Решение № 5056 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2011 г.

Решение № 5056 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - директорът на ТД на НАП - Варна, моли да бъде отменено решение № 1301 от 30.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1117 от 2011 г. на Административния съд - Варна, с което е отменена заповед № 11-1459 от 18.02.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - Варна, за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект снекбар "Ред Рок" на "Джуниър 4" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС за срок от 15 дни. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът по касационна жалба - "Джуниър 4" ЕООД, по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е доказано извършване на нарушение по чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като не е установено плащане на сумата 2,75 лв. по закрита сметка, за която не е издаден фискален бон по изискванията на наредбата. Анализирайки разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и тези на Наредба № Н-18, касаещи издаването на фискална бележка, както и въз основа на протокол № 0030135 от 23.08.2010 г., установяващ пълно съответствие между фактическа и касова наличност в обекта за периода, съдът е приел, че не е извършено плащане, което води до несъставомерност на констатираното нарушение, респективно липсата на основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 и 197 ЗДДС. Това прави обжалваната заповед издадена в нарушение на материалния закон, което е довело до нейната отмяна. Съдът е посочил и това, че съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС "мярката запечатване на търговски обект" има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност, трябва да е фактически мотивиран с конкретни обективни дадености, от които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши и друго нарушение, а в случая не са изложени съображения на административния орган за налагане на конкретния срок като цяло, както и за необходимостта, обосноваваща налагането на процесната ПАМ. Така постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на съда, че в преписката не са представени доказателства, установяващи описаното в заповедта нарушение. Не са представени нито фискалният бон за сумата 2,75 лв. без реквизити по чл. 26 от наредбата, нито закрита сметка от компютър за същата сума с посочени артикули, стойност и бройки на продадените стоки. В заповедта е описана фактическата обстановка на нарушението, подкрепена с констатациите в протокол за извършена проверка № 0030135 от 23.08.2010 г. Като доказателство към протокола са приложени няколко броя разпечатки, но разпечатка от закрита сметка, касаеща фискален бон за 2,75 лв., не е приложена в преписката, нито е приложен фискалният бон. Съдът правилно е посочил, че евентуално извършено плащане, за което не е бил издаден фискален бон, би довело до превишение на наличните парични средства в обекта над отразените в касовия апарат, а такива доказателства няма. Правилно съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да посочи кои фактически и правни обстоятелства налагат определяне на мярка с продължителност 15 дни. Правилно съдът е приел, че изложените в заповедта съображения за превъзпитание на нарушителя и защита на обществени интереси касаят основни принципи на налагането на принудителните административни мерки, но не представляват изложение на съображения за определяне на конкретния срок, предвид конкретната обективна и субективна страна на административното нарушение. Мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на акта като незаконосъобразен. С оглед на това решението на съда като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - I отделение,