Решение № 2391 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10299/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение ЧАР Черноморска асоциация за развитие Бургас, чрез адв. Чолакова, срещу решение 5433/19.07.2024 година на Административен съд гр. Бургас по адм.д. 839/2024 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ обективиран в писмо изх. 15-441/17.04.2024 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014 2020, с който на сдружението е отказано изменение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) МДР-ИП-01-44/01.08.2023 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че бенефициерът нямал правен интерес от обжалване на мълчалив отказ за изменение на АДБФП, тъй като писмото от 01.08.2023 година представлява изричен отказ, който е издаден преди обжалването на мълчалив отказ от страна на сдружението. Моли жалбата да бъде разгледана и по отношение на мълчалив отказ за изменение на АДБФП. На следващо място са изложени доводи, според които преценката на оценителната комисия, за недопустимост на разходите за данък върху добавената стойност (ДДС) по повод отпускане на средствата по проекта, била неправилна и незаконосъобразна. Същата противоречала на законовата регламентация и правила при отпускане на БПФ и това нарушение не могло да бъде санирано с твърдение, че с подписване на административния договор, бенефициерът се е съгласил с определения от оценителната комисия бюджет. Счита, че било налице основание за изменение на административния договор, като в бюджета на проекта бъде включен като допустим разход ДДС, за който от НАП безспорно било установено, че е невъзстановим от държавния бюджет. Допълнително, исканото изменение не само, че нямало да доведе до нарушение на принципите съгласно чл.29 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а напротив щяло да доведе до отстраняване на нарушението на тези принципи от страна на органа и редуциране на вредите, които бенефициерът е претърпял при тяхното неспазване. В случай, че съдът счете, че писмо изх. 15-441/17.04.2024 година на РУО на ПМДР 2014 2020 представлява изричен отказ и индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, то същият бил незаконосъобразен. РУО не бил компетентен да извърши оценка на действията на данъчната администрация по отношение на това дали неправилно са третирали извършената доставка, компетентен орган по правилното прилагане на данъчното законодателство и в частност Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) бил именно НАП. Счита, че данъчната администрация правилно била приела, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените покупки на стоки и услуги във връзка с изпълнението на проекта. Дори и РУО да не носил отговорност за решенията на други държавни институции, следвало при провеждане на програмите за разпределение на европейски средства да съобразява законовите разпоредби и становища на компетентните органи, както и конкретната фактическа обстановка по съответното проектно предложение и спецификите на дейността на бенефициерите, за да избегне пряка дискриминация или обременяване на бенефициерите с допълнителна тежест. Оспорват се и доводите на РУО, че в случая не били налице условията за изменение на договора по чл.39, ал.2 от ЗУСЕФСУ, тъй като ако искането било допуснато, би се нарушило изискването на чл.37, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Административният договор вече бил сключен съгласно условията на Докладна записка (ДЗ) 93-5357/04.10.2022 година. ДЗ не била публично обявена и не била на разположение на бенефициерите, поради което е липсвала фактическа възможност за запознаване с нея, съответно за нейното оспорване. Исканото изменение на АДБФП не представлявало искане за увеличение на първоначално договорения процент и размер на БФП, а включване като допустим разход на ДДС върху отпуснатия бюджет, който по своята същност представлявал допълнителна данъчна тежест за бенефициера. Оспорват се изводите на съда, че искането не попадало в хипотезите на чл.39 от ЗУСЕФСУ и че допускането му би довело до нарушаване на принципите на чл.29 от ЗУСЕФСУ. На последно място се твърди, че предвид наличие на неусвоени средства по проекта, на следващо самостоятелно основание, отказът на РУО се явявал незаконосъобразен. По изложените съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, касаторът прави искане за неговата отмяна и постановяване на друг, с който да се отмени мълчалив отказ, съответно отказ обективиран в писмо изх. 15-441/17.04.2024 година на РУО на ПМДР 2014 2020 за изменение на АДБФП. Претендира разноски по приложен списък.

Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Програма за морско дело и рибарство 2014 2020, чрез старши юрисконсулт Петров, с представено по делото писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на предявените разноски от насрещната страна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Бургас е образувано по жалба на Сдружение ЧАР Черноморска асоциация за развитие Бургас срещу мълчалив отказ и отказ за изменение на АДБФП МДР-ИП-01-44/01.08.2023 година обективиран в писмо изх. 15-441/17.04.2024 година на РУО на ПМДР 2014 2020.

