Решение № 14645 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4583/2012 г.
ВАСIII отделение21.11.2012 г.докладчик Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 365/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Захари Томов Киряков от с. Нейково, община Каварна, ул. "Четвърта" № 4, ЕГН ********** разноски в размер на 500 лева Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14645 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4583/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 9 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 365/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01- 6500/21202 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 9873.87 лева по отношение на Захари Томов Киряков във връзка с подадено от него заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 08/180609/35524. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Решението се обжалва и в частта за разноските с оплаквания за прекомерност на присъденото възнаграждение за адвокат. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Захари Томов Киряков е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Захари Томов Киряков подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ, с уникален идентификационен номер 08/180609/35524. След разглеждане на заявлението, на него му били отпуснати суми за подпомагане в размер на 35 068.12 лева по Схемата за единно плащане на площ за 216.08 ха земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, годната за подпомагане площ била намалена, поради което част от получената субсидия била определена като недължимо платена. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие " издал акт № 01-6500/21202 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 9 873.87 лева по отношение на Захари Томов Киряков. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. Административният акт бил издаден при непълно установяване на фактите, които обосновават разпоредителната му част. С превеждането на субсидията бил изпълнен влязъл в сила административен акт с противоположно съдържание, което налагало провеждането на производство по възобновяване по издаването на административния акт. Изплащането на субсидията за площи, недопустими за подпомагане, било поради грешка на административния орган, която не би могла да бъде открита по разумен път от земеделския производител. При наличието на тези предпоставки, на основание чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, субсидията следвало да бъде задържана от бенефициента. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Съдът е направил законосъобразен извод за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на Захари Томов Киряков, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие част от площта е характеризирана като недопустима за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. Фактическите и правни основания не биха могли да се изведат от представените пред съда писмени доказателства, а също и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Съобразно правилата на административния процес, съдът, чиято проверка има за предмет издадения административен акт, не може да се произнесе вместо административния орган и да замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за присъдените разноски. В заседанието от 17.01.2012 г., в което съдът е обявил делото за решаване, не е било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя Захари Киряков. Такова възражение се съдържа в писмената защита на представителя на Държавен фонд "Земеделие", представена на 19.01.2012 г. Тъй като възражението е направено след приключване на делото, административният съд не е бил длъжен да го разгледа. При положение, че то не е включено в произнасянето на съда, и касационната инстанция, която проверява правилността на решението, не може да се вземе отношение по него. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд