Решение № 698 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2013 г.

Решение № 698 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест от прокурора при Окръжна прокуратура - Варна Катя Петрова срещу решение № 2689 от 02.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2270/2012 г. от Административен съд - Варна. С касационния протест се твърди, че решението е неправилно. Иска се отмяната му. Ответникът - Общински съвет - гр. Суворово, в писмен отговор оспорва протеста като неоснователен. Ответникът - "Навара 10" ЕООД, гр. Варна, не ангажира становище по протеста. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на протеста. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационният протест като подаден от прокурор, участвал като страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустим, а разгледан по същество - за основателен. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Варна с искане за прогласяване нищожност на решение № 4-64 по протокол № 4 от заседание на Общински съвет - гр. Суворово, проведено на 22.03.2011 г. С протестираното решение на основание чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), както и получено писмо изх. № 07-47/28.01.2011 г. относно съгласуване на отдаването под наем на язовира от министъра на земеделието и храните в качеството му на надзорен орган, са били предоставени правомощия на кмета на общината за управление на общинска публична собственост - отдаване под наем чрез публичен търг на язовир с. Николаевка с площ 69,782 дка, представляващ имот № 000286 по КВС на с. Николаевка за срок от 5 години при начална тръжна годишна наемна цена в размер на 2093 лв. без ДДС. Протестиращият прокурор твърди нищожност на решението на общинския съвет като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, явяващи се специални спрямо общия Закон за общинската собственост, съгласно които язовирите не могат да се отдават под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, а могат да бъдат предмет единствено на концесия. От представените по делото доказателства не се установявало язовирът да попада в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на ЗСН, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на закона в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2 до предявяване на искане по § 3, ал. 3, можело да бъде отдаден под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, след съгласуване с надзорния орган. За да отхвърли протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - Варна, Варненският административен съд е приел, че процесният язовир е публична общинска собственост и е предназначен за напояване, видно от съдържанието на съгласувателното писмо на министъра на земеделието и храните. С оглед на това си предназначение собствеността на язовира следвало да се предостави на сдружение за напояване, ако бъде регистрирано такова. Отдаването под наем на имот било допустимо с оглед разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. В случая не били известни сключени договори по § 3, ал. 2, както и да е налице съгласуване с надзорния орган през 2011 г. Решението на общинския съвет било взето при действието на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС след изменението й с ДВ, бр. 15/18.02.2011 г. Предвид изложеното към датата на вземането му - 22.03.2011 г. общинският съвет според съда е имал правомощия да вземе такова решение и правилно се е позовал на материалната норма на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. В случая било допустимо отдаване под наем на целия язовир и неоснователно било поддържаното от окръжната прокуратура становище за нарушения на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, както и че не била приложима разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. По горните съображения, административният съд е приел, че решението на Общински съвет - Суворово не е нищожно и е отхвърлил протеста на Окръжна прокуратура - Варна. Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно § 3, ал. 2, изр. 1 от ПЗР на ЗСН, общината е длъжна да предаде на сдруженията за напояване владението върху язовирите и микроязовирите по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на сдружението и да прекрати договорите за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица. Според ал. 3 на същия текст, предаването на обектите по ал. 1 и 2, когато за тях няма сключени договори по ал. 2, се извършва от общината в тримесечен срок от постъпване на искане, направено от министъра на земеделието. Разпоредбата на § 4, ал. 1 гласи, че в случай, че при влизането в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяване на искането по § 3, ал. 3, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС след съгласуване с надзорния орган. Законът за сдруженията за напояване се явява специален по отношение на ЗОС. Оттук следва, че е от основно значение да се изясни въпросът относно предназначението на процесния язовир. Видно от данните по делото, това обстоятелство не е било безспорно установено. От съдържанието на писмо изх. № 07-47/28.01.2011 г. за съгласуване на отдаването под наем на язовира от министъра на земеделието и храните може да се направи извод, че язовирът е предназначен за напояване, но това не е изрично уточнено. Ответникът по делото - Общински съвет - Суворово твърди, че обектът ще се ползва единствено за рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици. В същото време касационният протест се позовава на липсата на доказателства, от които да се установява, че язовирът попада в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на ЗСН, т. е. гради твърденията си за нищожност на решението на общинския съвет върху липсата на доказателства, че обектът попада в приложното поле на ЗСН и именно поради тази причина попада в обхвата на Закона за водите и Закона за концесиите. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че следва да се изясни въпросът за предназначението на процесния язовир - публична общинска собственост, тъй като въз основа на това обстоятелство ще се определи под режима на кой закон ще се подведе, съответно и редът за управлението му, а именно чрез отдаване под наем по реда на ЗОС или чрез отдаване на концесия по реда на Закона за концесиите (ЗК), който също се явява специален по отношение на ЗОС, независимо от изменението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС с ДВ, бр. 15 от 2011 г. Поради това решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд за ново произнасяне при спазване на дадените от настоящата инстанция указания. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,