Решение № 11860 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2011 г.

Решение № 11860 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от "ВЕЦ СВОГЕ" АД, със седалище и адрес на управление област София (столица), община Столична, гр. София, район Искър, бул. "Христофор Колумб" № 41, представлявано от Пламен Дилков Дилков, в качеството му на управител, чрез пълномощник адв. Гергана Илиева - чл. на САК, от Адвокатско дружество "Добрев, Кинкин & Люцканов", срещу решение № 4654/01.04.2011 г. на Пето отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 5376/2010 г., с което се отхвърля жалбата на дружеството против т. 2 от Решение № Ц-018/31.03.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и същото е осъдено да заплати на ДКЕВР направените разноски по делото. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни аргументи за така заявените пороци моли решението да бъде отменено изцяло и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа така подадената касационна жалба и моли да бъде уважена. Представя и писмени бележки. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка, както и при вземане предвид становището на вещото лице. Представено е и подробно писмено Становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна както по отношение на твърденията за допуснати нарушения на материалния закон, така и по отношение на твърденията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е и обосновано, защото въпросът за обсъждането на становищата на заинтересованите страни - стр. 58 от делото, не само е поставен в решението на ДКЕВР, но и от същото се вижда в какво са се изразили тези възражения и е отговорено на тях и затова съдът е преценил правилно това обстоятелство. Касационната жалба на "ВЕЦ СВОГЕ" АД, гр. София е входирана на 26.04.2011 г., тоест в първия присъствен ден след официален празник - Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които за 2011 г. са определени за празнуването му (съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда) , поради което се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 08.04.2011 г. и като подадена от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4654 от 01.04.2011 г. по адм. дело № 5376/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ВЕЦ Своге" АД, гр. София, против т. 2 от решение № Ц-018 от 31.03.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът, с втори диспозитив ОСЪЖДА жалбоподателя "ВЕЦ Своге" АД, гр. София да заплати на ответника Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сумата 150 лв., представляваща направени по делото разноски. На първо място съдебният състав е констатирал, че решението в оспорената си част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за противоречие на акта с изискванията на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона за енергетиката. Посочил е, че в решението е обсъдено становището на жалбоподателя, заедно с останалите депозирани становища и възражения. Изготвеният доклад е представен на откритото заседание на комисията, разгледан е и приет, като е осигурена възможност на всички заинтересовани страни да прецизират доводите и становищата си, а фактът, че доклада не е подписан, не представлява съществено нарушение. Решението е публикувано по реда на чл. 34, ал. 4 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), следователно и в тази част не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място съдът е приел, че решението в оспорената му част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Определените от ДКЕВР преференциални цени за електрическа енергия, произведена от ниско напорни руслови водноелектрически централи с инсталирана мощност до 5 MW са формирани в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗВАЕИБ в размер на 80 % от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната година. Добавката, предвидена в чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ е изчислена съобразно критериите, предвидени в НРЦЕЕ, като от страна на регулаторния орган е използван разходоориентиран подход - взети са предвид критериите, предвидени в чл. 19а от наредбата. Съдът не е споделил довода на жалбоподателя, че при изчисляване на добавката не е отчетен вида на технологията, тъй като цените на електрическата енергия, произведена от ниско напорни руслови водноелектрически централи са предмет на отделен акт на комисията (решение № Ц-14/2009 г.). След констатация, че определената при отчитане на горните условия добавка е със стойност по-ниска от 95 % от добавката за предходната година, правилно стойността е определена в размера, предвиден в чл. 21, ал. 3 от закона, а именно като 95 % от добавката за предходната година, определена с решение № Ц-14/2009 г. на комисията. Според съда фактът, че преференциалните цени са определени без предварително утвърдена методика не опорочава постановеното решение, тъй като нормативноустановените критерии са спазени. Като краен извод първоинстанционният съд е посочил, че определената в т. 2 от оспореното решение преференциална цена е формирана при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на регулаторния орган и в изпълнение на изискванията за създаване условия за стимулиране и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за насърчаване и разширяване на производството на електрическа енергия от такива източници, като по този начин са осъществени и целите на ЗВАЕИБ, предвидени в чл. 2, т. 1, т. 4 и т. 5. Така постановеното от тричленния състав на ВАС решение е правилно. Жалбата на "ВЕЦ Своге" ООД, с променена в хода на производството правноорганизационна форма от ООД на АД, е насочена срещу решение № Ц-018 от 31.03.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 2, с която е определена, считано от 01.04.2010 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, както следва: "на ниско напорни руслови водноелектрически централи с инсталирана мощност до 5 МВт, - 200.09 лв./МВтч". Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), който е отменен в "Държавен вестник", бр. 35 от 3.05.2011 г., но е действал през процесния период, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW. В случая се касае за определяне на преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW и по-конкретно за цената на ниско напорни руслови водноелектрически централи с инсталирана мощност до 5 MW. Цената на ниско напорни осови водноелектрически централи с инсталирана мощност до 5 MW не е предмет на оспорване по делото (която е т. 3 от решението). Цената се състои от два компонента - основен размер и добавка. Съгласно чл. 21, ал. 2 от отменения ЗВАЕИБ, цената се определя в размер на 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, а това е Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). В т. 12 на § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата е дадена легална дефиниция на понятието "средна продажна цена за обществените/крайните снабдители". В ал. 3 на чл. 21 от ЗВАЕИБ е регламентирано, че добавката по ал. 2 за следващата календарна година не може да бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година. В случая жалбоподателят не е доволен от размера на добавката и по-точно не било ясно как е изичслена и защо в този именно процент е определена. С помощта на вещо лице със специални икономически познания, каквито безспорно съдът не притежава, е установено, че при изготвянето на цената са взети предвид и общите и специалните критерии, регламентирани в чл. 19а от наредбата, както и специфичните изисквания в ал. 4 като за технология, различна от посочената в ал. 2 и ал. 3. Няма основание заключението на вещото лице да не бъде възприето от съда, още по-вече, че то е оспорено едва в писмената защита, представена след приключване на устните състезания и даване ход на делото по същество, което е недопустимо процесуално действие. Спазен е начина на образуване на преференциалната цена, предвиден в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) и в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Настоящият петчленен състав намира, че не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното пред тричленния състав решение на ДКЕВР, нито са допуснати нарушения при постановяване на съдебното решение. Съдът е обдъдил поотделно и всестранно всички доводи на жалбоподателя и е приел, че са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява, че процедурата е спазена. Изготвеният от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребителите" и "Правна" ДОКЛАД е приет с решение на ДКЕВР по Протокол № 40/22.03.2010 г., публикуван на интернет страницата на регулатора, и е обсъден, видно от Протокол № 49 от 30.03.2010 г. от присъстващите представители на конкретно цитираните министерства, ведомства, асоциации, дружества, съюзи и др. Действително представеният по делото екземпляр от Доклада не е подписан, но това не означава, че оригинала е в същия вид. Самото обжалвано решение е прието по Протокол № 50 от 31.03.2010 г., който е надлежно подписан, също както и Протокол № 49/30.03.2010 г. за обсъждането на доклада. Във връзка с твърдението в касационната жалба, че протокола от 31.03.2010 г. не е приложен по делото, следва да се отбележи, че екземпляр от него с оригинални подписи на Главен секретар и на Председател на ДКЕВР, и с положен печат се намира на стр. 92 - 99, поради което това възражение се явява голословно. Действително има две предходни решения на ДКЕВР: № Ц-14 от 12.05.2009 г. и № Ц-04 от 30.03.2009 г., последното цитирано в обжалваното решение, които се отнасят за определяне на преференциалната цена за продажба на електрическата енерегия от водноелектрически централи, но според вещото лице това не се отразява на определянето на процесната цена. Следва да се отбележи, че решение № Ц-018 от 31.03.2010 г. е прието в изпълнение на споменатото по-горе служебно задължение на регулаторния орган, а отделно е административното производство, което е инициирано от искането на "ВЕЦ СВОГЕ" ООД до ДКЕВР за актуализация на преференциална цена на електроенергия, произведена чрез ниско напорни руслови водноелектрически централи предвид това, че освен МВЕЦ Лакатник, е завършена и пусната в експлоатация МВЕЦ Свражен. Решението на ДКЕВР е издадено на основание чл. 21 от отменения ЗВАЕИБ и чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от НРЦЕЕ, а не на основание чл. 27 и сл. от наредбата по заявление на енергийното предприятие. Затова административният орган не е бил длъжен да обсъжда становището на "ВЕЦ Своге" АД по доклада преди приемането на решението. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебният състав е мотивирал обжалвания административен акт, защото според процесуалните правила (чл. 236 ГПК, а след изменението и допълнението на АПК в ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г. вече и в чл. 172а) съдът е длъжен да изложи мотиви в решението си, а в случая те съвпадат с тези в административния акт, който също е мотивиран и оплакването за обратното се опроверагава от цялата административна преписка. С оглед изложеното, тричленният състав на ВАС е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано, а също и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното пред петчленния състав на ВАС решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,