При разглеждане на спора, АС гр. Бургас е приел, че доколкото след законоопределения срок за произнасяне, но преди обжалването, АО е постановил изричен отказ обективиран в уведомително писмо изх. 15-441/17.04.2024 година, жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на мълчалив отказ. Тъй като в жалбата изрично се излагали възражения против отказа в уведомителното писмо, съдът е счел, че е обжалван именно отказа на РУО на ПМДР обективиран в уведомителното писмо. На следващо място, за да отхвърли жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. По същество е прието, че искането на бенефициера е извън случаите визирани в чл.39, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Изложени са мотиви, че макар РУО да не е взел предвид Постановление 189 на МС от 28.07.2016 година за определяне на националните правила за допустимост на разходите по програмите съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 година предвиждащ, че разходът за платен ДДС, ще е невъзстановим тогава когато регистрираното по ДДС лице няма право да приспадне законосъобразно като данъчен кредит заплатения данък, когато са налице законови условия ограничаващи това право, то искането за изменение на договора е неоснователно, тъй като с него се иска промяна на БФП предвидена в АДБФП. Счел е, че волята на страните е била за сключване на договор за сумата определена от оценителната комисията и при сключването на административния договор жалбоподателят е бил наясно, че е направена корекция на разходите. Мотивиран е извод, че изменението на договора по искане на бенефициера, касаещо предоставяне на допълнителни средства извън определените, след като отпуснатата БФП е в максимален размер, е неоснователно и отказът за изменение на АДБФП е законосъобразен. По тези съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на сдружението като неоснователна.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебното решение:

1. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че бенефициерът нямал правен интерес от обжалване на мълчалив отказ за изменение на АДБФП. Действително правният интерес на жалбоподателя от оспорване на мълчалив отказ на административен орган по съдебен ред не се преклудира с акта на издаване на последващ изричен отказ. В тази хипотеза подадената против мълчаливия отказ жалба, следва да се приеме като такава против изричния. В посочения смисъл е т. 8 от ППВС 4/1976 г., като изводът се налага и по аргумент от чл. 58, ал. 3 АПК. Ето защо правилно административният съд е разгледал жалбата на сдружението като такава, подадена срещу изричния отказ за изменение на АДБФП, обективиран в писмо изх. 15-441/17.04.2024 година на РУО на ПМДР 2014 2020.

1. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процесуалните правила.

1. Първоинстанционният съд е установил съответстваща на доказателствата фактическа обстановка по спора:

Страните не спорят, че между РУО на ПМДР 2014-2020 и Сдружение ЧАР Черноморска асоциация за развитие Бургас е сключен АДБФП МДР-ИП-01-44/01.08.2023 година. Предметът на договора е отпускане и предоставяне на БФП на бенефициера за изпълнение на проект BG14MFOP001-4.098-004, с наименование Развитие и промотиране на местната идентичност и уникалност на квартал Крайморие - град Бургас. По силата на договора на бенефициера се предоставя БФП в максимален размер до 50 915,02 лева, която представлява 100% от общите допустими разходи за изпълнението на проекта, от които 85% в размер на 43 277,77 лева се осигуряват от Европейския съюз чрез Европейски фонд за морско дело и рибарство и 15% в размер на 7 637,25 лева от държавния бюджет на Република България.

За участие в процедурата сдружението е подало проектно предложение с вх. BG14MFOP001-4.098-004. В проекто-бюджета на проектното предложение са включени разходи за ДДС по ЗДДС, които са посочени като допустими за финансиране.

Ръководител на УО на ПМДР е назначил оценителна комисия със заповед МДР-ПП-09-31/29.03.2022 година, изменена със заповед МДР-ПП-09-67/16.05.2022 година, изменена със заповед МДР-ПП-09-104/25.07.2022 година за разглеждане и оценка на проектните предложение по чл.33 от ЗУСЕФСУ.

Съгласно изготвения от комисията Оценителен доклад от 15.08.2022 година, по процедурата са подадени 6 проектни предложения, като проектното предложение на Сдружение ЧАР Черноморска асоциация за развитие Бургас е класирано като резервно с общ размер на БФП в размер на 50 915,02 лева. Видно от протокола за техническа и финансова оценка е извършена корекция на бюджета на проектните предложения, които съдържат недопустими разходи и за проектното предложение на жалбоподателя е определен размер на безвъзмездна финансова помощ 50 915,02 лева.

Във връзка с писмо на сдружението, постъпило в Министерство на земеделието с рег. 15-441/02.09.2022 година, относно етапа на оценка на проектното предложение, в Докладна записка от директора на дирекция Морско дело и рибарство е посочено, че тъй като сдружението е регистрирано по ЗДДС и в бюджета е посочило всичките си разходи с включен ДДС е извършена редукция на всички разходи като ДДС е извадено като допустим разход. Указано е, че сдружението ще бъде уведомено за извършените корекции по ал.6 и 7 с поканата по чл.36, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

Оценителният доклад на оценителната комисия от 15.08.2022 година към Докладна записка 93-5357/04.10.2022 година е одобрен от ръководителя на УО на ПМДР.

Поради наличие на остатъчен финансов ресурс с писмо от 24.02.2023 година сдружението е поканено за сключване на административен договор.

АДБФП е сключен 01.08.2023 година, съобразно класирането и посочена от оценителната комисия сума след корекцията в размер на 50 915,02 лева.

Във връзка с подадена справка-декларация по ЗДДС от сдружението, с която е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 6 585,34 лева, съгласно Акт за прихващане или възстановяване П-02000224013082-004-001/15.02.2024 година е извършена проверка за период 01.10.2023 година 31.12.2023 година, като данъкът за възстановяване, по отношение на който е започната процедура по приспадане, е възникнал през м. 10.2023 година. Посочено е, че сдружението е упражнило правото си на пълен данъчен кредит за извършените доставки на стоки и услуги при изпълнение на дейностите по проекта, но същите попадат в ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит по чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал.1 т.2 от ЗДДС: стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни доставки и дейности различни от независимата икономическа дейност на сдружението и не е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените покупки на стоки и услуги във връзка с изпълнението на проекта.

С Покана за корекция на неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС П-02000224013082.178-001/09.02.2024 година, съгласно която след извършена проверка и установяване, че сдружението е упражнило правото си на пълен данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, които попадат в ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит чл.70, ал.1 т.1 от ЗДДС и чл. 70, ал.1 т.2 от ЗДДС и за сдружението не било налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същото е поканено да предприеме действия за коригиране на допусната грешка и да внесе дължимите задължения за ДДС.

На 15.02.2024 година от сдружението е направено искане до РУО на ПМДР за корекция със сумата 7 604,71 лева ДДС.

На 01.04.2024 година сдружението е отправило писмено искане до РУО на ПМДР за изменение на административния договор със сумата в размер на 7 604,71 лева, представляваща невъзстановим от държавния бюджет ДДС за дейности по проекта, който неправилно и незаконосъобразно е приет като недопустим разход по проекта и е изключен от същия.

С процесното уведомително писмо изх. 15-441/17.04.2024 година РУО на ПМДР отказва изменение на АДБФП, като искането е прието за неоснователно, тъй като не са налице посочените в чл.39 от ЗУСЕФСУ основания за изменение или допълване на договора, както и че с изменението, ще се наруши изискването на чл.37, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

1. По поставения спор, съставът на Върховния административен съд приема следното:

Според нормата на чл.36, ал.2 от ЗУСЕФСУ при одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл. 35, т. 1, а в случаите по чл. 37, ал. 2 (какъвто е процесният) и от списъка по чл. 35, т. 2, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване.

Сдружението е поканено с писмо от 24.02.2023 година за сключване на административен договор, като е запознато с извършената редукция на заявените разходи и че одобрената финансова помощ е в размер на 50 915,02 лева. Решението за одобряване на доклада на оценителната комисия не е обжалвано и сдружението е сключило АДБФП, който също не е оспорен.

Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.3, т.3 от ЗУСЕФСУ решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, съответно в заповед. Административният договор, съответно заповедта съдържа максимален размер на безвъзмездната финансова помощ, както и програмата, приоритета и процедурата, по която тя се предоставя. В процесния случай, съгласно сключения между страните АДБФП, максималният размер на БФП е до 50 915,02 лева.

В чл.13 от АДБФП е посочено, че изменение или допълнение на договора се извършва чрез сключване на допълнителни споразумения към него по инициатива на управляващия орган или на бенефициера при условията на чл.39 от ЗУСЕФСУ и раздел IХ от Общите условия.

Според нормата на чл.49 от Общите условия към АДБФП недопустими са промени в общия бюджет на проекта, водещи до увеличаване на първоначално договорения процент и размер, предвидени в АДБФП. Исканото от касатора изменение би довело именно до увеличение на първоначално договорения размер на БФП, което не е допустимо съгласно цитираната разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗУСЕФСУ одобреният с административния договор проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициера и извън случаите по ал.1 (свързани с процедурата промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в съответната програма). Въведена е изрична забрана промяната да довежда до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1, а именно: свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация; публичност и прозрачност; спазване на основните права; устойчиво развитие; опазване на околната среда.

Доколкото административният договор е сключен при предварително установени условия и финансови параметри, съдържащи се в неоспореното решение на РУО на ПМДР за одобрение на Доклада на оценителната комисия, то правилно изменението е отказано, предвид неговата недопустимост съгласно Общите условия към договора, с които бенефициерът е запознат преди неговото подписване.

По изложените съображения налага се извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Правното основание за отказа е изведено при правилно приложение на материалния закон.

Горното обосновава правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по делото пред касационна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева. Искането за разноски пред първа инстанция е следвало да се направи пред АС гр. Бургас.

На основание гореизложеното и чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд