Решение № 7144 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2009 г.

Решение № 7144 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Транакиев Георгиев, Димитра Николова Господинова Венета Иванова Златинова и Георги Николов Николов /починал, с наследници Иванка Неделчева Николова, Николинка Георгиева Тодорова и Борислав Великов Химчев/, подадена чрез упълномощен адв. Десислава Георгиева, против решение № 41 от 13.01.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, първи състав, по адм. д. № 1582/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите наследникът на ползвателя не е имал право по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи имота. Касаторите твърдят, че процесният имот не е заплатен в законния 3 м. срок и административният орган правилно е приел, че не са били налице изискванията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е отредил имота за бившите му собственици. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Галина Николова Иванова, Николай Добромиров Димитров и Биляна Добромирова Димитрова оспорват касационната жалба с писмено възражение, подадена чрез упълномощен адв. Трайков, с което се пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото от представения нотариален акт е видно, че Добромир Борисов Димитров е собственик на процесния имот пл. № 754 с площ 564 кв. м., който е закупил по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и с назначената СТЕ е установено, че претендираният имот в по-голямата си част попада в границите на новообразувания имот, признат за собственост на наследниците на Георги Николов Кълчиклиев. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 41 от 13.01.2009 г. е отменена заповед № РД - 06 - 7706-31/03.02.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която заповед е одобрен плана на новообразуваните имоти на с. о. по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. "Горна трака" в землището на Виница, община Варна, в частта относно стар имот пл. № 754, находящ се в м. "Фатрико дере", включен в площта на новообразуван имот № 4156 по ПНИ "Горна трака". Варненският окръжен съд се е разпоредил за връщане на преписката на административния орган с указание да се извърши ново проектиране, като за стар имот № 754 бъде отреден новообразуван имот с площ и граници, съответстващи на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. За да достигне до този резултат съдът е приел, че жалбоподателят по адм. д. № 1582/2006 г. се легитимира като собственик на имот с пл. № 754 с площ 564 кв. м., находящ се в м. "Фатрико дере", който е закупил по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е заплатил определената цена, съобразно оценителен протокол № 514/15.12.1993 г., за което обстоятелство са представени и бордера за заплащане стойността на земята, както и нотариален акт за собственост № 82, том ХI, д. 5499/1994 г. От тук Варненският окръжен съд е извел извод, че по отношение на бившия ползвател процедурата по придобиването на собствеността е приключила, поради което следва да бъде ситуиран новообразуван имот по ПНИ, съответстващ на стар имот пл. № 574 с площ 564 кв. м., колкото е надлежно закупена и вписана в горепосочения нотариален акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото е безспорно установено чрез изслушана основна и допълнителна съдебно- технически експертизи, че имот № 574 попада в по- голямата си част в площта на имот № 4156 и е констатирана идентичността на стар имот № 574 и имота, описан в горепосочения нотариален акт. Основното възражение, развито в касационната жалба е, че наследникът на ползвателя не е имал право по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи имота, тъй като по отношение на него не са налице изискванията на § 4а относно преобразуването на право на ползване в право на собственост. Това твърдение е неоснователно, защото по отношение спазване на процедурата по закупуването са събрани всички необходими доказателства, но въпреки това в плана за новообразуваните имоти и регистъра към него същият не фигурира. От назначената СТЕ е видно, че претендираният имот в по-голямата си част попада в границите на новообразувания имот, отреден в собственост на наследниците на Георги Николов Кълчиклиев. Вещото лице е потвърдил съвпадението на този имот с имота описан в титула за собственост на лицето с площ 564 кв. м. В процеса относно законосъобразността на заповедта, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ не следва да се обсъжда въпроса относно валидността на придобитата собственост след трансформиране правото на ползване в право на собственост, защото процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е самостоятелна и е окончателно приключила със заплащането на цената, определена с оценителния протокол и със съставянето на нотариален акт, който не може да се оборва в настоящото административно производство. Относно становището на касаторите, че процесният имот не е заплатен в законния 3 - м. срок, от издаването на оценителния протокол, настоящият съдебен състав счита също за неоснователно, защото заплащането се извършва в 3 - месечен срок от съобщаването на оценителния протокол, а в случая няма данни относно датата на връчване на визирания протокол № 514/15.12.1993 г. на ползвателите, които надлежно са заплатили определената стойност на земеделската земя с платежни документи от 01.04.1994 г., които не са оспорени при приемането им като писмени доказателства. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение