Решение № 14149 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2013 г.

Решение № 14149 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2013 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 22 юни 2012 г. по адм. д. № 2967/2011 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Борис Рангелов Михайлов и Златка Здравкова Михайлова срещу заповед № ДК-02-Пд-09/17.01.2008 г. на началника на РДНСК Пловдив. Решението се обжалва с касационни жалби от Борис Рангелов Михайлов и Златка Здравкова Михайлова. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по жалбата не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на началника на РДНСК Бургас е наредено премахване на "Еднофамилна масивна сграда с мансарда", собственост на жалбоподателите. Пловдивският административен съд е приел, че строежът е незаконен поради липса на строителни книжа. По отношение на него има влязъл в сила отказ да бъде узаконен, поради което подлежи на премахване. Пловдивският административен съд законосъобразно и обосновано е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За него няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект. Отказът да бъде узаконен строежът по правилата на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ е влязъл в сила. На това основание строежът подлежи на премахване. Съгласно § 16 ПЗР ЗИД ЗУТ незаконните строежи, посочени в отделните хипотези не се премахват, ако са търпими. Нормата има императивен характер. Административният орган е задължен да установи дали строежът е търпим или не. Заповед за премахване може да се издаде само ако строежът не е търпим. Неизпълнението на това задължение на административния орган води до незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконния строеж и само на това основание тя подлежи на отмяна. Пловдивският административен съд също има зъдължение да установи да ли строежа, който е незаконен е бил търпим по правилата на § 16. Отказът за узаконяване не освобождава административния орган и административния съд от задължението им да установят дали строежът е търпим или не по правилата на § 16 ПРЗ ЗИД ЗУТ. В нарушение на императивната норма на § 16 ПЗР ЗИД ЗУТ нито административният орган, нито административният съд са установили дали процесният строеж е търпим. В тази насока не са събрани доказателства, нито са изложени мотиви. Решението на Пловдивския административен съд е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. На основание чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства и да се установи дали строежът е търпим или не. Водим от горното Върховния административен съд