Решение № 15590 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2019 г.

Решение № 15590 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Б. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 2355/12.12.2018 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 2315/2018 година, с което съдът е отменил негова Заповед № РД – 14- 1968/09.08.2018 година за налагане на принудителна административна мярка по чл. 106 а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, изразяваща се в спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела и отнемане на свидетелството за регистрация част 2-ра № 009099897 на лек автомобил Мерцедес ПУХ ГЕ 230 с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "В. Т." ЕООД. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е отменил заповедта поради липса на доказателства за извършване на превоз на пътници срещу заплащане. Това станало поради неизпълнение от съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на органа, че не сочи доказателства за релевантни за спора фактически обстоятелства. Твърди, че неизпълнението на това задължение представлява съществено процесуално нарушение, като на основание чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следвало да се отмени, а делото да се върне на друг състав на Административен съд гр. Б. за ново разглеждане при спазване на задължението на съда за разпределение на тежестта на доказване и указания за непредставяне на доказателства за релевантни за спора факти. Ответникът, "В. Т." ЕООД, чрез адв. Антонов оспорва жалбата като неоснователна. Приема като правилен извода на съда за липса на доказателства за превоз на пътници срещу заплащане, което опорочава издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка до степен на незаконосъобразност. Твърди, че се касае за туристическа атракция при движение през реки, хълмове и гори, т. е. по екстремни пътища, при туристически интерес към джиповете на фирмата. В случая не бил осъществяван обществен превоз на пътници срещу заплащане, в каквато насока бил и правилният извод на Административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Р. по същество, касационната жалба е основателна: Производството пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на "В. Т." ЕООД чрез управителя В. Войнова срещу Заповед № РД – 14- 1968/09.08.2018 година за налагане на принудителна административна мярка по чл. 106 а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, изразяваща се в спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела и отнемане на свидетелството за регистрация част 2-ра № 009099897 на лек автомобил Мерцедес ПУХ ГЕ 230 с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "В. Т." ЕООД. С разпореждане от 17.08.2018 година съдът е разпоредил препис от жалбата да се изпрати на другата страна с указание в тридневен срок от съобщението до представи административната преписка. С определение № 1970/17.08.2018 година съдът е отделил жалбата в частта по искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. С писмо от 20.08.2018 година органът представя преписката към акта, като изразява становище за неоснователност на жалбата в нарочна молба, върху която с дата 20.08.2018 година е поставена резолюция "да се приложи към делото". В открито съдебно заседание на 20.11.2018 година съдът след доклад, приема доказателствата по делото и дава ход по същество. С обжалваното решение № 2355/12.12.2018 година по адм. д. № 2315/2018 година Административен съд гр. Б. отменя по жалбата на "В. Т." ЕООД Заповед № РД – 14- 1968/09.08.2018 година за налагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Б. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За да отмени заповедта, съдът е приел, че административният орган не е установил "чрез допустими доказателства както наличието и броя на пътниците, така и факта, че те са превозвани срещу заплащане". Предвид констатациите за движението на делото пред Административен съд гр. Б. във връзка с наведените от касатора касационни основания, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема за основателно възражението на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения: Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3 АПК съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на тежестта на доказване в процеса. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да укаже на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В производството по адм. д. № 2315/2018 година съставът на Административен съд гр. Б. не е изпълнил тези си задължения, с което е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производството. След като е установил, че органът не е установил чрез допустими доказателства факти от значение за решаване на спора по същество, съдът е следвало да укаже този пропуск на органа. Отмяната на акта на посоченото основание без съда да изпълни задължението да укаже тежестта на доказване и необходимостта от събиране на доказателства, е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Предвид забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационната инстанция, делото следва да бъде върнато на друг състав на Административен съд гр. Б., за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателствени средства в процеса при спазване на разпоредбите на чл. 170, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2355/12.12.2018 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 2315/2018 година. ВРЪЩА ДЕЛОТО на друг състав на Административен съд гр. Б. за ново разглеждане при спазване на указанията дадени в мотивите на съдебното решение. Решението е окончателно.