Решение № 5937 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3254/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., чрез адв. К. Коцопулос против решение 456 от 10.02.2025 г., постановено по адм.д. 545/2024 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Варнева в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът П. В. И. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отхвърля жалбата на Д. В. Д. срещу заповед РД22 - 1186 от 04.06.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 44, ал.1, т.13 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 134, ал. 2, т.7, във вр. с чл. 201, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Решение 41 по Протокол 4/15.05.2024 г. на Експертния съвет по устройство на територията при Община Велико Търново и в изпълнение на решение 1169/31.01.2024 г. по адм.д. 11161/2023 г. на Върховния административен съд е одобрено изменение на подробен устройствен план план за регулация (ИПУП ПР) за УПИ II 200, кв. 19 по плана на [населено място], община Велико Търново, съобразно вариант 2 от допълнителното заключение на приетата съдебно-техническа експертиза по гр.д. 2747/2021 г. по описа на Районен съд гр.Велико Търново както следва: разделяне на УПИ ІІ-200, кв.19 по плана на [населено място] на два нови имота - УПИ IX 200 и УПИ X 200, кв. 19 по плана на [населено място], община Велико Търново, съгласно отразените в графичната част на проекта зачерквания, щриховки, цифри и надписи със зелен цвят. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган във връзка с представената по делото заповед РД221092/23.05.2024г. на кмета на Община Велико Търново за заместване, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Констатира, че оспорената заповед е издадена в хода на висящо гр.д. 2747/2021 г. на Районен съд гр.Велико Търново, с предмет съдебна делба на УПИ ІІ-200, кв.19 по плана на [населено място], одобрен със заповед 869, 870/1936 г. и заповед 4/1996 г. с площ от 1750 кв.м. между съделителите: П. В. И. и Д. В. Д.. Установено е, че гражданското дело е във втора фаза, като гражданския съд на основание чл.201, ал.1 ЗУТ е изискал становище от гл.архитект на община Велико Търново за поделяемостта на имота. След получаване на положително становище за поделяемост на УПИ ІI-200, кв.19, [населено място], съобразно минимално изискващите се площи по чл.19 ЗУТ, по гражданското дело е проведена процедурата по чл.201, ал.3 ЗУТ, включваща внасяне на проект за изменение на ПУП-ПР за разделяне на УПИ ІІ-200 на два отделни урегулирани поземлени имота от съделителя И., съгласно вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице по гражданското дело. По делбеното дело е прието основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, която дава становище за реална поделяемост на имота, като в основното заключение е даден един вариант, а в допълнителното още два варианта за разделяне на имота. Първоинстанционният съд приема, че проекта за изменение отговаря на изискванията на чл. 201, ал.2 ЗУТ. Сочи, че съществуването на други варианти за разделяне на имота не е порок на акта за ИПУП-ПР. По тези съображения отхвърля жалбата на Д. срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване е заповед за разделяне на УПИ на два отделни урегулирани поземлени имота, на основание чл.201, ал.3 ЗУТ. Предпоставките за издаване на такава заповед са: наличие на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на урегулиран поземлен имот; положително становище от съответната общинска администрация за поделяемост на този имот; предписание до съделителите за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за разделяне на имота на два реални дяла, който да бъде внесен за одобрение от кмета на общината, като всеки дял трябва да отговаря на изискванията на ЗУТ за минимална площ и лице, както и за допустимо по закон разположение на съществуващи законно изградени сгради. Правилно съдът приема, че проектът може да бъде внесен от всички съделители, при наличие на съгласие за това, или само от един или двама от тях, без съгласието на останалите, в която хипотеза останалите имат възможността да подадат възражение или да оспорят заповедта на кмета пред съда, какъвто е настоящия случай. По делото липсват данни за датата, на която е влязло в сила решението по гр.д. 2747 /2021 г. по описа на РС-гр.Велико Търново, с което е допусната съдебна делба на процесния УПИ ІІ-200, кв.19 по плана на [населено място], но от приложения по делото протокол от с.з от 10.04.2023 г. (стр.105) по гр.д. 2747/2021г. на РС-Велико Търново, се установява, че решението по допускане на съдебна делба на процесния имот е влязло в сила, поради което в това съдебно заседание с определение на съда е прието изисканото по чл.201, ал.1 ЗУТ становище от гл.архитект на община Велико Търново за поделяемост на делбения имот, в което е посочено, че същият е поделяем, а и тези факти не се оспорват от страните. В същия този протокол съдът е предоставил възможност на двамата съделители да предприемат действия във връзка с изменение на действащия ПУП, касаещ процесния имот. Такива действия са били предприети само от единия съделител ответник в настоящето производство. По делото е прието основно и допълнително заключение на СТЕ, от което е установено, че одобреният с оспорената заповед проект за разделяне на делбения имот на два реални дяла, който представлява вариант 2 от допълнителното заключение на СТЕ към гр.д. 2747/2021 г. на РС-Велико Търново не противоречи на действащите правила и нормативи. При тези установявания правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. При одобряването на проекта за разделяне на УПИ ІI-200, кв.19 на [населено място], община Велико Търново на два реални дяла, е спазена процедурата по чл.201, ал.1-3 ЗУТ, както и всеки дял да отговаря на изискванията на ЗУТ за минимално лице и площ и да не се създава недопустимо отстояние между съществуващите в тях законно изградени сгради. Ето защо, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед, на основание чл.201, ал.3 ЗУТ, съдът е постановил правилно решение. Неоснователни са оплакванията на касатора-съделител Д. Д. за липса на мотиви към обжалваното решение. Твърденията й, че съдът не е обсъдил всички доказателства и че не е изложил фактически и правни изводи по спора, са изцяло неоснователни. Обжалваното решение отговаря на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, за наличие на мотиви. Обсъдени са доказателствата по делото, относими към оспорения акт, и са изложени фактически и правни изводи за неоснователност на жалбата. От изложените мотиви стават ясни съображенията на съда за постановяване на обжалваното решение. Правилно в решението си съдът сочи, че законът не изисква новообразуваните УПИ-та да бъдат с равна площ, нито пък разпорежда начина на обособяването им. Изискванията на закона са посочени в чл.201, ал.2 ЗУТ, които в случая съдът правилно е приел, че са спазени, както по отношение минимални площ и лице на двата дяла, така и по отношение допустимо разстояние между законно построени сгради. С. Д. също е имала възможност да внесе за разглеждане посочен вариант от предложението на вещото лице по гр.д. 2747/2021г. на РС-Велико Търново, съгласно определението на гражданския съд от съдебно заседание от 10.04.2023 г., но не се е възползвала от дадената й възможност. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното своевременно искане от ответника кмета на Община Велико Търново за присъждане на разноски се явява основателно като следва да се осъди Д. В. Д., на основание чл. 143, ал.3 АПК, да заплати на община Велико Търново разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение