Решение № 7669 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13916/2015 г.

Решение № 7669 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13916/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. Ц., чрез процесуалния му представител адвокат К. Д., против решение № 350/23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 585/2014 г. на Административен съд - Враца в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2151/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с която е направен отказ за финансово подпомагане. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал съдебно-техническата експертиза, от което заключение е останал неизяснен въпросът правилно ли е изчислен процентът, въз основа на който се определя размера на отказаната субсидия. Посочено е, че при условие, че повече от един от засегнатите земеделски стопани представят документи, установяващи правно основание за ползване на застъпените площи, административният орган не е доказал по делото кой от заявителите владее имотите и как са отстранени застъпванията. Твърди се необоснованост на направения от съда извод, че други земеделски производители са ползватели на застъпените парцели. Претендира се отмяна на решението. По делото е депозирана и втора касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Л. Х., срещу решение № 350/23.10.2015 г., постановено по горепосоченото дело в частта, с която е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по заявление от 15.05.2013 г. на С. Ц., с което е кандидатствал по мярка 214 "Агроекологични плащания" и е върната преписката на органа за произнасяне с изричен акт, съобразно указанията в процесното решение. Посочено е, че административният орган се е произнесъл с изричен акт, а именно уведомително писмо изх. № 02-060-6500/3731/24.09.2014 г., срещу което е подадена жалба от Ц. и има образувано адм. дело № 616/2014 г. на Административен съд - Враца. Моли решението в тази част да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба на Ц. - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор и бележки по съществото на спора, чрез процесуалния му представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът - С. П. Ц. не взема становище по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Ц. Посочено е, че процесното решение е обосновано и е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. По отношение на касационната жалба от изпълнителния директор на ДФЗ счита, че решението в тази му част следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено, тъй като е бил постановен изричен отказ, който е бил предмет на отделен съдебен контрол. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационните жалби са допустими, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По отношение на жалбата на С. П. Ц. настоящият състав на ВАС счита, че разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Враца е образувано по жалбата на С. Ц., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-060-6500/2151/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му обективираща отказ за плащане на субсидии по подаденото от него заявление за финансово подпомагане за кампания 2013 г. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от Ценов заявление за подпомагане с УИН 06/300513/51317, както следва: по първата Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - при поискана финансова помощ от 50153.38 лв. е отказана цялата поискана сума. По втората Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ е отказана цялата поискана сума от 12656.76 лв. и по третата Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ - е оторизирана сума в размер на 5058.50 лв. при поискана - 8897.13 лв. На Ц. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 12656.76 лв. по НР1. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвидената в чл. 59 АПК форма и при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че по заявлението на Ценов са извършени кръстосани административни проверки, от които е установено, че земеделският производител е заявил площи, които са заявени и от други производители. За изясняване на принадлежността на правото на ползване на тези застъпени площи, на касатора е дадена възможност да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху посочените от административния орган парцели. В определения срок Ц. е потвърдил част от застъпените имоти, а от други се е отказал, поради което ДФЗ е приложил процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане и по трите мерки площи в размер на: по СЕПП 36,98 ха, в това число застъпени площи от повече от един земеделски стопанин, които са 31,55 ха и площи, попадащи извън допустимия слой - 5,37 ха, което представлява 29.61% на наддекларирани площи. По НР1 наддекларираната площ е 49,78 ха или 100%, а по НР2 - 12,22 ха или 16.80%. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП, НР1 и НР2, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Установено е, че ДФЗ, РА, e отказала финансово подпомагане по СЕПП в пълния заявен размер, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - тъй като кандидатът е заявил площи, за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, както и по чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП - заявените площи не са включени в специализирания слой. Видно от данните по делото и заключението на вещото лице част от декларираните от С. Ц. площи се "застъпват", т. е. съвпадат със заявени от друг кандидат земеделски блокове. За изясняване на случая ДФЗ е изискало информация от община Роман, от където е отговорено, че с решение на Общинския съвет е утвърдено разделянето на всички имоти, които са предоставени за ползване на земеделските стопани, за да се избегнат презастъпвания в очертаването им. Установено е, че С. Ц. не е подписал анекс към сключените договори, които са действащи, но съдържат имоти със закрити партиди. След изпълнение на процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5/27.02.2009 г. и извършени повторни проверки административният орган е отстранил част от застъпванията в полза на другите производители. Въз основа на представените доказателства административният орган не е могъл да направи категоричен извод кой от всички земеделци е действителен ползвател на застъпените терени, поради което е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая именно при извършени кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. Правилно в тази връзка е направеното в обжалваното решение отбелязване, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено, както и че в чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. /в приложимата редакция, обн., ДВ, бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г./, Разплащателната агенция след прилагане на чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции. Правилно съдът е основал направените от него фактически и правни изводи на представените по делото документи от община Р., предвид изрично установения от законодателя начин за установяване на правото на ползване за определен парцел. По делото липсва спор, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти са констатирани описаните по-горе застъпвания. В тази връзка и по повод изпратените на земеделските производители, уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, всеки от тях е потвърдил застъпванията, представяйки документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените от тях земеделски земи. Сключените договори за наем сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частно правни субекти, който нито административния орган, нито съдът в административния процес е компетентен да разреши. Единствената възможност в този случай е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Неоснователно е твърдението на касатора, че Административен съд - Враца необосновано и в нарушение на материалния закон не е обсъдил другите схеми, а именно НР1 и НР2. Видно от заключението на вещото лице и от уведомителното писмо по НР1 е отказана цялата сума, тъй като заявените от Ц. площи не попадат в населените места, посочени в Приложение № 1 към Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват във вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По отношение на мярка НР2 съдът подробно е разгледал и мотивирал решението си като е посочил, че декларираните БЗС са същите като по СЕПП, поради което са аналогични съображенията за недопустимите площи. Касаторът е посочил, че не е обсъден въпросът за прихваната санкция от минал период. В пояснението към Таблица № 2, като част от административния акт е посочено на първо място, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми. В писмото ясно е посочено, че санкционираните суми ще бъде прихваната от бъдещи плащания на земеделския стопанин, в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Удържането на суми при прилагане на мерките за подпомагане, е предмет на Регламент № 1122/2009 г. и Регламент № 885/2006 г. В разпоредбата на чл. 58 от първия е въведено в случай на наддеклариране с повече от 50%, изключване на бенефициента от получаване на бъдеща помощ. Начинът на възстановяването е чрез прихващане в съответствие с чл. 5б от втория регламент. Анализът на писмото сочи, че липсата на конкретизация на основанието за удържане на сумата, не е застрашило и осуетило правото на земеделския производител на защита. Поради това дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществен характер, налагащ отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 АПК. От друга страна при извършена служебна проверка в деловодната система на ВАС се констатира, че Ц. е обжалвал уведомително писмо за кампания 2012 г. като с определение № 4012/24.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3537/2014 г. на ВАС е оставено в сила разпореждане по адм. дело № 58/2014 г. на Административен съд - В., с което е оставена без разглеждане жалбата му поради неотстранени нередовности, т. е. уведомителното писмо, с което е наложена санкцията е придобило статут на стабилен административен акт. Предвид това и изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., както и липсата на установен съществен порок при постановяването му, решението на Административен съд - В. в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Жалбата на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по същество е основателна. Касационната жалба е подадена чрез процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ старши юрисконсулт Л. Х., срещу решение № 350/23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 585/2014 г. на Административен съд - В. в частта, с която е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по заявление от 15.05.2013 г. на С. Ц., с което е кандидатствал по мярка 214 "Агроекологични плащания" и е върната преписката на органа за произнасяне с изричен акт, съобразно указанията в процесното решение. Посочено е, че административният орган се е произнесъл с изричен акт, а именно уведомително писмо изх. № 02-060-6500/3731/24.09.2014 г., срещу което е подадена жалба от Ц. и има образувано адм. дело № 616/2014 г. на Административен съд - В. Моли решението в тази част да бъде отменено. По делото е представено уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/3731/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания". Същото е получено и обжалвано от С. Ц. По жалбата му е образувано адм. дело № 616/2014 г. на Административен съд - В., по което е постановено решение № 320/12.10.2015 г. При извършена служебна проверка в деловодната система на ВАС се установи, че срещу решението е подадена касационна жалба и е образувано адм. дело № 12969/2015 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. Съдът се е произнесъл с решение № 6292, което е влязло в сила на 27.05.2016 г. Приложима е разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК - оспореният акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, което има действие по отношение на всички, а не само за страните по делото. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, което означава, че е задължително и за настоящия касационен състав. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, а според чл. 235, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, в случая жалбата, които са от значение за спорното право. Поради това, обжалваното съдебно решение на Административен съд - В., се явява процесуално недопустимо и при условията на чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част прекратено. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за водене на делото пред Административен съд - В., тъй като с определение от 13.11.2015 г. съдът е допълнил решението си и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е осъдил С. Ц. да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение, в размер на 300 лв. за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение