в сила решения правопораждащият задължението факт – наличие на валиден договор за заем между страните, е бил установен със сила на пресъдено нещо. При липсата на данни и твърдения от ответника за връщане на процесната сума в месечния срок от поканата, следва да се приеме за правилен изводът на въззивния съд, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК задължението е било ликвидно и изискуемо. Предвид даденото разяснение в ТР № 3/22.04.19 г., назначаването на допълнителна или тройна експертиза би било безпредметно, доколкото релевантните за спора правопораждащи факти са установени със сила на пресъдено нещо по останалите уважени частични искове. Неоснователно е оплакването на касатора за нередовно връчване на нотариалната покана, тъй като същата е връчена чрез залепване на уведомление, поради смяна на адреса на ответното дружество. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата "Консорциум ПБЕС"ООД следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 1467. 60 лв съгласно представения списък, представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о.