Решение № 7204 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10793/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Юг ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт , С. Димитрова против решение 5493/31.08.2023 г., постановено по адм. дело 9832/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение Ж-503/27.09.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Т. Бельова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна М. А. Г., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно АССГ е отхвърлил жалбата против акта на КЕВР. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД против Решение Ж-503/27.09.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗЕ се дадени следните задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД: 1. В седемдневен срок след получаване на решението да извърши необходимите действия и предложи проект на Договор за присъединяване на обект жилищна сграда в УПИ III - 051016 (ПИ 47295.51.51), [населено място], местност [местност], община Родопи, област Пловдив, като цената за присъединяване да бъде определена на база определената от КЕВР регулирана цена за II група - от 7 до 15 kW съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба 1; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Юг ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването против Решение Ж-503/27.09.2022 г. на КЕВР, като неоснователно, и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 200 лева. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по жалба на М. А. Г. против Електроразпределение Юг ЕАД, с която Г. е възразил против определената от електроразпределителното дружество цена за присъединяване на обект жилищна сграда в УПИ III - 051016 (ПИ 47295.51.51), [населено място], местност [местност], община Родопи, област Пловдив. Същата е изпратена по компетентност на електроразпределителното дружество за извършване на проверка, вследствие на което Електроразпределение Юг ЕАД е предоставило становище на 08.07.2022 г. в КЕВР, от което е установено, че с подадената жалба Г. възразява против проект на договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа, по отношение на цената за присъединяване на обект жилищна сграда, находяща се на гореописания адрес. Установено, че М. Г. подал на 05.04.2022 г. искане за проучване на условията и начина за присъединяване на горепосочения обект, като на 14.09.2021 г. електроразпределителното дружество е издало становище за условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа, от което е видно, че цената за присъединяване в размер на 13 898,73 лв. На 17.05.2022 г. Г. подал възражение относно определената цена за присъединяване по реда на Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба 1), посочена в проекта на Договор за присъединяване 4478528. По отношение на цената е посочено, че същата се определя на базата на индивидуален проект съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1 поради това, че обектът, който ще се изгражда, е в поземлен имот извън строителните граници на [населено място]. След като преписката по жалбата е изпратена от Електроразпределение Юг ЕАД на КЕВР, на 19.07.2022 г. от Комисията е направено запитване до Община Родопи попада ли в територията на регулационните линии на населеното място обект жилищна сграда в УПИ III - 051016 (ПИ 47295.51.51), [населено място], местност [местност], община Родопи, област Пловдив. Отговор е постъпил на 12.08.2022 г., като в същия е посочено, че имотът попада в регулационните граници на населеното място. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че устройственият статут на цялото землище е съставен от устройствените статути на отделните имоти в него, като процесният имот попада в границите на землището на [населено място], съгласно обхвата на ПУП-ПРЗ от 2008 г. като е променена устройствената зона в Жм - Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Имотът на Г., както и няколко съседни парцела, всичките с приблизително еднаква големина от около 550 кв.м., са получени след смяна на предназначението на земеделската земя и влизане в сила на ПУП-ПРЗ. Посочено е, че парцелите са подходящи за изграждане на еднофамилни къщи. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма на акта, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Прието е, че имотът на М. А. Г. се намира в регулация и в строителните граници на населеното място [населено място], съгласно обхвата на ПУП-ПРЗ от 2008 г. като е променена и устройствената зона в Жм - Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Правилно административният съд е приел, че в процесния случай е налице спор само относно статутът на процесния имот т.е. спор относно обстоятелството урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот. Позовавайки се на относимите норми от ЗУТ и ЗАТУРБ, правилно съдът е посочил, че урбанизираната територия е по-тясно понятие, което включва само имотите в строителните граници на населените места, докато землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите територии, между които и земеделските такива. Съответно, под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните граници на населените места или селищните образувания, като в тях не се включват земеделските имоти, които са част от землището, но са извън територията на населеното място по смисъла на ЗУТ. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. Видно от доказателствата по делото, в процесния случай е налице приложението на чл. 17а, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, съгласно което чрез промяната на предназначението на земеделски земи се създават нови строителни граници на населеното място, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка съдът правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба 1, като е отчел обстоятелството, че обекта попада в обхвата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 1. В конкретния случай безспорно се установява, че въпросният имот е включен в строителните границите на населеното място, урегулиран е и попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от Закона за устройство на територията. Това се установява както от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, така и от приложените по делото документи разрешение за строеж 144/08.03.2022 г.; писмо, издадено от Община Родопи /поземленият имот е урегулиран с ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед 1366/19.12.2009 г. на кмета на Община Родопи и на осн. § 22 от ПЗР на ЗУТ регулацията на имота е приложена/, Заповед 1366/19.12.2009 г. на кмета на Община Родопи и Решение 6/09.07.2010 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране. Компетентните органи по устройство на територията са удостоверили обстоятелствата, че имотът е включен в строителните граници на населеното място с ПУП-ПЗР, поради което възражението, че имотът е извън населеното място не коресподира с приетите и неоспорени доказателства. Твърдението на жалбоподателя, че имотът се намира извън населеното място и като такъв за него е приложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1, съдът приема за недоказано, като представените доказателства не подкрепят това твърдение. Този извод е подкрепен и от изготвената и приета по делото СТЕ, която съдът обосновано е кредитирал. Водим от изложеното, правилно първостепенния съд е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми. Съответно, цената за присъединяване на процесния обект не е правилно определена и обосновано на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за размера от 100 лв., доколкото делото не разкрива съществена правна или фактическа сложност. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение