Решение № 13702 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2013 г.

Решение № 13702 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Петрослав Николов Димитров, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Ловеч, срещу Решение № 9 от 17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 61/2012 г. от Административен съд Ловеч. Твърдят се нарушения на материалния закон, необснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита. Иска съдебният акт да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Луканова, пледира за неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил изцяло, като неоснователен, иска на Петрослав Николов Димитров срещу Министерството на правосъдието с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, представляващи неимуществени вреди от бездействието на администрацията на затвора гр. Ловеч в периода от 28.01.2010 г. до 13.02.2012 г., когато е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в килия № 315 - III гр. в Затвора гр. Ловеч. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е постъпил в Затвора гр. Ловеч на 9.06.2006 г. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за срок от 16 години, наложено му с присъда № 33 от 30.11.2006 г. по НОХД № 150/2006 г. на Окръжен съд Ловеч, за извършено на 11.12.2005 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, при първоначален строг режим, с начало на наказанието - 12.12.2005 г. По негово настояване в периода от 28.01.2010 г. до 13.02.2012 г. е бил прехвърлен в килия № 315.

Съдът е установил, че този период Димитров не е депозирал жалби за недостиг на площ и лоши условия, изразяващи се в недостиг на свеж въздух, липса на вентилационна система и достатъчно дневна светлина, наличие на мухъл, различни паразити (като хлебарки и паяци) в посочената килия № 315, а също така не е искал преместване в друго спално помещение по посочените причини. В Медицинския център към затвора гр. Ловеч и документацията, намираща се в затворническото досие, по отношение на него не са регистрирани здравословни проблеми.

Установено е също, че капацитетните възможности за настаняване в килия № 315 са 3-ма лишени от свобода, тъй като на един затворник следва да бъдат осигурени 4 кв. м, а килията е с полезна площ от 12.59 кв. м, 3 двойни вишки, тоалетни шкафове, маса, столове, тоалетна с един прозорец. Разпитаните по делото свидетели установяват, че в процесния период в килията са пребивавали от 4 до 6 човека, през по-голяма част от времето 5 човека, чието свободно придвижване било затруднено поради малката незаета площ. По същия повод са възниквали разправии и битови конфликти, предимно вечер след 20.30 ч. В килията, особено през лятото, ставало задушно, тъй като същата разполага с един прозорец, на който се отваря едното крило около 50-60 см. Пръскали периодично за хлебарки и дървеници, но нямало ефект. Въпреки това свидетелите са единодушни, че тази килия е една от малкото в затвора, която е "уредена" и "благоприятна".

При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на иска, който е обосновал със следните мотиви:

1. Искът е насочен против ответник, който не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация. Затвора гр. Ловеч, където се претендират вредите и ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, е към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), Главната дирекция "Изпълнение на наказанията", представлява юридическо лице и осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Поради това Министерството на правосъдието макар и юридическо лице не е надлежният ответник по материалното правоотношение и предявеният срещу него иск следва да бъде отхвърлен по арг. от чл. 205 от АПК - искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

1. Съгласно чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м, която разпоредба обаче влиза в сила, считано от 1.01.2019 г. (§ 13 от ПЗР на ЗИНЗС, ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г.)., е предвидено разпоредбата на чл. 43, ал. 3 да влезе в сила от 1.01.2019 г. Наред с това, допълва съдът, "цитираната правна норма се отнася за "местата за лишаване от свобода", които са затворите, арестите и поправителните домове, а не отделните килии (спални помещения). Ето защо изводът е, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като не е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС относно осигурената жилищна площ, за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Не налице и бездействие по смисъла на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като съгласно § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС текстът на чл. 20 ще влезе в сила три години след приемането на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. След като за претендирания период липсва действаща нормативна база, която да задължава административния орган да изпълни заложените в закона минимални изисквания от 4 кв. м жилищна площ, то твърдяното в тази посока бездействие не е налице.

1. Твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди - преживяване на душевни и психически болки, страдания и унижения на човешкото достойнство не са доказани. Не е установено също л. св. Димитров да е бил подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказване по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС.

Ето защо съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и отговорността на ответника не може да се ангажира.

Решението е недопустимо е следва да бъде обезсилено.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от същия кодекс субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материално-правна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т.е. срещу кого трябва да се насочи претенцията.

Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство.

В този случай съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Задълженията на съда да дава указания са само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Но разглеждането на иск срещу ненадлежна страна има за последица фактът, че съдът е постановил недопустим съдебен акт.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,